ХРОНОЛОГИЯ на ЕСХАТОЛОГИЯТА

Тази книга е изследване на пророчествата. По-точно, тя е изследване на есхатологията – т.е. на богословската наука за последните дни.
Настоящото изследване ще разглежда пророчествата в хронологичен ред. Ще борави с последователността на събитията – така, както са ни разкрити в Свещеното писание. Ще разглежда пророчествата, които се изпълняват в сегашни дни, както и реда на събитията по времето на Голямата скръб и на Хилядолетното царство, чиято кулминация е Вечният ред.
Преди обаче да се захванем с по-голяма конкретика, е необходимо да уточним някои неща в това въведение.

А. Правила на интерпретацията
На първо място трябва да бъдат уточнени правилата на интерпретация на библейския текст – особено онези, към които се е придържал авторът при изготвянето на настоящия труд. Твърде често библейските тълкуватели следват един набор от правила при обяснение на непророческите текстове, но се оказват неспособни или нежелаещи да приложат същите правила при тълкуването на библейски пасажи с пророческо съдържание. По този начин пророчеството често попада под ударите на своите неприятели. То обаче е отнесло не един и два удара и от страна на своите приятели. Дори когато едни и същи изисквания се прилагат както към пророческите текстове, така и при останалите библейски пасажи, пак може да се наблюдават несъответствия в приложението на тези правила. Това разкрива възможност за тенденция в определени текстове да се намира прекалено духовно значение или залитане към търсене на сензационното. В този капан попадат дори и онези, които настояват за буквална интерпретация. Пророчеството по този начин страда от ударите на своите приятели, които му правят лоша услуга.
Тъй като настоящата книга е есхатологично, а не херменевтично изследване, не е възможно да следваме правилата за интерпретация, които ще намерите в учебниците по херменевтика. В този смисъл се налага изучаването ни да се ограничава единствено до правилата, които се отнасят конкретно до тълкуването на пророчества.
Четири са основните правила за интерпретация, които се явяват ключови за разбиране на пророческото слово.

Първото се нарича
Златното правило за тълкуване:

Когато основното значение на библейския текст звучи ясно и разбираемо, не се опитвайте да търсите някакво друго значение. Затова приемайте всяка дума най-напред с нейното първоначално, обикновено, обичайно и буквално значение – освен ако фактите от непосредствения контекст, изследвани в светлината на сходните пасажи и на аксиоматичните и фундаментални истини, не посочват недвусмислено нещо друго.
Простичко казано, според това правило всеки един библейски пасаж би следвало да се възприема точно както звучи, освен ако в самия текст няма други показатели, че текстът не трябва да се чете буквално. Ако това правило се прилага систематично, спокойно ще можем да избегнем огромна част от съвременните тангенти с тълкувания и т.нар. „вестникарска екзегетика“. Ще избегнем също така и други възможни грешки – като например подхода на амилениализма. Ето защо, когато основното обяснение на библейския текст е явно и недвусмислено, не се налага да търсим други нива на смисъл. Също както при всеки език буквалното, нормално тълкуване не изключва употребата на фигури на речта. Дори и те обаче имат буквални препратки. Основната мисъл тук е, че не би трябвало да подхождаме към Библията с презумпцията, че е натоварена със символи и че затова е трудно да я разбираме. Не е така. По-скоро следва да я разгръщаме с мисълта, че като книга е напълно възможно да я разбираме с буквален прочит – досущ както всяка друга книга. Освен фигури на речта Библията също така използва и символи. Те обаче обикновено се обясняват с помощта на буквални думи и изрази. Освен ако самият текст ясно не показва, че би следвало да го четем символично, ние трябва да се придържаме към буквалния прочит. Това Златно правило за тълкуване е първото от общо четири и със сигурност е най-важното. То полага основата за останалите.

Второто правило се нарича
Закон за двойната препратка.

