Младежка дейност при СЕПЦ непосредствено преди пастирските процеси

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“

Младежката група при Плевенската църква е малка и с кратка история. По коледните празници 12 младежи и деца се събират заедно и с помощта на сестрите Зафирка Иванова и Ташмакова подготвят рождественска програма. Ходят по домовете и пеят рождественски песни. На Коледа изнасят две детски сценки – „Звездичките” и „Плодовете на духа” и една младежка „На кръстопът”168.

Активна е дейността по празниците и на младежката група при църквата в Подуене. Тя подготвя и изнася пиесата „Перпетуя” в двете софийски петдесятни църкви. А всяка неделя младежите четат реферати, чрез които се разяснява и обосновава вярата и учението на Библията169.

Младежите от с. Раковски и с. Михайлово, Хасковско организират заедно по празниците пет служби. А младежите от Сливен сами водят младежки служби и поддържат хор с разнообразен репертоар. Те групово посещават болни и нуждаещи се. Издават стенвестник „Спасителен зов”, в който публикуват собствени материали170.

Младежите в Стара Загора провеждат редовни неделни младежки служби. Правят посещения на вярващи и нуждаещи се от помощ семейства. Полагат усилия да сформират оркестър при църквата. Подобна е дейността на младежите в Ямбол. През януари 1947 г. те устройват среща, на която гостуват младежите от с. Крумово Градище и Карнобат. Ямболската група организира презседмични и неделни младежки служби. Имат малък оркестър, който разнообразява службите с изпълнение на духовна музика171.

Повечето младежки групи при църквите списват стен-вестници, а най-добрите материали се отпечатват в младежката колона на сп. „Благовестител”172. Младежкото християнско дру-жество при Първа евангелска църква петдесятници в София го-дини наред издава „Бюлетин Младежки вестител на Съюза на младежките евангелски организации в България”. Тиражът е го-лям, което показва интересът към него. Редактор на изданието е П. Минков, а тиражът 1 500 броя [Ангелова 2003: 26].

Борис Кузманов отговорно и с желание започва работа сред младите. Наред с активизиране и разнообразяване на дейността им започва учредяване на Младежки християнски дружества при църквите. За целта е изработен и разпратен типов устав173.

Устав на Младежкото Хр. Дружество при Евангелската П.

Църква в гр. ……………………………………..

Глава 1 Название и цел.

Чл.1. Младежите при Еванг. П. Църква в гр. ……………… се организираха в дружество под название ……………………………………………….

Чл.2. Целта на дружеството е довеждане души при Христа, всестранното им развитие и запознаването им, както и обществото с вредата от спиртните питиета, упоителни вещества, тютюн, разврат, хазарт, и от всичко което понижава човешкото достойнство. Девизът на дружеството е „за Христа и Църквата”.

 Глава 2

Чл.3. За членове се приемат лица, които са засвидетелствали своето спасение пред цялата църква и изявили че са напълно съгласни с основните учения на вярата, които се приемат и тълкуват от Ев. П. църкви в България. 

Заб. Такива могат да бъдат лицата от 14-35 години. 

Чл. 4. Всички членове имат право да гласуват, а само навършилите 18 години могат да бъдат избирани. 

Чл. 5. Членството престава при провинение в работене против целите и интересите на дружеството. 

Заб. В случай, че някой се премести в друг град или село, където има дружество дава му се надлежно препоръчително писмо, за да бъде приет за член в новото си местожителство. 

Чл. 6. Лица, желаещи да станат членове на дружеството заявяват това устно на председателя, който пък представя молбата му пред редовното или извънредно годишно събрание. 

 Глава 3.

Чл. 7. За постигане целите си дружеството упражнява най -разнообразна дейност, която бива определена от управителното тяло: За всестранното развитие на своите членове, дружеството си служи с всякакъв вид средства, стига те да не са противни на Словото Божие. Урежда събрания, библиотека, беседи, хор и системно изучаване на Библията и пр.

Чл. 8. Членовете на дружеството вършат пионерната работа на дружеството и църквата в раздаване брошури, посещаване на крайните квартали и пр.

Чл. 9. Дружеството урежда събранията си според целите и нуждите, които се явяват винаги с оглед на църковните служби. По ред и характер тези събрания са подобни на църковните, с тази разлика, че се урежда от млади за млади. 

 Глава 4. Управление

Чл. 10. Дружеството се управлява от управително тяло, състоящо се от Председател, подпредседател, Секретар, Касиер и Библиотекар и Контролна комисия, които се избират с тайно гласоподаване за една година при всяко годишно заседание. 

Чл. 11.Управителното тяло се грижи за правилния вървеж на дружеството и определя дневния ред на заседанията.

Чл. 12. Председателят свиква и ръководи събранията и заседанията, изпълнява взетите решения, представлява дружеството там където трябва и подписва дружествените книжа. 

Заб. За председател се избира лице с дълбока духовна опитност и необходимите за този пост познания. 

Чл. 13. Подпредседателят замества председателя когато по-следния отсъства. 

Чл. 14. Секретарят води кореспонденцията на дружеството, протоколира решенията на дружествените заседания, така и тези на управителното тяло. Подписва заедно с председателя дружествените книги.  

Чл. 15. Касиерът събира волните пожертвования в събранията, подаръци и пр. Издава надлежни квитанции, подписани от него и подпечатани с дружествения печат, води касовата книга, инвентарната книга, като се грижи и за дружествените имущества. 

Заб. Той не може да изразходва никакви суми без решението на управителното тяло. Председателят има право да разреши всеки месец разходи до 100 лева без специалното решение на управителното тяло. 

Чл. 16. Библиотекарят пази и урежда младежката библиотека; води специална книга за раздадените и върнати книги. Държи списък на съхраняваните книги за прочит. 

Заб. Подарените книги не се вписват в инвентарната книга преди да се прегледат от управителното тяло на дружеството. 

…..

Чл. 18. Заседанията биват годишни/редовни/ и извънредни. В годишните заседания се проверява годишната дейност на управителното тяло, в което се и избира такова. В извънредните събрания се разглеждат възникнали нужди и се взимат резолюции по тях. Всички решения се протоколират. 

Чл. 19. Всички заседания на дружеството са законни, когато присъстват повече от половината членове на дружеството. 

Заб. Ако при първото свикване на заседанието не дойдат необходимото число членове, при второто, колкото и да дойдат заседанието се счита като законно.

Чл. 20. Съюзът на църквите, чрез свой надзирател упражнява върховния надзор и управление на Младежките дружества при църквите. Той организира нови дружества и ги надзирава, устройва и ръководи редовни и извънредни годишни конференции на младежите, и представлява младежките дружества при съюза, пред Съюза и други лица и организации. Той ръководи и общите финанси и обща каса на дружеството.

Заб. В случай, че възникнат спорове между управителните тела на дружествата и членовете им, надзирателят посредничи на изглаждането им и при нужда определя временно управително тяло до първото редовно заседание, ръководено от него. 

Глава 5. Приходи и Разходи

Чл. 21. Приходите на дружеството се добиват от волни по-жертвования, дарения и пр. 

Чл. 22. Всички разходи се правят съобразно целите и нуждите на дружеството. 

 Глава 6. Дисциплина.

Чл. 23. За да се избегне лошото влияние на провинилите се членове в дружеството за де се предпази от лошо заквасване, необходимо е да се упражнява дисциплина съгласно Словото божие. Галатяном 6:1

Чл. 24. Управителното тяло на всяко дружество, надзирателя на дружеството и пастира на църквата упражняват дружествената дисциплина. 

Чл. 25. Членовете на дружеството се задължават да съблюдават най-строго Словото божие в частния си живот, да не работят против целите и интересите на дружеството и да посещават редовно събранията и заседанията. 

Чл. 26. Когато някой се провини в нарушение на горните правила, председателят изисква от провинилия се обяснение, съветва го и ако последния не се поправи, отнася въпроса до управителното тяло, гдето го предлага за изключване. 

 Глава 7. Общи разпореждания.

Чл. 27. Дружеството има печат в кръгла форма, в средата на който има …на библия със стих 1 Йоаново 2:14 с околовръст Младежко Християнско Дружество при Еван. П. Църква в гр. …..

Чл. 28. В случай, че дружеството престане да съществува, всичко с което разполага същото се предава на църквата. 

Чл. 29. Настоящият устав може да се допълни и изменя само в годишните събрания на Младежките дружества, които стават на Общия събор на църквите. 

Чл. 30. Чл. 29 и 30 са неизменяеми в никое заседание. 

Настоящият устав бе приет на ………………………………….174

Разпратеният типов устав красноречиво говори, че към СЕПЦ съществува младежка организация със свои местни структури и ръководство. Той е в помощ на църквата и организира разнообразна дейност.

168 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 18.

169 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 18.

170 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 19.

171 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 19.

172 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 19.

173 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 44.

174 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 44.

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

  1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
  2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
  3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
  4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
  5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
  6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
  9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
  10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
  11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
  13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
  15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
  18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
  19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
  23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
  24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
  25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
  26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
  28. 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
  29. 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
  30. Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
  31. Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
  32. Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България
  33. Петдесятни църкви създадени в България през 1927-1929 година
  34. п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  35. Архивите говорят:Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
  36. 1946: Заседание на Пастирската колегия на СЕПЦ в Стара Загора (1946 г.)
  37. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
  38. Каталог на Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България(1929-1933г.)31

БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО

Автор:  Мелвин Роудс | Превод:  Соня Илиева

Малко преди разпъването на кръста, Исус пророкува за края на дните (Матей 24, Марко 13 и Лука 21). Съвсем разбираемо, учениците Му го питат: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът за твоето пришествие и за свършека на века”?(Матей 24:3). Исус отговаря с ясно описание на условията и събитията, които ще доведат до Неговото завръщане. Нещо повече, той казва, че това поколение няма да премине докато не се сбъднат тези белези (Матей 24:34). Възможно ли е нашето поколение да е това поколение, за което говори Исус? Предишните поколения са мислили, че Исус ще дойде през време на техния живот, но това не се случило. Много хора днес дори не се замислят за това, че завръщането на Исус предстои. Но Библията ясно говори за събитията, които виждаме в света около нас днес. Пророчества, които са изпълними едва в  нашето съвремие – периода след Втората Световна война. Това са БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО.

1_atomic_3001. Човешката раса ще има сила за унищожение.
В Матей 24:22 са описани световните събития преди завръщането на Исус Христос. Самият Той казва, че „ако не се съкратяха онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните онези дни ще се съкратят”.

Главното послание на Христос е установяването на Божието царство. Имено това е Евангелието (Марко 1:14). Евангелие означава „добра новина”. Докато някои от пророчествата, които се отнасят до събития преди установяването на Божието царство могат да изглеждат отрицателни, че централният фокус на библейското пророчество е добрата новина (евангелието) за установяването на Божието царство.

Матей 24:22 ни показва, че ако Бог не се намесва в световната история, тя стига до естествено самоунищожение. След като САЩ и СССР създават водородни бомби и света свиква с идеята за „взаимоосигурени средства за унищожение”. До средата на 60-те години, когато Франция и Китай се включили към ядрения клуб, в света има само три ядрени сили. Днес не по-малко от осем държави имат ядрени бойни глави и това числото клони към увеличение с надпреварата в ядреното въоръжаване в Близкия изток.

Разбира се, колкото повече ядрени оръжия имаме в света, толкова по-голяма е вероятността някой да използва тези смъртоносни  оръжия. Макар, че през последните няколко години международното внимание е насочено  към ядрените програми на Северна Корея и Иран, много малко внимание се отделя на вероятността част или целия ядрен арсенал на Пакистан да попадне в ръцете на радикални ислямисти. Пакистанската криза помага на талибаните, ал-Кайда и техните последователи да печелят все повече власт, територия и влияние, като с това правят ядрения тероризъм още по-вероятен. Междувременно Русия и Китай решително демонстрират своята военна сила с заплахи за завръщането на епохата на Студената война. Добрата новина във всичко това е, че християните имат увереност, че Исус Христос ще се намеси, за да спаси човечеството от унищожение. Изпълнението на това пророчество става възможно едва след наличието на потенциал за самоунищожение чрез средствата за масово унищожение, което става възможно едва през последните 50 години.

2_israel_300

2. Земята на евреите трябва да бъде възстановена в Близкия изток.

Геополитическият център на събитията в последните дни е Ерусалим и земята около Ерусалим, която много наричат Славната или Свещената земя. Лука глава 21 е паралелна с Матей 24 и съдържа пророчество на Исус в отговор на въпросите на учениците: „кога ще бъде товаи какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това”? (Лука 21:7)

В отговор Исус показа, че Ерусалим ще бъде в центъра на политическите и военни катаклизми, които предшестват непосредствено Неговото пришествие: „А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му… Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано”( Лука 21:20-22).

За хората живели преди век, тези думи биха изглеждали напълно неразбираеми. В древността Ерусалим е превземан безброй пъти, но в продължение на векове от 1517 година градът е в мир на границите на Отоманската империя. Евреите живеят там като малцинство под управление на турците, но през 20 век това положение се променя коренно. То трябва да се промени, за да се изпълни библейското пророчество.

Бог говори чрез старозаветният пророк Захария за да открие много събития от последното време и пришествието. Захария живее и пророкува за Исус  500 години преди Неговото първо идване и въпреки това тази пророческа дава изобилна информация за събития от наше време.

В Захария 12:2-3 Бог казва: „Ето, Аз ще направя Ерусалим горчива чаша за всички околни племена; и когато Ерусалим бъде в обсада, ще бъде и Юда. В онзи ден ще направя Ерусалим тежък камък за всички племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всички народи на света”. А в Захария 12:9 Той добавя: „В онзи ден Аз ще унищожа всички племена, които нападат Ерусалим”.

На пръв поглед тези стихове се отнасят за древни времена, защото Ерусалим е бил поразяван многократно през вековете. Но от глава 14 става ясно, че тук се говори за бъдещи събития, а не за минали. Времето, през което ще се случат тези събития е непосредствено преди идването на Исус.

„Ето, денят Господен иде… Защото ще събера всички народи на бой против Ерусалим; градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани, и жените – изнасилвани; и половината от града ще отиде в плен… Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на  бой. В онзи ден нозете Му ще застанат върху Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата си от изток и на запад, така че ще се образува твърде голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и половината – на юг” (Захария 14:1-4). Съвсем ясно е, че краят на това пророчество все още предстои да се изпълни.

По-нататък в същата глава четем, че тези нации, които са излезли срещу Ерусалим, ще отиват там от година на година, за да се кланят на царя, Исус Христос (стих 16). Тези глави на Захария са пророчество за събития, които предшестват и включват второто идване на Исус. Един Ерусалим, управляван от евреите е в центъра на пророчеството.

Малко преди Захарий, един друг еврейски пророк на име Даниил, живял по време на пленничеството на евреите във Вавилон пророкува за края на дните. Неговата книга разказва за забраната на всекидневните жертви на евреите (Даниил 12:11; виж стихове 1-13) – първото оскверняване на храма при управлението на сирийския цар Антиох Епифаний през 2 век пр. н.е. В Евангелието според Лука обаче, Исус говори за оскверняване на храма като бъдещо събитие, което ще предшества пришествието (сравнете Даниил 11:31; Матей 24:15). Това означава, че еврейската традицията на жертвоприношения трябва да бъде възстановена отново, което изисква еврейско управление на града.

Преди сто години човек трудно би могъл да си представи подобно нещо поради  факта, че независима еврейска политическа сила в Близкия изток тогава просто не съществува. След бунта срещу римляните през 66 г., а след това и през 132г., Юдея в унищожена, а евреите пръснати из Римската империя и отвъд нея. Израел в възстановен отново като държава едва през 1948г. Ето защо, преди век идеята  за независима еврейска държава е просто мечта на една малка група зелоти. Отблъскването на турците и превземането на Ерусалим от англичаните през декември 1916г. е стъпка напред към реализирането на тази мечта. Няколко месеца по-късно самото британско правителство обещава възстановяването на еврейската държава на територията на древната земя, населявана векове от евреите. Ще минат още 30 години преди тази мечта да стане реалност. Едва през 1948г. еврейската държава е възстановена водейки войни за своето оцеляване през 1948г., 1967г. и 1973г. и придружени с безбройни терористични атаки и заплахи за унищожение от враждебните съседски държави, решени да я елиминират. Възстановяването на Израел е едно пророчество, което се е изпълнява в наше време.

3_kings_3003. Царят на севера и царят на юга от края на дните
В Даниил 11 откриваме едно удивително пророчество за двама лидери: царете на севера и юга, управниците на региони, които географски са разположени на север и юг от Свещената земя. За да разберем това пророчество трябва да се върнем към времето на Александър Велики, който в края на 4 век пр.Хр. или около 200 години след  Данаил.
Александър присъства в книгата  Данаил, макар пророкът да не е знаел името му. Бог открива на Даниил, че след Вавилон, Персия ще е най-великата политическа и военна сила в региона, а след нея ще се издигне Гърция. Не е изненадващо, че пророчествата, свързани с издигането на Гърция, визират фигурата на Александър Велики, един от най-големите завоеватели в историята.

В Даниил 8 глава е описан един впечатлителен разказ за сблъсъка между Персия и Гърция. В него символът на рога е елемент на царска власт и авторитет. Персия има „два рога и двата рога  бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израснал по-после”. Това се отнася за Мидо-персийската империя, която обединяване на две нации. Както е предсказано в стих 3, хронологически Персия се е издига след Мидия.

В 5 стих четем за разгрома на Персия от Александър Велики. „И като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше изпъкнал рог между очите си”(стих 5). „Изпъкналият рог” е Александър Велики. Пророчеството за неговата армия, която дори не докосвала земята подсказва невероятната скорост, с която той завладява света. Всичко това постига за много кратко време преди да бъде убит 323г.пр.н.е., едва 33 годишен. Но дори неговата внезапна, неочаквана смърт е пророкувана: „Тогава козелът се възгордя много: но когато заякна, големият му рог се счупи и вместо него излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрове” (стих 8).

Когато Александър умира, неговата империя е разделена между четиримата му генерали – четирите „изпъкнали рога” споменати в стих 8. Двама от тези генерали създават свои династии с огромно влияние върху еврейския народ, който географски се оказва между двете провинции контролирани от генералите. Тези две династии са потомците на Целевк, който управлява една обширна територия от Антиохия в Сирия на север от Ерусалим и Птоломей, който управлявал Египет с център Александрия.

Даниил 11 глава е дълго и подробно пророчество за конфликтите между двете династии, за техните царе, които в пророчеството се появяват като „северния цар” и „южния цар”. От голямо значение е, че винаги когато те са в конфликт, потърпевши са евреите. Това продължава от времето на Александър до средата на 2 век пр. н.е., период от почти два века.

След този разказ изведнъж пророчеството  започва да говори за свършека на света. В стих 40 четем: „ И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще налети върху него като вихрушка, с колесници, конници и с много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине. Ще влезе и в славната земя, и много страни ще бъдат опустошени; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците”(Даниил 11:40 – 41).

Последната част на пророчеството на  Даниил за северо-южния конфликт, разказва за сблъсък на  цивилизациите между лидера на европейската свръхсила – възстановената Римска империя (наследник на целевската сирийска династия) – и един лидер, който е наследник на птоломейската династия от Египет, която страна е сега част от ислямския свят. Едва в наши дни виждаме назрелите геополитически условия за този неизбежен сблъсък. Ето още едно пророкувано обстоятелство, което се изпълнява в наше време.

4_eu_3004. Обединението на европейските страни в края на времената
В Даниил глави 2 и 7 четем пророчества за четири велики езически империи, които ще са водещи между времето на Даниил и предстоящото установяване на Божието царство (Даниил 2:44). Самият Даниил е живял в първата от тези четири велики империи (Даниил 7:4) като изгнаник в древния Вавилон. След разпадането на Вавилон през 539г.пр.н.е., Персия се превърнала в най-великата сила, а след нея била Гърция (стих 5-6). След Гърция най-великата сила е империята на Рим, страшна, ужасна и твърде силна. Тази империя имал десет рога и ще продължат да съществува под една или друга форма до установяването на Божието царство за земята при физическото завръщане на Исус Христос (стихове 7-9).

Както видяхме в предишните части, роговете символизират управници или правителства. В тази част на пророчеството, десетте рога символизират десет опита да се възстанови Римската империя като и се върне властта, която е имала в древността. Различни опити са правени за възстановяването на Римската империя след разпадането и през 476г.н.е. Последният опит трябва да бъде направен точно преди идването на Исус. Повече подробности за това откриваме в Откровение 17 глава, която разказва за един последен опит да се възстанови Римската империя от „десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час ще получат царска власт като царе заедно със звяра” (стихове 12-13). Също така „те ще воюват с Агнето (Исус Христос), но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете” (стих 14). Тук е ясно, че това пророчество все още предстои да се изпълни.

Предишните опити да се създаде обединена европейска империя от Юстиниян до Чарлс Велики, Наполеон, Мусолини и Хитлер включват сила и война. Последното възстановяване на Римската империя няма да бъде извършено по този начин. Откровение 17 глава твърди, че това ще бъде доброволен съюз. Когато тези десет владетели получат власт, те ще я дадат на един световен лидер. Писанията наричат и този световен лидер и новата свръхсила, която той повежда като „звяра”. Този лидер ще признае тази сила като продължение на четирите езически империи, за които пророкува Даниил и всяка от които е описана като звяр или диво животно. Това пророчество се изпълнява едва в наши дни.