Според него в много случаи даден библейски текст едновременно говори за две различни личности или две различни събития, разделени от продължителен времеви период. В самия текст те може да са съединени в една и съща картина, а за времето между тях може дори и да няма намек. Наличието на такъв промеждутък се установява при съпоставка с други библейски текстове – но в конкретния пасаж често това не може да се забележи. Хубав пример за този закон са някои от старозаветните пророчества по отношение на първото и второто идване на Месията. В много случаи тези различни събития се сливат в една и съща картина, без да има и помен от указание, че между тях съществува продължителен период. Един от типичните примери за Закона за двойната препратка е Захария 9:9-10. Девети стих там говори за Първото идване на Месия, докато десети стих е посветен на Второто идване. Двата са обединени в един общ образ, без да има ясно указание за наличие на времеви промеждутък между тях. Подобен пример можем да съзрем и в Исая 11:1-5. Там 1-2 стихове очевидно се отнасят за Първото идване, докато 3-5 стихове вече препращат към Второто. И отново двата пасажа са сглобени в една обща картина, но намек за изминало време помежду им не се долавя. Тъй като много пророчески текстове в Библията следват Закона за двойната препратка, това правило е особено важно да се има предвид при тълкуване.
В същото време не бива да бъркаме този закон с едно друго условие, което ще наричаме Принцип на двойното изпълнение. Авторът на настоящото изследване не приема този принцип за валиден. Според този принцип върху един текст може да има близък и далечен поглед. Тоест в известен смисъл един и същи пророчески текст може да се сбъдне два пъти. Често като пример в подкрепа на този принцип се привежда Исая 7:14. Близкият поглед върху този стих посочва, че се отнася за родено през дните на цар Ахаз дете; а далечният поглед визира предстоящото в бъдеще раждане на дете от девица, тоест към идването на Месия. Авторът на настоящия труд обаче не е съгласен с Принципа на двойното изпълнение. Подобно нещо не съществува. Всеки текст може да се отнася към едно-единствено нещо, а ако е пророчество, може да има едно-единствено изпълнение – освен ако самият текст не добавя, че са възможни и други изпълнения. Законът за двойната препратка се различава от Принципа на двойното изпълнение по това, че според първия две различни събития са събрани в един общ образ, като част от текста се отнася за едното събитие, а друга част от текста посочва към второто. Точно това виждаме в Захария 9:9-10. Девети стих говори единствено за Първото идване на Месия, докато десети стих се отнася единствено до Второто идване. Нито един от тези два стиха обаче не притежава двойно изпълнение. Няма две отделни реализации нито на девети, нито на десети стих. Исая 7:14 би следвало да се отнася или за дете, което се е родило през управлението на цар Ахаз, или за раждането на Месия. Но не може да говори и за двете. Исая 7:13-17 може да бъде обяснен много по-добре, ако се следва Законът за двойната препратка, отколкото ако се прилага Принципът на двойното изпълнение. Стихове 13-14 сочат единствено към непорочното зачатие на Месията. Те са предназначени общо за Давидовия дом и това си личи от избора на местоимения в множествено число в еврейския оригинал на двата стиха. От своя страна 15-17 стихове се отнасят за дете в дните на цар Ахаз, понеже обръщението е отправено лично към дома на Ахаз – и това си личи от промяната на местоименията към единствено число в еврейския текст. Това дете вероятно е Сеар-Ясув от трети стих. Ето как двойната препратка говори за две различни деца, разделени от дълъг период време. Ако стихът можеше да се отнася за раждане, което не е чрез девица, тогава излиза, че в Стария завет няма никакво друго реално пророчество или свидетелство за истинско непорочно зачатие.

На трето място е
Законът за повторението.

Той се основава на факта, че при някои библейски текстове дадено събитие се описва, а впоследствие в друг пасаж то се среща още веднъж с добавени подробности. Така едно и също нещо се среща в два или повече отделни текстове. Първият пасаж обикновено описва събитието според хронологичната му поява. Впоследствие обаче следва и втори текст за същото събитие в същия времеви период, където ни се предоставят допълнителни детайли за случващото се.
Пример за Закона за повторението е пророческият текст от Езекиил 38:1-39:16. Първата част от този дълъг пасаж (Езекиил 38:1-23) ни предоставя пълно описание на нашествието в Израил откъм север и последвалото унищожаване на чуждата войска. Веднага след това следва втората част от пасажа (Езекиил 39:1-16), която повтаря някои неща от 38 гл., добавяйки нови подробности за унищожаването на нашествениците. Друг пример намираме в Исая 30-31 глави. Първата от тях дава пълно описание как се разпада съюзът между Юда и Египет. От своя страна 31 глава повтаря пророчеството, но предоставя допълнителни детайли. Законът за повторението се среща също така и в непророческата литература на Стария завет. Пример за това е Битие 1:1-2:25. Най-напред в Битие 1:1-2:3 можем да намерим описание на седемте дена на Сътворението в строг хронологичен ред. Текстът завършва със Седмия ден. След това в Битие 2:4-25 според Закона за повторението погледът ни се връща обратно към шестия ден, за да ни се предостави нова информация за начина, по който са били сътворени Адам и Ева. Същият закон намира израз и в книгата Откровение на Йоан. Глави 6-16 дават описание на хронологията и последователността на събитията в Голямата скръб. Всичко това приключва с Армагедон и Второто идване. След това обаче съобразно със Закона за повторението в 17-18 глави се връщаме назад, като 17 глава предоставя детайли във връзка с първата половина от Голямата скръб, а 18 глава се фокусира върху втората половина.