През 1957г. шест държави подписват Римския договор и образуват Европейската Икономическа Общност. Днес в Европейския Съюз членуват почти 30 държави. По всяка вероятност, от тях ще се отделят 10 държави или 10 лидери, които ще образуват последното възстановяване на Римската империя. Някои смятат, че тези 10 царе, за които се говори в това пророчество, ще бъдат лидери на 10 региона, които ще преначертаят границите на Европа, като на практика ще изтрият съществуващите сега държави. В Библията не е казано ясно кои са тези 10 нации, които ще очертаят последното възстановяване на политическата и военна римска свръхсила. Казано е само, че тази нова свръхсила ще се появи непосредствено преди идването на Исус. Но изпълнението на това пророчество не беше възможно дори при присъединението на десетата държава Гърция през 1981г. То е запазено за дните непосредствено преди Пришествието.

5_israel_3005. Издигане и падение на Израел и Юда в края на дните
„Израел” е новото име, което Бог даде на библейския патриарх  Яков в Битие 32 гл. Дванайсетте израелски племена са потомци на дванайсетте сина на Яков. Тези племена по-късно образуват обединено царство на Израел. Преди 3000 години царството е разделено на две. Десет от дванайсетте племена се вдиатна бунт срещу цар Ровоам, син на цар Соломон и внук на цар Давид.
В Библията тези десет племена са наречени Израел, а другите две племена (Юда и Вениамин), които останават верни на потомците на Давид са известни като Юдейското царство или просто Юда. Понякога за Израел в Библията се говори като северното царство, а за Юда като за южното царство. Доминиращи сред северните племена са потомците на Якововия син Йосиф –  Ефраим и Манасий, за които Яков пророкува, че ще бъдат водещите нации в края на дните (Битие 49:1, 22-26; сравни с Второзаконие 33:13-17).

Двеста години след разделянето на царството, северните племена падат под асирийско робство и са депортирани в северните части на асирийската империя. Често наричани днес „изгубените племена”, малко по-късно те мигрират в северозападна Европа и накрая се заселват в нови земи далече от Близкия изток. Повече от век след депортирането на Израел, царството на Юда пада под Вавилонско робство, но исторически неговия народ е изгубен и до днес. Ние ги познаваме като евреите.

Името Ефраим понякога е използвано събирателно, за да обозначи цялото северно царство, макар че то може да бъде използвано и само за потомците на сина на Йосиф, за които е пророкувано, че „ще произлязат множество народи” (Битие 48:19). За по-големия брат на Манасий също е пророкувано, че от него ще произлезе велика нация, като отдели себе си от множеството народи. Когато се споменава „Юда” обаче, винаги се имат предвид потомците на царството на Юда, съставено от евреи.

В Осия 5 откриваме пророчество, в което се споменава Израел, Ефраим и Юда: „Гордостта на Израил свидетелства против него; затова Израил и Ефрем ще паднат в беззаконието си и Юда ще падне с тях”(стих 5). По-нататък четем: „С овцете си и с воловете си ще отидат да търсят Господа, но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях. Те изневериха на Господа, защото родиха чада от чужденки. Сега до новолуние ще бъдат погълнати те и наследствата им”(стихове 6-7).

„До новолуние те ще бъдат погълнати” означава, че Израел, Ефраим и Юда ще паднат в рамките на един месец. Това пророчество все още не е изпълнено. Както вече споменахме, Юда пада под Вавилонско робство повече от век след като Израил паднал под асирийско робство. Накрая те ще паднат заедно – в рамките на един месец. Това пророчество предстои да се изпълни.

6_evengelie_3006. Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят

В своето голямо пророчество за последните времена, Исус отговори на въпроса, който учениците зададоха: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът за Твоето пришествие и за свършека на века?” (Матей 24:3). След изброяването на белезите на пришествието, Исус разкрива, че „…това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (стих 14). Евангелието благовестява идването на Божието царство. Това послание не може да бъде проповядвано по света без Библията и свобода за изповядване на религиите. Но едва с технологическия напредък, който включва радио, телевизия и други средства за масова комуникация след периода на Втората Световна Война, става възможно Библейското послание да достигне стотици милиони хора. Евангелието за Божието царство ще продължава да се проповядва във всички нации.
И въпреки тази свобода, през последните 50 години евангелието не може да достигне всички страни. Бившите комунистически държави не позволяват свобода на изповядване на религиите. В Китай, където живее една четвърт от населението на земята, евангелието е забранено. Други нации също се опитват да ограничават библейската истина и дори самата Библия. В много  ислямски държави липсва религиозна свобода, а в други промяната на религията е наказвана със смърт.
Интернет обаче променя всичко. Правителствата не могат да контролират и спират разпростанението на благовестието. Евангелското послание за идващото Божие царство продължава да се разпространява по света. Това ще спре, когато Бог реши, че Неговата работа е свършена и че времето за последните събития от края на времената е настанало. Това е още едно пророчество, което се изпълнява в днешно време.

7_communication_3007. Бързата световна комуникация и последните Божии свидетелства

Още едно библейско пророчество за края не би могло  да се изпълни преди дните на бързата световна комуникация. В своето голямо пророчество за края на дните, описано в Матей 24, Марко 13 и Лука 21, Исус разказва за бедствията, които ще настъпят  на световната сцена с нарастваща интензивност до такава степен, че хората ще треперят от страх (Лука 21:26). Различаване и реагиране на тези събития изисква един постоянен поток, който по времето на Исус не съществува. Тогава, може би са минавали седмици, месеци и дори години докато информация за бедствия и катаклизми достигне от едно място до друго. При това отсъствие на информация за хората не е възможно да разберат за нарастващата  честота и интензивност на бедствията  по света.

С разпространението на вестниците и други форми на масова комуникация информирането за такива събития е вече възможно. И въпреки това, нивото на знание и съответния страх, за които говори Исус загатват за една по-голяма наличност на информация, която е възможна единствено с  развитието на бързата електронна комуникация. Само с развитието на техническия прогрес през последните няколко години е възможно осъществяването на събитията от Откровение 11 глава. Хората по целия свят ще видят съдбата на последните двамата свидетели, които носят Божието предупреждение срещу света през последните 3 и половина години преди пришествието: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни… И когато свършат свидетелстването си, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и техният Господ беше разпнат… И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина, и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един на друг ще си пратят подаръци, защото тези двама пророци са мъчили жителите на земята” (ст. 3, 7-10).

Обърнете внимание, че целият свят ще може да вижда труповете на тези пророци през тези 3 и половина дни, които ще бъдат изложени на показ в Ерусалим. Това не би било възможно без сателитна телевизия, портативните способи за комуникация и интернет. Изпълнението на това пророчество е запазено за наши дни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ще види ли това поколение Божието царство, установено на земята? Видяхме как седем библейски обстоятелства стават възможни едва в днешно време. Всъщност, възстановяването на държавата Израел през 1948г. явно е повратна точка в библейското пророчество, както и снабдяването с водородни бомби от двете свръхсили през 1950г. Сега вече всичко е възможно.

В крайна сметка самият Исус каза, че „ това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това” (Матей 24:34). Фактът, че може да се окажем поколението, което ще стане свидетел на най-важните събития в историята на човечеството е окуражителен, но същевременно ни кара да се замислим. Както Исус каза на своите последователи в Лука 21:28: „А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава”.

Познаването на Бога започва с Христос

Познаването на Бога започва с Христос
Не можете да познаете Богa в пълнота, докато не видите Христос така, както Бог иска да го видите. Господ Исус Христос каза: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9 NKJV). Трябва да видим Исус, не както ни учи човек, а както Духът ни Го разкрива, както Бог иска да Го видим и опознаем.

 

В библиотеката ми има много томове за Исус, написани от добри хора. И все пак вярвам, че много от тези мъже никога не са виждали Исус така, както Бог иска да го видим. Ние трябва да получим Божието видение и свидетелство за Христос, тогава ще познаем Бога, както Той желае да бъде познат. Ето как вярвам, че Бог иска да видим Неговия Син: „Всеки добър дар и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, при Когото няма промяна или сянка от промяна“

(Яков 1:17).

 

Исус Христос е дар за човечеството! Бог опакова всичките си ресурси в Исус и „Той даде Своя единороден Син” (вижте Йоан 3:16). Виждате ли Исус като съвършения Божи дар за вас? Виждате ли Го като всичко, от което се нуждаете, за да живеете радостно, победоносно, праведно и изпълнено с мир и почивка?

 

Бог даде на Израел много прекрасни дарове в пустинята: облак, за да ги защити от пустинното слънце, огън през нощта, за да ги увери и води, вода от скала, клон, за да излекува горчиви води и медна змия, за да излекува ухапаната змия. И все пак всички тези добри неща бяха само преобрази за Господ Исус Христос.

 

Коя беше скалата, от която идваше водата? Кой беше неугасващият огън в храста? Манната? Месинговата змия? Всичко, което Бог направи за Израел, беше сторено чрез Исус Христос. Точно така – Исус беше всеки един от тези дарове. „Нещо повече, братя, не искам да не знаете, че всичките ни бащи бяха под облака, всички минаха през морето, всички бяха кръстени в Моисей в облака и в морето, всички ядяха една и съща духовна храна и всички пие същата духовна напитка. Защото те пиха от тази духовна канара, която ги следваше, и тази канара беше Христос” (1 Коринтяни 10:1-4).

 

Днес имаме много повече от сянката. Имаме истинската същност, самият Христос! И той живее в нас.

 

Източник: World.challenge

Важните въпроси

Важните въпроси
Има един често задаван въпрос от страна на християните, който може да показва духовен проблем в живота им: „Възможно ли е да бъдеш християнин и въпреки това да вършиш . . . ?" (Попълнете пропуснатата думи.) С други думи, „Мога ли да се измъкна, като върша това нещо и въпреки него, технически да бъда спасен?“

 

Вместо това, трябва да попитаме: „Тъй като съм християнин, как мога най-добре да служа на Господ? Какво мога да направя, за да израсна духовно?“

 

Ако някога сте се чудили какво трябва да прави един християнин, помислете върху следните въпроси.

 

Изгражда ли ме духовно? Това нещо, което искате да направите, насърчава ли растежа във вашия християнски характер? Някои неща в живота могат да ви съборят, защото ви откъсват от Божиите хора или притъпяват глада ви за Божието Слово.

 

Дали това нещо има власт над мен? Някои християни казват, че имат свободата да направят определено нещо, защото могат да се справят с него. Те могат да го контролират. Но дали то има власт в техния живот? Могат ли да изкарат един ден без него? Ако не, тогава това не е истинска свобода.

 

Имам ли неспокойна съвест заради това? Може да има нещо, което ви е неудобно да правите. Просто не ви се струва добре. Римляни 14:23 казва: „Защото всичко, което не е от вяра, е грях“ (NKJV). Всички сме различни. Един вярващ може да си позволи да направи определено нещо, но точно това нещо може да му навреди духовно.

 

Може ли да накара някой да се спъне или съблазни поради него? Може да имате свободата да направите нещо, като например да отидете да гледате даден филм или определено телевизионно предаване. Но ако това притеснява друг вярващ, бъдете чувствителни към него. Като християни, ние не живеем сами за себе си. Имаме влияние върху другите, които ни наблюдават.

 

Твърде често хората, които се интересуват и искат да следват Господ Исус, не искат да се откажат от неща, които ще ги забавят. Трябва да пресметнем разходите и истинската цена на посвещението.

 

Източник: Harvest.org

Конституционният съд на Украйна публикува решение, с което потвърди конституционността…

Комунизмът и нацизмът са еднакво престъпни

Конституционният съд на Украйна публикува решение, с което потвърди конституционността на закона, забраняващ пропагандата на комунизма и нацизма. В решението си с…

Моето гражданство е на небето През последните 3 дни участвах…

Моето гражданство е на небето

През последните 3 дни участвах в една конференция с мисионери от повече от 15 държави! Това време ме накара да си дам сметка, че нещата, които правя сега дават отражение за цялата вечност. Това, което правя може да има вечен резултат. Въпросът обаче е правя ли нещо, което води до вечни резултати? Тази седмица ще се събуждам с този въпрос: Какво мога да направя през тази седмица за Неговото Цартство? Кое и кои са нещата, които мога да направя, за да останат те през вечността? Всъщност, това, което ще остане през вечността не са книгите, не са дипломите, не са купоните, не са постиженията, а нещо толково често срещано, но също често забравяно – хората. Хората са единствените, които ще преминат от този свят, а ще може да ги намерим също и в другия свят. Невероятно, нали? А ние може да направим нещо точо за другите! Само остава да го направим.

**Бомбената атака срещу сирийската църква затвърждаваопасенията на християните** Нападението с…

**Бомбената атака срещу сирийската църква затвърждаваопасенията на християните**

Нападението с кола бомба на църква в северна Сирия потвърди опасенията, че християните остават терористична цел.
Най-малко 11 души бяха ранени при експлозията пред Сирийската православна църква в град Камишли по време на молитвено събрание миналия четвъртък.
Местните хора казват, че ако атаката се е случила само няколко минути по-късно, хората биха излезли от службата и броят на жертвите вероятно щеше да е много по-висок.
**Молим ви, молете се Бог да укрепи и поддържа нашето християнско семейство в Сирия.**
Според съобщенията Ислямската държава е поела отговорност за нападението.
Нападенията върху цивилни цели са се увеличили в тази част на Североизточна Сирия, след като сирийската Демократична сила (SDF), подкрепяна от военните на САЩ, обяви победа над ислямската държава през март.
Източници съобщават, че през последните седмици християните в района, контролиран от SDF, са били обект на нападение, както в Хасака, така и в района на Хабур; в разгара на бунта на ислямската държава стотици асирийски християни са били отвлечени от тези райони.

* Молете се Бог да утеши и изцели всички, засегнати от взрива в сирийската църква в Камишли миналата седмица. Благодарим на Бога, че очевидно планът на терористите да убият членове на конгрегацията след срещата беше осуетен.
* Молете се Бог да възстанови Своята църква в Сирия, добавяйки към онези, които са избрали да останат въпреки зверствата от последните години и подновявайки в тях „твърд дух“ (Псалм 51:10).
* Помолете Бог да говори на сърцата на мъжете, потисници,и да ги обърне, спирайки кръвопролитията. Молете се да узнаят прощение и нов живот в Христос.

*(Източници: MiddleEastConcern; Voice of America)*

Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между…

Европарламентa одобри CETA

Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между ЕС и Канада, съ

## 80 убити при нападение над църква в Пакистан *Източник:*…

## 80 убити при нападение над църква в Пакистан

*Източник:* [*vesti.bg*](http://www.vesti.bg/sviat/blizak-iztok-i-afrika/pakistan-78-dushi-biaha-ubiti-pri-napadenie-na-cyrkva-5994233)

Християните представляват 5% от населението на страната и често са подлагани на дискриминация, но рядко са мишена на атентати

📷

Най-малко 78 души са били убити и над 100 – ранени, при бомбено нападение срещу църква в пакистанския град Пешавар, съобщи ДПА, като се позовава на местните власти.

Сред жертвите има 34 жени и седем деца.

Броят на жертвите може да нарасне, защото много от ранените са в критично състояние.

Двама атентатори самоубийци се самовзривили пред църквата в квартал „Кохати гейт“ в момент, когато хората излизали от неделната служба.

Сред загиналите има жени и деца, съобщил пред АП лекар в местна болница.

В момента на нападението в църквата се намирали около 600 души.

Това е едно от най-кървавите нападения в Пакистан срещу християните, които представляват 5% от населението и често са подлагани на дискриминация, но рядко са мишена на атентати, отбелязва АФП.

Отговорност за атентата поеха талибаните и обявиха, че създават нова специална своя фракция, която ще убива чужденци и не мюсюлмани в знак на отмъщение срещу нападенията с американски безпилотни самолети срещу талибани и терористи от „Ал Кайда“.

През юни талибаните поеха отговорност за избиването на 10 чуждестраннни алпинисти в базовия им лагер под Нанга Прадат, вторият по височина връх в Пакистан след К-2.

Премиерът Наваз Шариф осъди жестокия атентат, папа Франциск определи терористичния акт „като лош избор, продиктуван от омраза и стремеж към война“.

Опечалени роднини на жертвите блокираха един от основните пътища край града с телата на загиналите си близки в знак на протест срещу варварския акт. Християни в Карачи, Лахор, Мултан и други градове също излязоха на протести. На някои места се стигна до сблъсъци с полицията.

Благодатта променя всичко Благодат. Една от най-прекрасните думи в Библията….

Благодатта променя всичко

Благодат. Една от най-прекрасните думи в Библията. По благодат сме спасени, по благодат жвеем християнския си живот, по благодат получаваме всеки добър дар от Небесния Баща. Въпреки това, много християни живеят без капка разбиране на това, какво е благодат. Днес (както обикновено), искам да избягаме от мистичните дефиниции и кухите „духовни“ клишета и да погледна към онова, което Бог има предвид. Бог ни спаси по благодат (Ефесяни 2:8), т.е. благодатта е отношение на любов и жертва, което не зависи от получаващия. Бог не ни спаси, защото заслужавахме, а защото е добър. И все пак, има хора, които намираме за недостойни за спасение, твърде трудни за достигане. Ако разбираме божията благодат в живота ни, няма да презираме нито една група от хора. Ние живеем християнския си живот по благодат (Евреи 13:9), т.е. благодатта ни дава сила да живеем угодно на Бога. Ето тук вече много хора се провялат. За някои християни богоугоден живот означава неядене и непиене, неходене по „грешни“ места, неговорене на лоши думи, нелъжене и много други „не“-та. Едва ли има по-тъжна гледка от християнин, за който християнския, богоугодния живот се свежда до думичката „не“. (На това не му ли казваха религия?) Приятели, богоугодния живот е живот с Бога. Той не се управлява от думичката „не“, а от Божият Дух. Затова, ап. Павел говори за хора, „имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни“ (2Тим.3:5). Всичките правила на света могат да ти дадат „вид на благочестие“, но не могат да се сравняват с Неговата благодат, защото правилата поробват и ограбват, а благодатта носи свобода. Тя освобождава всичко. Вярвам, че това означава, че ние трябва да разбираме божията благодат към нас, но също и че трябва да я проявяваме към хората, с които Бог ни е заобиколил. Защо ли? Защото благодатта променя висчко. Нали промени теб и мен?!

Затворен в Узбекистан Местоположение: Азия Население: 28,128,600 (юли 2011) Религии…

Затворен в Узбекистан

Местоположение: Азия

Население: 28,128,600 (юли 2011)

Религии (%): мюсюлмани (84.93), нерелигиозни (13.80), християни (0.75), други (0.52)

Президент: Ислам Каримов

Форма на управление: Република; авторитарно президентско управление

Узбекистан е светска държава, поддържаща умерена, строго контролирана форма на исляма. Надигащото се ислямистко движение е държано с твърда ръка от властта. Този режим оказва непосредствено влияние и на християните. Етническите християни узбеки, в частност, понасят тежестта на тази държавна политика.

Религиозните общества са задължени официално да се регистрират. Само одобрените религиозни организации – мюсюлмански групи, евреи, руски православни и някой протестантски групи – могат да бъдат регистрирани, като регистрацията обикновено се отказва или се забавя. Полицията прави неочаквани проверки по църквите и насилствено затваря тези, които не могат веднага да покажат документите за регистрация. Евангелизациите, дейността на мисионерите и религиозното просвещение са забранени от закона. Християните узбеки са глобявани, бити и затваряни за тяхната вяра.

Можете да напишете писмо на следния затворен за вярата си християнин:

Тохар Хайдаров

На 9 март, 2010, наказателния съд в Узбекистан осъжда 27 годишния Тохар Хайдаров на 10 години затвор за „незаконна продажба на наркотици или психотрпни вещества в големи количества.“ Членове на баптистката църква в Узбекистан заявяват твърдо, че обвиненията са изфабрикувани, и че присъдата на Хайдаров е наказание за неговата религиозна дейност. Неясно е също, защо Хайдаров е осъден на 10 години затвор. Баптистите подчертават, че полицаите са поставили наркотиците, и че той е „човек с чиста съвест и искрен християнин.“ Хайдаров е обжалвал присъдата си.

Prison address:

Tohar Haydarov

UYa 64/49

Otryad 13

Pos. Shaikh-Ali

G. Karshi, Kashkadarya Region 180020

Uzbekistan

Милост искам Вчера поне 244 човека са умрели, заради други,…

Милост искам

Вчера поне 244 човека са умрели, заради други, които са мислели, че вършат Божията воля. Имам предвид онези 244 мюсюлмани, които са били стъпкани от тълпата в Мека, когато е трябвало да хвърлят камъни по един стълб, който е символ на дявола. Най-лесно е да заключим: фалшива религия, заблудени хора, непознаване на Библията и т.н, и т.н. Аз, обаче си мисля за всички онези, които биват „стъпкани“ от християни, които си мислят, че вършат Божията воля. Не ми казвайте, че това не се случва. В Йоан 8:3-11 е описана една интересна история, която ни разказва как пред Исус бе доведена една жена, хваната в сексуален грях. Моисеевия закон изискваше смъртно наказание. Исус знаеше това, но не я осъди. Напротив! Той се отнесе с внимание към жената. Погрижи се за нея по един много обикновен начин – показа и милост. Любовта към Бога не се изразява чрез следването на буквата на закона – моисеев или човешки, а с показването на Христовата милост и състрадание. А това е трудно. Трудно е защото, за да покажеш Христовата милост, първо трябва да свалиш маската си и да признаеш, че и ти си грешен, че и ти има за какво да бъдеш упрекнат, че не си по-добър. Когато камъка е в ръката ти, когато някой е в краката ти, забравяш за своята слабост. Трудно е да покажеш милост. Но както много пъти в живота с Христос, ние трябва да изберем трудното, за да отразяваме Неговата любов. Трябва да изберем малко популярното, за да сме верни на Него и за да не се превърнем в тълпа, която тъпче с вярата, че върши Божията воля. Всеки може да сочи с пръст и да съди, но Христос не го прави! Всеки може да сочи с пръст и да съди, не го прави и ти! Ти и аз трябва да показваме милост! „Защото милост искам, а не жертва и познаване на Бога повече от всеизгаряния“ Осия 6:6