На четвърто място трябва да се съобразяваме и със
Закона за контекста,

който гласи: Всеки текст, изваден от своя контекст, е претекст. Един стих може да означава само онова, което означава в собствения си контекст. Никога не трябва да го изваждаме извън него. Ако си позволим да го извадим, ние рискуваме да го натоварим със смисъл, какъвто той не е имал в собствения си контекст. Прекрасен пример за това е Захария 13:6. Този текст често се привежда като пророчество за Месия. Изваден извън своя контекст, той сякаш наистина се отнася за Исус Христос. Когато обаче се запознаем с неговия контекст (вж. Зах. 13:2-6), ще видим, че там се говори за лъжливи пророци. Шести стих не би могъл да се отнася за Исус, освен ако не заключим, че Исус също е лъжепророк. Ето в какво се състои опасността да изучаваме един стих сам по себе си, изтръгнат от неговия контекст. Една популярна поговорка гласи: „С помощта на Библията можеш да докажеш каквото си поискаш.“ Това е напълно възможно, когато нарушаваме този закон за тълкуване.
Ако следваме описаните четири правила, това ще ни помогне да изследваме Писанието като цяло и пророчествата в частност. Върху тези четири принципа се гради интерпретирането на пророческото слово, както и на цялата Библия. И макар повечето коментатори спокойно да прилагат тези правила към останалата част от Божието слово, твърде често забравят да ги използват при тълкуването на пророческата литература. Това на свой ред води до сериозни грешки. Правилата на интерпретацията трябва да се следват при разглеждането на всички библейски текстове.

7 грабвания в Библията

 

7 грабвания в Библията

 

  1. На Енох (Битие 5:21-24)

 

  1. На Илия (IV Царе 2; Евреи 11:5)

 

  1. На Исус – известно като Възнесението (Деяния 1:9)

 

  1. На Църквата (I Солунци 4:17)

 

  1. На двамата свидетели (Откровение 11:2-12)

 

  1. На 144,000 евреи (Откровение 14:1-5)

 

  1. На множеството от Голямата скръб (Откровение 7:9-17)
Доказателство за Грабването преди 7-годишната скръб
Доказателство за Грабването преди 7-годишната скръб

ОСТАВЕНАТА ЦЪРКВА

 

Лаодикийскат църква (Откровение 3:14-22): Църквата, изгубила ревността

Антиох Сирийски основал този град и го нарекъл на името на жена си. Това бил богат банков и финансов център. Въпреки, че е бил разрушен от земетресение през 60 г., жителите му го изградили сами отново. Градът имал производство на дрехи, използващо черна вълна, която продавали по целия свят. В храма на Асклепий имало също и медицински център, който произвеждал мехлем за очи много полезен за очни заболявания, типични за Средния изток.

Църквата в Лаодикея (Откровение 3:15-17):

Те не били нито горещи, нито студени. Лаодикия се намирала между Kолос, който имал най-студените извори и Хирополис, който имал горещи извори. Едните освежавали, другите били използвани за медицински цели (Откровение 3:15). Горещата вода била прекарвана през тръбопровод от Хирополис, но дакато пристигнела, ставала хладка.

Църквата била хладка, като стайна температура, незабележима, неутрална и безразлична. Тази дума „хладка“ предизвиква асоциация за храна, съхранявана при стайна температура, почти развалена. Тя е отвратителна и би могла да те разболее, да превръщаш, ако я изядеш (Откровение 3:16).

Мнението на града за себе си беше „Аз съм богат“, но християните забравиха, че благословенията идват от Бога. Веднъж загубим ли своя плам и сила, ние започваме да действаме на своя глава. Те бяха „забогатели“ или само презадоволени хора. Мислеха, че „нямат нужда от нищо“. Това отношение на независимост е отвратително към Бог (Откровение 3:17). Бог им показа, че те бяха „окаяни“ – като просяци; „нещастни“ – достойни за съжаление; „сиромаси“ – бедни; „слепи“ – за истината; и „голи“ – опозорени ,засрамени.