Да направим любовта Му разбираема Tова беше споделил с нас…

Да направим любовта Му разбираема

Tова беше споделил с нас в предишната закуска за шампиони. А пък Исус ни казва, “Нова заповед ви давам – да се обичате един друг!” (Йоана 13:34) Нова ли? Да – предишната е била да обичаш Господа твоя Бог с цялото си сърце, ум, душа и сила, а също така да обичаш и ближния си както обичаш себе си… Аха, идваме до ключа за вратата – толкова колкото обичам себе си, толкова ще мога да обичам и другите! Точно такава е връзката! И тук въпросът не опира до измислен духовен нарцисизъм или самовлюбеност, а засяга това как се отнасям към себе си, как гледам на себе си, какви чувства имам към себе си. Каквото изпитвам към себе си, това ще изпитвам и спрямо другите. Тогава защо е “нова” заповедта Му? Защото вниманието е насочено към другите. Не към мен. Не как се чувствам, какво изпитвам, как ми е минал деня, какви подаръци имам за Нова година, а точно обратното – как се чувстват другите, какво става с техния живот, какви подаръци не са получили за Нова година и дали мога аз да им подаря нещо… Ако искам да живея пълноценно и през 2004-та това е единствената ми възможност – да споделям и дарявам любовта, която съм приел от Него. Затова и няма да изпускам възможността да бъда заедно с другите Негови ученици. Защото искам да бъда част от Неговите хора, където Неговата любов цари и владее. И защото Исус ни казва в следващия стих, че по това ще ни познаят хората, че сме Негови ученици – ако имаме любов помежду си! (Йоана 13:35)

Не спираме да се молим за вас Не преставаме да…

Не спираме да се молим за вас

Не преставаме да се молим за вас “… понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за вашата любов към всичките светии… Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да молим от Бог да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране, за да живеете достойно за Господа и да Му бъдете във всичко угодни, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога, подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата слава, за да издържите и дълготърпите всичко с радост, като благодарите на Отца…” Колосяни 1:4,9-12. От изучаването на различни пасажи, които ни учат на нещо за молитвата, до този момент знаем, че молитвата не е само лична, но също така е и обща. Освен това, молитвата ни не бива да бъде съсредоточена върху нашата собствена воля, а върху волята на Бог. В посланието до вярващите колосяни ще попаднеш на цитираните по-горе стихове, които ни учат на още повече за това как да се молим за нашите братя и сестри по вяра в Исус Христос – как да се молим един за друг. Първият важен урок, който трябва добре да научим от тази молитва е от стих 4. Апостол Павел и Тимотей се молят за вярващите от Колос, не защото са много добри приятели или пък имат някаква по-специална връзка помежду си. Всъщност, апостол Павел дори не е основател на църквата в Колос. Павел и Тимотей се молят без спиране за тези вярващи просто, защото те са техни братя и сестри в Христос. Въпреки че днес в света има далеч повече вярващи и средствата за комуникация никога не са били по-добри, много малко християни се молят без спиране за братята и сестрите си, които живеят в други части на света. Без значение дали ще си признаем или не, повечето от нас имат нужда от някаква по-специална връзка с други вярващи, за да се молят за тях. А Божието слово ни учи, че това съвсем не трябва да е така! Ти молиш ли се непрестанно за вярващи, които не живеят в близост до теб? Ако не се молиш – какво те спира и как можеш да го преодолееш? Вторият урок от този пасаж може да бъде обобщен в една дума: непрестанно. И в предишни размишления е ставало въпрос за постоянството в молитва, но колко по-важно е да се молим редовно когато става въпрос за братя и сестри, които в по-голямата си част имат далеч по-труден живот от нашия! Следващият път, когато се молиш – помисли за тези християни които нямат лукса да хвалят Бог на публични места, защото ще бъдат убити. Спомни си за тези, които ежедневно се сблъскват със смъртта на децата си и близките си следствие от недохранване. Не забравяй и тези, които са посветили живота си на Исус и заради това са отлъчени от семействата си. Щом четеш това размишление в Интернет, то твоите нужди едва ли са толкова големи и настоящи колкото са нуждите на тези братя и сестри. Започни редовно да отделяш време в молитвите си и за братята и сестрите в Христос, които не живеят в близост до теб. Другия важен въпрос, на който тази част от посланието дава отговор е “За какво (или – Как) да се моля за тези вярващи, които не познавам?” Най-лесното, което можеш да направиш е да следваш молитвата на апостол Павел. Моли се тези християни да познават Божията воля и да бъдат изпълвани с Божията мъдрост и духовно разбиране. Също както аз и ти, така и всички останали християни имат нужда от това, за да могат да живеят достойно за Господа. Още повече – познаването на Божията воля и Неговата мъдрост са много по-важни и необходими за всеки един от каквото и да било изцеление или материално набавяне. За преследваните християни – моли се Божият Свят Дух да ги изпълва с дързост и смелост в провъзгласяването на тяхната вяра. Моли се и за Божията защита над тях. За християните, които живеят в бедност и мизерия, и ежедневно са застрашени от всякакви болести – моли се Бог да призовава вярващи, които имат необходимите ресурси да им служат с любов и постоянство. Моли се Бог да набавя за техните нужди и по свръх-естествени начини, защото Бог е велик и мощен Бог, на когото понятието “невъзможно” не е познато. Моли се и за защита от природни бедствия и аварии. За християните, които са все още млади във вярата си – моли се Бог да изпраща помощници, които да ги насърчават, поучават и обгръщат с любов. Моли се Бог да ти разкрива чрез Святия Си Дух за кого и как да се молиш ежедевно. Моли се за Божията помощ, за да бъдеш в постоянно застъпничество за тези братя и сестри, без които Божието тяло от вярващи не може да действа със сила и увереност. Ако имаш нужда от помощ – свържи се с Молитва за България и ние лично ще се опитаме да отговорим на твоите въпроси и ще ти изпратим напътствия за това къде в Библията да търсиш примери за подобна молитва.

Пастор Сеид Абедини е осъден на 8 години затвор Източници:…

Пастор Сеид Абедини е осъден на 8 години затвор

Източници: Mohabat News, Fox News, Asia News, Reuters, The Associated Press, Open Doors, VOM Canada

Колосяни 4:3,4

Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, която е в Христа, за която съм и в окови, да я изявя така, както трябва да говоря.

Пастор Сеид Абедини, 32 годишен, е осъден на 8 години затвор от съдия в Революционния Съд на Иран, който е отсъдил, че дейността на Абедини по основаването на християнски църкви заплашва националната сигурност на Иран.

Роден в Иран като мюсюлманин, Абедини се обръща към Христос през 2000 г. и в продължение на няколко години основава мрежа от домашни църкви.

Според информацията от Mohabat News, въпреки че иранската конституция признава правата на религиозните малцинства, режима преследва обръщенците от ислямски произход.

В своята болка, съпругата на Сеид, Нахмех Абедини моли за нашите молитви. Тя смело ни напомня, че въпреки, че Сеид (който винаги е имал сърце за лишените от свобода) сам е вързан чрез това преследване, Словото на Бога е било освободено по време на процеса.

## Християнка е освободена от затвор *Източник: VOM Sources* *Евангелие…

## Християнка е освободена от затвор

*Източник: VOM Sources*

*Евангелие според Лука 1:46-48 (Песента на Мария)*

*И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си.*

Осемнадесет годишната Ева Абдулах, която прекара последната година в затвор по обвинение в богохулство е освободена, след като Върховния съд в Танзания е отменил присъдата. Ева е арестувана през януари 2012 г., когато местни мюсюлмани от нейния щат Багамойо я обвиняват в уриниране върху Корана, а през юли тя е осъдена на две години затвор. На 9 януари, 2013 г., Върховния съд я оправдава по обвиненията и нарежда нейното освобождаване. Ева е посещавала Библейско училище и е живяла с пастирското семейство, когато я арестуват. Нейните родители се отричат от нея, когато се обръща към Христос, още като млада тинейджърка.

Слава на Бога за нейното освобождаване. Благодарим на всички вярващи в България, които се [застъпиха за Ева](http://www.vombulgaria.blogspot.com/2012/12/a.html) в навечерието на Рождество Христово. Нека сега да се молим Ева да намери сигурно място за живеене, а тези, които лъжливо са я обвинили да стигнат до освобождаващата душата истина за Живия Спасител Исус Христос.

## Процеса на Сеид Абедини *Източник: World Watch Monitor, ACLJ*…

## Процеса на Сеид Абедини

*Източник: World Watch Monitor, ACLJ*

Процеса на Сеид Абедини, 32 г., започна в понеделник в техерански съд и е воден от известния в Иран със строгите си присъди съдия Аббас Пир-Аббасси. Абедини е изправен пред присъда от продължителен затвор или евентуално смъртно наказание заради извършването на престъпление целящо подкопаване на иранското правителство, чрез разпространение на християнството.

От Американския център за право и справедливост *(The American Center forLaw and Justice – ACLJ)* посочват, че прокурорите са представили данни, че Абедини е създал „мрежа от християнски домашни църкви” започвайки през 2000 г., годината когато оставя исляма и се обръща към Христос.

В свое изявление *ACLJ* посочват: „Режимът твърди, че пастор Сеид умишлено се е опитвал да повлияе на умовете на иранската младеж, като е обръщал младите хора към християнството и срещу исляма, официалната религия на Иран“.

Във *Facebook страницата *“[*Молете се за Пастор Сеид Абедини*](https://www.facebook.com/PrayForPastorSaeedAbedini?ref=stream)“, съпругата на Абедини, Нагмех, публикува следното съобщение по повод съдебното заседание в понеделник:
> *“Сеид имаше възможност да свидетелствува от Библията на съдията и каза, че не е политическо лице и няма политически намерения, а че е последовател на Неговия Господ Исус Христос.“*

Няма да има повече изслушвания и официални обвинения, и присъдата най-вероятно ще бъде обявена следващата седмица, според адвоката му в Иран.Имаше моменти, когато сякаш съдията бе докосван от свидетелството на Сеид.

Моля, продължете да се молите за съдията и освобождаването на Сеид и завръщането му в нашето семейство.

Семейно посещение в Иран Източници: Fox News, VOM Canada Псалом…

Семейно посещение в Иран

Източници: Fox News, VOM Canada

Псалом 10:17-18

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си, за да отсъдиш за сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

При посещение на близките си в Иран, 32 годишния Сеид Абедини, понастоящем жител на Съединените Щати, е бил хвърлен в затвора без да му е повдигнато каквото и да е официално обвинение. В момента той очаква процеса си в прочутия с бруталността си затвор Евин, където е затворен от края на месец септември 2012 г. Членове на семейството му, които живеят в Иран (също приели Христос) в момента са под домашен арест. За щастие, съпругата му Нахмех и двете им малки деца не са го придружили по време на това последно пътуване.

От неговото пристигане в Съединените Щати през 2005 г., Сеид периодично е пътувал до родината си за да прекарва време с близките си и да наглежда развитието на сиропиталище, хуманитарно служение, което е започнал преди години. Преди това, Сеид е основал движение от домашни църкви в Иран. По време на това служение, движението е нараснало до 100 църкви в 30 ирански градове с повече от 2000 членове. Неговата съпруга Нахмех споделя: „Те нарастваха толкова бързо, че водачите в страната гледаха на домашните църкви като заплаха, а християнството като инструмент на Запада за да ги подкопае“.

Сеид се обръща към Христос на 20 годишна възраст, след като преминава обучение за атентатор самоубиец в радикална мюсюлманска група. Колкото повече се опитвал да бъде благочестив мюсюлманин и по-дълбоко навлизал в обучението, толкова повече депресиран ставал той. Нахмех добавя: „Христос го спаси“. И все пак, когато Сеид станал християнин, той се превърнал в престъпник в собствената си страна.

Нека Бог да се намеси и да работи мощно, чрез ситуацията на Сеид. Да се молим Божиите ангели да пазят този млад пастор и близките му от допълнителни атаки, а Святия Дух да действа като техен адвокат по-време на съдебния процес.

За съжаление, тези които хвърлят в затвора и лишават невинните от свобода, сами по себе си се предават и стават пленници на силите на тъмнината. Нека тези духовни пленници станат преки очевидци на реалността на славата на Христос и Неговата освобождаваща сила в техния живот.

Благодарни сме на Бог за освобождаването на пастор Надархани на 7 януари. Нека обаче да продължим да издигаме в молитва трима други лишени от свобода християни (и техните семейства): Бехзад Таалипасанд, Мохамедрезер (Йохан) Омиди, и пастор Вруир Аванесиан, които наскоро са били арестувани поради тяхната вяра.

Християните в Сирия До започването на гражданската война, християнското малцинство…

Християните в Сирия

До започването на гражданската война, християнското малцинство в Сирия, което основно е съсредоточено в столицата Дамаск, като цяло е уважавано.

Християните съставляват около 6.3 на сто от населението, и са се радвали на безпрецедентна за Близкия Изток свобода и стабилност.

Православните и католическите църкви са съществували преди исляма и все още са места за поклонение на много благочестиви християни.

Въпреки, че имат свобода да се покланят, ако християни благовестват на мюсюлмани и споделят вярата си открито, е възможно да станат обект на публично преследване. Всяка една активност, която може да застраши правителството или обществения ред се взема под внимание, и това затруднява разпространението на Евангелието. Проповядването на Евангелието е законно, но визи не се дават за мисионерска работа. Обръщането от исляма към християнството в Сирия е рядкост и често е придружено с противопоставяне.

Молитвени нужди:

1) Да се молим християните да достигат мюсюлманите в Сирия.

2) Да се молим за сили, насърчение и мир за християнските работници в Сирия.

3) Да се молим сирийските обръщенци към Христос да бъдат смели свидетели на техните семейства, приятели и съседи.

Ето и част от бележките на журналист, който е имал разговор със сирийски християнин:

Нашият екип се срещна с двама сирийски християни, от които единият все още работи в Сирия, а другия работи между сирийските бежанци в Турция.

Ето някой от нещата, които научихме за Сирия и църквата там:

Бог работи. Един от нашите познати ни каза за район в Сирия, където преди 18 месеца е имало само 12-13 християни. Днес, там има повече от 70 християнски ФАМИЛИИ! Както се е случило и на други места (Иран, Египет), хората виждат истинското лице на исляма, и това отваря хората за Христос и неговото учение.

Чухме сведения за растеж на църквата между кюрдите.

Бог прави чудеса за да привлече хората към Христос. Това беше тема на много истории от Сирия. Един човек е бил изцелен от рак и се е обърнал към Христос. Жена, която е била парализирана от 10 ГОДИНИ поради удар е била изцелена и е дошла при Христос.

Има и гонения … особено от роднините. Сега, новите обръщенци от исляма са най-притеснени за това как техните семейства ще реагират. Това е мястото, където първата линия на гонения се случва. Много пъти сирийските християни не казват на техните семейства – поне в началото – и много не се срещат с други вярващи, поради риска от конфронтация с техните семейства.

Сирийците бягат към съседните страни. Посетихме един турски град, където ни казаха, че през последните 6-8 месеца десетки хиляди сирийци са дошли. Видяхме също и бежански лагер, където сирийци са настанени в Турция. Интересното е, че разделят християните от мюсюлманите в лагера, или поне в лагера, който видяхме.

Трудностите, които изпитват живеещите в момента в Сирия са невероятни. Един от нашите познати ни каза, че има електричество само три часа през деня … и, че това е доста добре! Почти няма лекарства за населението. Пътищата са пълни с барикади … казаха ни за една 60 километрова отсечка, на която има 23 пропусквателни пункта … контролирани от различни групи с различни приоритети и цели. Така че, ако получите разрешение да продължите пътуването си от едната група, може и да не ви послужи на другия пропускателен пункт…. и даже могат да ви убият. Изобщо пътуването от едно място до друго е опасно начинание.

Молим ви, молете се за нашите братя и сестри в Сирия!!!

Нигерия: Християни са нападани всяка неделя Източник: Release International Въоръжени…

Нигерия: Християни са нападани всяка неделя

Източник: Release International

Въоръжени мъже са нападали християнски селища в Нигерия всяка неделя този месец, убивайки най-малко 15 човека. Миналата неделя, нападатели фулани са нападнали селата Овето и Утувуеву, щат Бенуе. Убили са 7 човека, разрушили са домове, принуждавайки мнозина да избягат. Пет войници, които са защитавали селяните, също са убити. Предишната неделя „Боко Харам“ са убили 8 християни в Сабон Гари, област Гвоза. Нападенията продължават и през седмицата. На 16 януари нападатели фулани убили трима християни и ранили четирима други в селата Нвори и Йокдара.

* Да се молим за всички ранени и за тези, които са загубили близки в последните нападения. Да се молим за край на кръвопролитията в Нигерия.

За лагерите в Северна Корея от първо лице Страната на…

За лагерите в Северна Корея от първо лице

Страната на мрачната сянка: На нощна снимка от сателит на НАСА на Корейския полуостров Северна Корея изглежда като част от морето с изключение на блестящата точка Пхенян

Източник: НАСА

Севернокореецът Ахн Мьон-чхол, охранявал в продължение на 8 години затворнически лагери в Северна Корея, съобщи на конференция на правозащитници в Женева, че в севернокорейския Гулаг кучета разкъсват деца, а убийствата се възнаграждават, предаде Франс прес.

„Имаше три кучета и те убиха пет деца. Изплъзвайки се от пазачите, животните се нахвърлиха на децата, които се връщаха от училището на лагера, и умъртвиха три от тях, другите две едва дишаха и бяха заровени живи“, разказа той чрез преводач. На следващия ден, вместо да ликвидират кучетата, пазачите ги наградили със специална храна.

Ахн Мьон-чхол, беглец от Северна Корея, направи покъртителните разкрития, преди Съветът на ООН за защита на човешките права да разгледа през март доклад за нарушенията на правата на човека от страна на Пхенян. Ахн е един от свидетелите, разпитани от Разследващата комисия на ООН.

Според доклада й, публикуван миналата седмица, в КНДР се извършват престъпления срещу човечеството и международната общност трябва да реагира.

Стотици хиляди политически затворници са загинали в лагерите през последните 50 години от глад, принудителен труд, екзекуции, изтезания и изнасилвания, посочва комисията. Ахн разказа, че хората, изпратени в лагерите, не са смятани за човешки същества и на тях гледат като на мухи, които могат да бъдат смачквани.

Той избягал от КНДР през 1994 година. Станал пазач на 18 години, защото произхождал от семейството на местен кадър. След 8 години работа Ахн открива, че баща му се е самоубил, след като се напил и критикувал управляващите. Майка му, сестра му и брат му били арестувани и никога не научава съдбата им.

За да избегне същата участ, Ахн използвал камиона си, за да достигне китайската граница и прекосил реката с плуване. След като се добрал до Южна Корея, работел в банка допреди 3 години, когато се присъединил към неправителствената организация „Освободете севернокорейския Гулаг“.

Ахн служил в 4 лагера, известни като „зони за тотален контрол“. Там затворниците работят по 16 до 18 часа на ден, спят по 4 до 5 часа и получават три пъти по 100 грама овесена каша, ако изпълнят нормата си. „Всеки ден умираха от глад, изтощение и инциденти“, разказва той. На първото му назначение в Лагер 14 на север от Пхенян бил насърчаван да практикува уменията си по Таекуондо върху затворниците, след като се опитали да му промият мозъка, че трябва да ги смята за въплъщение на злото. Убиването на избягали затворници се награждавало с изпращането на пазача в университет, след като покажат трупа, поради което някои пазачи извеждали затворници от лагера и нарочно ги убивали, за да спечелят наградата.

Ахн признава, че е участвал в насилие, но не смята, че някога е убил някого. След като е назначен за шофьор на камион, той има повече възможности да разговаря със затворници и установява, че много от тях са в лагера от 2-годишна или от 4-годишна възраст, а други са родени в него.

„90 на сто от тях не знаеха защо са там“, каза Ахн. Разследващата комисия на ООН съобщава, че семействата на враговете на режима системно са изпращани в лагерите. И въпреки че броят на лагерите и затворниците е намалял поради смъртните случаи и пускането на някои от обитателите им, според данни на комисията в момента в 4 големи лагера се намират между 80 хиляди и 120 хиляди политически затворници.

„Когато се говори за Гулаг, при Северна Корея трябва да се говори в сегашно време, тези ужаси продължават“, подчерта бившият пазач Ахн. „При сегашния ръководител Ким Чен-ун населението е парализирано от страх.“

## Пакистан: Християни скърбят за смъртта на техен брат *Източник:…

## Пакистан: Християни скърбят за смъртта на техен брат

*Източник: Release International*

Приятели на известен пакистански проповедник, който е бил прегазен от кола предполагат, че убийството му е свързано с обръщането му от исляма. Рашид Мехмуд, 33 годишен, е роден в богато и влиятелно мюсюлманско семейство, и се обръща към Христос през 2005 г. Макар, че е учил за адвокат, той решава да стане пастор и да проповядва благовестието независимо от това, че неговите роднини са се опитали многократно да му попречат.

Докато пътувал заедно със свой приятел пастор с мотоциклет, една кола започнала да ги гони, след което умишлено завила към Рашид. Той се е измъчвал от множество наранявания по главата си и по-късно починал в болница, малко след операцията.

Два дни по-рано, Рашид проповядвал, че Исус е единственият истински и жив Бог и въплъщение на Божията любов, цитирайки в някои отношения и Корана. Сътрудници на Release International споделят, че Рашид е бил модел за подражание на други християни с мюсюлманско минало, и че неговата смърт „съкрушила много сърца”.

* Да се молим Бог да утеши църквата, в която Рашид е служел и да усили вярата им, така че да продължават да достигат до хората около тях със своята любов и смелост. Благодарим на Бог, че Рашид го е последвал от цялото си сърце, като със своето свидетелство е променил други животи.

* Да се молим семейството на Рашид да познае Христос.