 

 

 

Kак да променим ситуацията? Вижте единственото, от което се нуждаем! (Откровение 3:18,19). Исус казва: „Съветвам те“ [sunballw – сумбалло], рисувайки картината на двама приятели, които седят и разговарят откровено. Те са прями и директни (Откровение 3:18). „Да купиш“ идете на Божия духовен пазар, изразходвайте всичко, което имате, като признавате, че без Него не можете нищо да правете. Така купите истинско злато (пречистена вяра) направо от Исус. Исус е правил първата крачка да приблизи към нас като добър приятел, сега трябва ние да влизаме в интимно общение с Него.

 

 

 

За основата си Лаодикия беше заложила на бизнеса, богатството, разчиташе на себе си и т.н., но всичко се крепи и дължи на Канарата Исус – единствената основа (I Kоринтяни 3:6-11). Приближете се до Бога, позволете Му да ви очисти напълно. Осъзнайте, че сте голи и се облечете. Вижте своята бедност и забогатейте. Разберете слепотата си и бъдете изцерен. Kолкото по-вече се приближавате до Бога и Hеговата слава, толкова повече нечистите мотиви са разкрити. Оставете ги да изгорят в Неговото присъствие (Откровение 3:18).

 

 

 

Ония, които Исус „люби“ [filiw – филео – да чустваш някого скъп като приятел], Той ги „изобличава“ – показва им грешките и „наказва“ [paideuw – паидеуо – както се наказва дете]. „Бъди ревностен“ – отхвърлете равнодушие към нещата на Бога „и да се покаеш“ [вземи решение в ума си да се промениш] (Откровение 3:19).

 

Исус иска да „вечеря“ с нас, в една любяща семейна атмосфера. Той търси близко общение с нас (Откровение 3:20).

 

 

 

Обещанието да седим на Hеговия трон остава. Ориенталски трон от древността съдържал много места за сядане. Hие сме поканени за царуване и истински богатства (Откровение 3:21). Само слушайте (Откровение 3:22). Той хлопа на вратата. Ще Му я отворете за да влезе в по-интимно общение? Той идва скоро!

 

 

 

 

 

СЕДМИ  ПЕРИОД НА ЦЪРКВАТА
ЛАОДИКИЯ

Проповядвано на 11.12.1960 в Джеферсонвил, САЩ

 

Той не довърши. Аз казах: „Закъснях за сватбата си. Малко съм закъснял с идването си на този свят и  на сватбата си също закъснях. Да можех така и на погребението си да закъснея. Наистина бих искал да  стане колкото се може по-късно.“

Имах много телефонии разговори и затова се задържах в къщи. Жена ми и децата излязоха, а аз имах  още много неща, които трябваше да свърша; трябваше да се моля за хора от разни места. И точно влязох  въгре, дойде откровение от Господа за един брат и една сестра, които са болни.

Така че разбирате ме за какво говоря. Това е едно непрекъснато бързане.

Още не съм поздравил някои от мойте приятели от Джорджия и от други места.

Кьде е Фред Согман? Фреде, спомняш ли си гогава в Канада, когаго ми се обади, че искаш да

дойдеш? Казах ти да не идваш с кола. Но ти не ме послуша и имаше авария. Колата ти беше почти  разбита, жена ти и децата ти без малко да бъдат убити. Твоят нос беше счупен и всички бяхте отведени  в болницата….

А когато кратко преди обяд исках да изляза, дойде брат Бен и после дойде и сестра Роселла и каза:  „Отивам си в къщи.“

Аз казах: „Роселла!“ Тя ме попита: „Какво има брат Бранхам?“ Казах и: „Имам някакво странно  усещане.“  Тя  попита:  „Нещо  има  да  се  случи  ли?“  Отговорих:  „Не  знам.  Като  че  ли  нещо  ме  предупреждава.“

И преди няколко минути ми се обади. Почти катастрофирала. Никой не бил ранен. Но гам била  ръката  на  Господа.  Колата  се  подхлъзнала,  защото  на  север  е  заледено.  При  Индианаполис  се  подхлъзнала и с голяма скорост се отзовала на другата страна на шосето. Гя извикала: „О, Господи,  помогни ми!“ Колата отново се върнала в дясната страна на шосето. После продължила нормално и  сестра Роселла казала: „О, колко съм благодарна, че се отървах“, защото от другата страна с голяма  скорост се приближавала кола. Тя минала през шосето напреко и спряла, защото искала да изпие чаша  кафе да се успокой. Но още преди да слезе от колата, друга кола се блъснала в нейната, а следваща пък  се блъснапа в другата и още една трета се блъснала във втората. И всички се закачили една за друга. Тя  каза, че била леко потресена, но не много.