## Сирия: Християни принуждавани да подписват договори за спазване на…

## Сирия: Християни принуждавани да подписват договори за спазване на ислямските наредби

Християните в Рака вече са официално подчинени на строгите ислямските „правила за подчинение”, налагани принудително от екстремистката група, която контролира този северен град.

Ислямската държава е Ирак и аш-Шам (ISIS) публикуваха правилата във вид на договор, който християнските обществени ръководители са принуждавани да подпишат. Подписващите се християни имат три възможности: да спазват разпоредбите на договора, да приемат исляма или да бъдат считани за „врагове на исляма“. Договорът е бил публикуван на екстремистки уеб сайтове.

Според правилата, християните трябва да плащат специален данък, известен като джизя, и трябва да извършват религиозната си дейност на места и по начини, които не се виждат и чуват от мюсюлманите. Не е позволено християнски символи да бъдат на обществен показ, а християните трябва да спазват ислямските разпоредби относно търговията, начина на обличане и храненето. Освен това не им е позволено да възстановяват или ремонтират църковните сгради, които са били повредени по време на конфликта.

Тази система е работела неофициално още откакто екстремистите поеха контрола на града, но вече е направена официална. В началото на 2011 г. Рака беше с население от 3000 християни, което е около 1 % от неговото население.

* Да се молим Бог да поддържа и укрепва християните в Рака и в цяла Сирия. Да се молим те да разбират, че Той е тяхната скала, тяхната крепост и техен избавител (Псалми 18:2). Да продължаваме да се молим за политическо решение на конфликта в Сирия и край на гражданската война.

## Бог прави чудеса *Източник: [NBC News*](http://www.nbcnews.com/storyline/ukraine-crisis/miracle-kiev-shot-medic-survives-after-tweeting-i-am-dying-n35296) *Олеся е християнка….

## Бог прави чудеса

*Източник: [NBC News*](http://www.nbcnews.com/storyline/ukraine-crisis/miracle-kiev-shot-medic-survives-after-tweeting-i-am-dying-n35296)

*Олеся е християнка. Тя посещава църква в която много пъти съм ходил. Вчера (20.02) е била улучена от снайперист на Майдана в Киев, където е била лекар доброволец. Била е улучена във вратът и загубила доста кръв. Вчера в 23.44 е публикувала в Туитър, че умира. Няколко секунди по-късно е изгубила съзнание. Доста хора се молиха за нея. През нощта е имала сполучлива операция. И тази сутрин (петък), тя отново изпратила в Туитър: „Аз съм жива, Благодаря на всички, които ме подкрепят и се молят за мен, аз съм в болница, състоянието ми е стабилно досега!“*

*Благословен и прославен да е Господ Исус Христос за това чудо. *
*
Молете се за Украйна!*

## Египет: 10 убити в религиозни сблъсъци *Източник: Release International*…

## Египет: 10 убити в религиозни сблъсъци

*Източник: Release International*

*Преведено и изпратено от читател на блога*

Църквата в Египет призовава всички християни по света да се молят за мир след насилствените сблъсъци около Кайро миналия уикенд, при които 10 човека загинаха. Всичко започнало на 5-ти април, когато станали схватки в Кхосус, Кайро, когато млади момчета изрисували с графити университетска сграда. Били убити 8 човека, от които 4-ма християни и 1 мюсюлманин. В неделя, след погребението на 4-мата християни, което се провело в катедралата „Св. Марк“ и към което се присъединили стотици християни и мюсюлмани симпатизанти, станали насилствени атаки, при които умрели 2-ма, а 90 били ранени.

* Да се молим християните в Египет и най-вече тези в Кайро да постъпват като истинска Негова невяста и да не търсят отмъщение в цялото това безумие, което ги заобикаля. Да се молим Бог да утеши и изцели тези от тях, които са ранени или са загубили близките си.
* Да се молим насилието в Египет да спре.

Кога за последен път хленчехте и се оплаквахте? Спомняте ли…

Кога за последен път хленчехте и се оплаквахте?

Спомняте ли си за какво беше? Ако е било заради някакъв измислен каприз нищо чудно Бог да не ви е отгооврил. Въпреки, че понякога и от време на време Той ни глези с неща, които не само не заслужаваме, но и нямаме нужда от тях. Момичетата, които виждате на снимката са от социалната кухна в село Розино. В Розино живеят предимно мюсюлмани. Розино разбира се носи името си заради близикте “долини на розата” около Сопот, Карлово и Казанлък. Запознах се с тези момичета през ноември. Времето все още беше слънчево, но си беше студено. А някои от децата в тези села ходят боси. Като тези на другата снимка от село Певците. Това, което най-много ме впечатли беше, че тези момичета (на възраст между 12 и 15 години) не се оплакваха, а насред бедността и нищетата показваха невероятно благородство, грижейки се за другите. Всеки ден те помагат за готвенето, след това за сервирането на храната, а после и за почистване на църквата. С техния труд, църквата всеки ден се грижи за около 30-40 деца. А освен това ходят и на училище и са сред едни от най-старателните ученици. Тогава си помечтах за две неща: – един ден да заведя няои от моите приятели да видят как живеят хората в Розино, за да се научат на повече благородство – един ден да доведа тези момичета и момчета на гости в нашата църква в София – ей така, просто на гости Е, признавам си, имам и трета мечта. В моментите, когато започвам да мърморя за разни глупости, просто да си спомня за момичетата от Розино… и да бъда повече благодарен за всичко, което Господ ми е дал.

Нигерия: Войници насочват оръжия към християни Войници, натоварени със задачата…

Нигерия: Войници насочват оръжия към християни

Войници, натоварени със задачата да защитават селяните в щат Платеау, са започнали да стрелят по тях. 32 християни са убити. Няколко от оцелелите са обвинили войниците от Силите за сигурност, разпределени в Шононг в това, че обърнали оръжията си към селяните, докато бягали от стотиците нападнали ги фулани (етническа общност в Нигерия), въоръжени с огнестрелни оръжия и мачетета. Домовете на селяните са изгорени, мнозина са били убити, като са нападани най-вече жени, стари хора и деца, а други са били ранени от куршуми на войниците. Селото в област Рийом е тотално разрушено, като само три от къщите са запазени. Селяните казват, че друг християнин е бил убит предишния ден от нападатели, „водени от войник“. Оцелялата Антеле Аламба, на 25 години, споделя в телевизионно интервю, че „селяните са били в капан“. Тя казва още: „нямаше никакъв изход за нас, избягахме в църквата и няколко войници ни последваха там; те стреляха, а и нападателите стреляха също; беше хаос и объркване.“

* Да се молим властите в Нигерия да реорганизират армията.

* Да се молим Бог да сложи край на дългогодишните гонения и убийства на християни в Нигерия.

* Да се молим Господ Исус Христос да изяви мощно своето присъствие в Нигерия.

Заради любовта на Бог „Започнах да живея сякаш нямаше други…

Заради любовта на Бог

„Започнах да живея сякаш нямаше други на света освен Той и аз“

Той се стараел да бъде усърден в развиването на постоянното си ходене с Бог: Постоянно се стараех да имам Бог в мислите си, като безмълвно му благодарях и го молех за съвета му относно всеки избор, който правех. Тихо казвах: ‘Благодаря ти, Татко’ и ‘Помогни ми, Татко’ през целия ден.

Стремял се е към пълна зависимост от Бог за да направи основна промяна в мисленето му: Господи, не мога да направя това, освен ако ти не ми помогнеш. Моля те помогни ми да се фокусирам към твоето присъствие през този ден. Тогава той получавал сили, повече от достатъчно. Когато се провалял в своите задължения, той само изповядвал своя провал, казвайки: ‘Аз никога няма да направя нещо друго, ако ме оставиш сам. Само ти можеш да заличиш провала ми и да поправиш това, което не е наред.’ След това, той не допускал повече безпокойство относно неуспеха си.

Във всяка ситуация, в която го поставял Бог, гледал да му бъде угоден, като го молил за Неговата благодат за да извърши работата добре: Той привикнал да прави всичко от любов към Бог и да моли за неговата благодат за да извърши добре работата си.

Времето му за молитва не се различавало, от кое да е друго време през деня.

И най-трудната работа не го отклонявала от Бог: Дори когато изпълнявал най-трудните си задачи, неговото общение с Бог оставало същото. Нищо нямало предимство пред общението му с Бог.

Чрез вяра той правел всичко с единственото желание да удоволства Бог, независимо от крайния резултат: ‘Аз мога да направя това за тебе, Татко.’

Той разбрал, че най-краткия път да стигне до Бог, е чрез постоянното упражняване на любов и правене на всичко останало заради Него

Той не се страхувал от нищо и желаел само едно нещо – да не наскърби Бог.

Ние трябва да искаме Неговата помощ за да разберем Неговата воля за нещата, които са трудни за разбиране и правилно да изпълняваме тези неща, които ясно виждаме, че Той изисква от нас, предавайки ги на Него, преди да започнем да ги правим, и да благодарим на Бог, когато ги завършим.

Най-превъзходния начин за него да стигне до Бог бил, като извършвал обичайните си задължения без каквито и да е намерения да угажда на хора, а единствено заради любовта на Бог.

Чрез постоянна хвала и благодарност към Бог, неговият живот бил изпълнен с радост.

Да не се отегчаваме да правим малки неща от любов към Бог, Който не гледа мащаба на работата, а любовта с която е извършена.

За него Бог бил целта и краят на всички негови мисли и желания.

Той никога не бил прибързан, нито пък се бавел, но правел всичко на своя ред с уравновесено, постоянно хладнокръвие и спокойствие на духа. Според него, времето за работа, не се различавало от времето за молитва.

Започнал да живее сякаш нямало други на света освен Бог и него.

Прогонвал от ума си всичко, което възпрепятствало мислите му за Бог.

Упованието е основата на нашата вяра. Ние трябва да положим цялото си упование в Бог. Той никога няма да ни изневери във време на нужда.

Любовта подслажда болката. Когато обичаме Бог, ние страдаме заради Него с радост и кураж. Умолявам ви, да правите така. Утешавайте се в Него.

Стараел се усърдно да не прави нищо и да не мисли нищо, което може да разочарова Бог.

Той бил доволен, когато можел да вземе от земята дори сламка заради любовта на Бог, търсейки само Него, и нищо друго, нито дори Неговите дарове.

Из книгата „Практикуване на Божието присъствие“ на Брат Лорънс

Назад към наранените Вчера прекарах известно време с мой приятел…

Назад към наранените

Вчера прекарах известно време с мой приятел и брат в Господа. Различното този път беше, че за разлика от други мои приятели и братя, той вече не посещава църквата, в която се запознахме поради различни наранявания, които е преживял в недалечното миналото от някой вярващи. От време на време се срещам с брат М. и говорим за най-различни неща, но за каквото и да си говорим, на края винаги стигаме до болната тема за взаимоотношенията в църквата.

Проблема не е в самата тема за нараняванията и огорченията, които се пораждат следствие на нарушените взаимоотношения, а по-скоро за трудността, която поне аз срещам в даването на добър отговор на многото въпроси касаещи все хора от църквата, мои познати, приятели и най-вече братя в Господа. Говоренето на тази тема с наранени хора, които вече по една или друга причина не посещават местната църква е като горещ картоф, който не знаеш как да го задържиш за по-дълго време в ръката си без да се изгориш.

Предизвикателството в тази ситуация е как да помогнеш и да дадеш добър съвет на приятеля си, без да осъдиш или укориш по някакъв начин хората от двете страни на тези нарушени взаимоотношения. Трудността при този тип съветничество можем да го видм и в книгата Йов, където приятелите му се провалят в първоначалните си намерения да го утешат (целта на тяхното посещение), и не само това, но в крайна сметка и го обвиняват за неща, в които Бог не го намира за виновен.

Най-голямото предизвикателство за мен при всяка наша среща си остава тихото изслушване на цялата болка и честите укори по адрес на хората в църквата. Някой от вас може би ще кажат, че не е нужно да изслушам всички тези (често преувеличени или неверни) укори по адрес на хората в църквата, понеже това си е негов проблем, че не може да прости.

В началото и аз си мислех така, и гледах да отбягвам срещите си с наранения мой брат. Обаче, явно нашият Небесен Баща не мисли като мен, и през последните няколко години често ни срещаше и продължава да пресича пътищата ни по един или друг начин в един общо взето голям град като София. В крайна сметка осъзнах, че Бог Го е грижа за всяка наранена и ‘отпаднала’ душа, и то не по-малко от останалите души редовно посещаващи местната църква.

Наскоро гост в нашата църква бе Петър Гюзелев, и той освен всичко друго спомена, че целта ни като християни е не първи да стигнем върха, а заедно да го стигнем, помагайки си един на друг. Мисля си, че даже и да стигне някой първи върха на планината, след краткия миг на лична човешка слава и удовлетворение, всеки би осъзнал, че всъщност по пътя е оставил зад себе си не само приятелите си, но и самия Спасител, Който най-вероятно ги подпира и утешава в тяхната немощ и болка някъде назад по пътя.

Защото сам Господ Исус (чието име в превод от еврейски означава Яхве спасява или Яхве е спасение) ни остави пример за подражаване. И ако Божието спасение за вечен живот на падналото човечество бе и е възможно единствено и само чрез Неговата съвършенна жертва на Голгота, то човешката подкрепа в този живот на падналите по пътя братя и сестри е възможно и по силите на всеки един от нас, независимо колко тежък е кръста, който носим. Ако Бог позволи на един обикновен отруден човек (Симон Киринееца, Марк 15:21; Лука 23:26) да вдигне и да носи кръста на Божия Син в неговия най-труден момент, колко повече ние можем, а и трябва да носим теготите си (Галатяни 6:1-2).

Още в началото на своето земно служение, Господ Исус Христос прочита в своята местна синагога част от книгата на пророк Исая, даващо кратко описание на мисията на Божия Помазаник – Месия. Пред своите съграждани, Той казва: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година.” (Лука 4:18-19)

Самото пророчество за Спасителя Месия в Исая 61:1-3 казва:

Духът на Господа Йехова е на мене;

защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките,

пратил ме е да превържа съкрушените сърца,

да проглася освобождение на пленниците

и отваряне затвора на вързаните;

да проглася годината на благоволението Господне

и деня на отплатата от нашия Бог;

да утеша всички наскърбени;

да наредя за наскърбените в Сион,

да им дам венец вместо пепел,

миро на радост вместо плач,

облекло на хваление вместо унил дух;

за да се наричат дървета на правда,

насадени от Господа, за да се прослави Той.

Ако при Неговото първо идване преди две хилядолетия, Той е прогласил публично началото на тази специална година на Господно благоволение за страдащите и наранените, то би трябвало всички ние, неговите последователи, да живеем съобразно целите и характеристиките на този специален период на благоволение, още повече, че ни е дал Духът Си да ни упътва във всяка истина. (Йоан 16:13)

В притчата за изгубената овца Исус казва на своите последователи: Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките. (Матей 18:12-14)

На друго място, Исус отговаря на фарисеите: Но ако знаехте какво значи писаното: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. (Матей 12:7)

Понякога се чудя, как Бог реално гледа на нашите жертви на хвала, молитва и служение, които ние ходещите редовно на църква принасяме на Бога, когато някъде зад нас, по трънливия път към небесния Ерусалим, оставяме без утеха и подкрепа нашите наранени и сърцесъкрушени братя и сестри.

Малко по-късно в тази история, в същия специален съботен ден, отделен от Божия народ единствено и само за Бог, Божият Син Исус прави друго добро дело на нуждаещ се човек, след което отново се обръща към фарисеите с думите: Кой от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади? А колко по-ценен е човек от овца! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден. (Матей 12:11-12)

Начина по-който аз тълкувам тези думи на Исус е: позволено ми е да направя добро на моя наранен ближен, даже това да ми коства известно време и усилия, които иначе бих отделил за поклонение и служение на Бога. Защото привдигането на неговата безсмъртна човешка душа е по-ценно за Бога от моето текущо хваление, поклонение и служение (колкото и значими да се виждат в моите очи).

Накрая искам да завърша със стъпките на един раннохристиянски танц, наречен Трипудиум, който вярващите в продължение на столетия са танцували на своите събирания. По време на танца, християните са правили три крачки напред, а след това една назад, след което отново три напред и една назад. Този танц символизира, както победата на Христос и Неговата Църква, която в единство върви напред към срещата със своя Господ и Спасител, така и крачката назад, която всички ние заедно правим с цел да издърпаме от ръцете на противника ранените и паднали по пътя християни.

Авраам направи крачка назад, когато отиде да помогне на пленения от врага свой племенник Лот, за което бе благословен от салимския цар Мелхиседек, свещеник на Всевишния Бог и преобраз на Христос.

Мойсей направи крачка назад, когато се опита да помогне на своите онеправдани еврейски братя и след това напусна царския палат за да избяга в пустинята на Мадиам, където срещна Живия Бог, чрез Който направи много повече крачки напред, но вече не сам, а със всички онези поробени свои братя, които изведе от земята на робство за да отведе в обещаната земя.

Давид правеше много крачки назад спасявайки Израиляните от презрението, което хвърляха враговете им. И независимо от гоненията и презрението, което получаваше в отплата, Праведният Бог го постави да царува над всички тях.

Исус Христос, Божият Син, направи най-голямата крачка назад, като остави своята Божествена слава и стана един от нас, и живя с нас, и даде живота си за нас, след което Отец Го възкреси от мъртвите и постави по-горе от всичко на този видим и невидим свят.

И така, скъпи приятели, нека и ние не се срамуваме и страхуваме от време на време да правим крачка назад и да подаваме ръка на наранените и нуждаещи се наши братя и сестри, защото може би именно така ще преживеем реалната среща с Жалостивия и Милостив Бог, Който макар и да е в нашите църковни събрания, където сме повече от двама и трима, най-вероятно лицето Му гледа към угнетените и наранени души търсещи любов, утеха и приемане в този мрачен свят.

Затворени в Иран Местоположение: Азия Население: 77,891,220 (юли 2011) Религии…

Затворени в Иран

Местоположение: Азия

Население: 77,891,220 (юли 2011)

Религии (%): мюсюлмани (98.64), християни (0.51), бахаи (0.40), други (0.45)

Президент: Махмуд Ахмадинеджад

Форма на управление: Теократична република

Иран има най-голямото шиитско ислямско население в света. Християните съставляват половин процент от населението. Отношението на иранците към религията може да изглежда противоречиво – много целомъдрено на публични места, но много по-малко насаме. Съдът може да наложи смъртна присъда на мъж вероотстъпник и доживотен затвор на жена отстъпила от вярата. На практика, Иран е религиозна диктатура, където малко неща могат да се извършат без одобрението на Съветът на пазителите молли.

Религиозното преследване на някой малцинствени групи се усилва след 2005 г. Това важи за бахаите, суфистките мюсюлмани и християните, особено вярващите с мюсюлмански произход. Почти всички християнски дейности са забранени, особено когато са на персийски език – от благовестието до Библейското обучение и издаването на Библии и друга християнска литература. Независимо от това, жестокото отношение към християните от страна на режима, разпалва още повече огъня на вярата и прибавя нови спасени души към църквата в Иран.

Можете да пишете до следните затворени за вярата си християни в Иран:

Алиреза Сейедиан

Алиреза Сейедиан е 37 годишен бивш мюсюлманин, който е християнин от 2006 г. Миналата година, службите за сигурност конфискуват неговия компютър по време на обиск в апартамента му. Тогава властите откриват на компютъра на Алиреза видео от водното му кръщение в Турция. През декември 2011 г., той е осъден на 6 години затвор за престъпления против националната сигурност и за пропаганда срещу режима.

Съдията заявява, че щом Алиреза се е кръстил в Турция, той се опитва да покаже, че в Иран липсва свобода и поради тази причина пропагандира срещу режима. Той също е обвинен затова, че регулярно се е срещал с бивши мюсюлмани и е разпространявал Библии сред младежите. Обвиняват го също за връзки с ционистки сателитни телевизионни канали, като Mohabat TV и Radio Mojdeh с които е споделял написани от него химни за хваление и поклонение. Присъдата също лъжливо го обвинява, че е член на култа Само Исус.

На 14 март, 2012 г., Алиреза е хванат в опит да се прехвърли от Иран в Турция. Той е арестуван и върнат обратно в Техеран, където е затворен в затвора Евин. Той е поставен в секция 350 на затвора, където са държани политическите затворници. Тази част от затвора е охранявана от VEVAK, разузнавателните служби, които са подчинени на аятоллах Хаменеи и е извън контрола на иранските власти отговарящи за затворите. Според един доклад, условията в тази секция на затвора са нехигиенични и всяка килия е претъпкана с около 30 политически затворници. Алиреза никога не е бил женен.

Prison address:

Alireza Seyyedian

Evin Prison

Saadat Abad

Tehran

Islamic Republic of Iran

Бехнам Ирани

Бехнам Ирани, 41 годишен пастор от Кaрай, Иран, е осъден през януари 2011 г. на една година затвор за престъпления против националната сигурност. След доброволното му предаване на властите за излежаване на присъдата на 31 май, той научава, че ще бъде принуден да излежава 5 години затвор във връзка с предишна присъда. На 14 април, 2010 г., служители на Министерството на разузнаването и националната сигурност (VEVAK или MOIS) извършват внезапна проверка на домашната църква, която Ирани води и му нанасят побой, преди да го арестуват. Независимо че е освободен под гаранция два месеца след ареста му, по-късно получава едногодишна присъда. Ирани първо е бил арестуван през декември 2006 г. и е осъден за престъпления против националната сигурност. Освободен е през януари 2007 г., но скоро след това отново е арестуван, съден и осъден на 5 години затвор. Ирани никога преди това не е бил каран да излежава присъдата, която сега изтърпява.

Prison address:

Behnam Irani

Ghezel Hesar Prison

Karaj, Albourz State

Iran