Искаше да благодари на Господа и помоли и ние да My благодарим, че не и се случило нищо. Помоли  да се молим за нея да стигне до къщи нормално. Тя е начинают шофьор. Току що си взе шофьорска  книжка. Толкова съм благодарен.

Винаги е добре да взимаме сериозно предупрежденията на Господа. Тя не искаше да загуби един  работен ден. Какво е един работен ден? Поправката на колата струва повече. Иай-добре да оставаме с  Господа. Не е ли така? Когато Той каже нещо, би трябвало да го приемем и да се съобразяваме с това,  защото Той винаги говори истината. Нали? Той винаги е прав.

Тази седмица беше превъзходна. Не знам как бих могьл да го опиша пред Бога и пред хората. Това  бяха най-щастливите осем дни в моя живот като проповедник. Това е истина. Толкова много неща  научих за Господа и за Неговото милосърдие и за всичко, което е направил за нас. Отново можах да  видя Святия Дух да действа в църквата. Толкова съм радостен да видя, че даровете са отново в действие.

Когато човек е далеч от тук, като че ли наистина идва някой, който като че замърсява като прави  разни работи. Ако злоупотребите с гози дар, Бог ще се отнесе пренебрежително кьм вас. Така е. Трябва  да го използвате по правилния начин. Искаме да се г овори на езици, но да е по правилния начин и да  има ред; не, да се цитират места от Библията, а да са пророкува и предсказва нещо, което ще се случи.  Ако останете в дълбоко смирение спрямо тези неща, тогава начапото е направено. Ако някой в църквата  не е наред, тогава Святия Дух го открива и казва кой е този човек. Те ще се почустват изобличени и ще  дойдат при олтара. Даровете са дадени за това.

Тук виждаме брат Невил, нашия проповедник. Той беше много нерешителен и все стоеше нащрек. И
мога да ви кажа, че изглеждаше, че никога няма да разбере какво е станало на петдесятница. Но днес го

 

 

 

 

виждаме как става, тълкува езици и пророкува. Казвам ви, той вече мина дьлъг път. Трябва да се молим  за своя проповедник.

Виждате ли, даровете започват да идват в църквата. Тук някъде трябва да седи още един покорен  брат. Мисля, че той винаги присъства тук. Много смирен мъж, беше един от старшите в църквата. Брат  Higginbotham, ценен, посветен на Бога мъж. Виждаме, че е получил дар говорене на езици – кой би си  помислил, че това ще стане с този брат. Срамежлив, въздържан, обикновен мъж, който не искаше да е  известен. Все стоеше настрана.

Обаче виждате ли. Бог може да вземе такъв мъж и да го използва, защото той от самото начало нищо  не искаше да прави. Ако искаше, щеше да стане само един господин „Важен“. Но понеже остава в  позицията на неправещ нищо, Бог може да го използва.

Искам да кажа следното: слушал съм много хора да говорят на езици. Мисля, че всичко идва от Бога,  защото не можете да издадете и един звук, който за някого да не значи нещо. Библията казва, че нищо  не се случва без да има някакъв смисъл. Няма нито един звук, който да е без значение. Не можете да  изкажете нищо, което да няма някакъв смисъл.

Юниор Джексън е затворен, въздържан, провинциален проповедник в методистка църква. Понякога,  когато го гледам ми идва да го хвана за раменете и да го разтърся, за да каже нещо. Той сега седи тихо  там и ме гледа.

Понякога сме заедно в гората, седим на някакъв пън и той каже: „Е,….аз….вярвам…., че всичко е  наред.“ А пък аз му казвам: „Юниоре, имам чуството, че аз трябва да говоря вместо геб. Мною си бавен  за мен.“ Бог му е дал дар говорене на езици. Никога не съм чувал по-ясно говорене. Обърнете внимание,  когато говори в църквата.

Виждате ли онази малка жена, която говори днес сутринта, без да познава другата. Те не се познават,  но гласовете и на двете звучаха в една тоналност. Тълкуването беше в същия регистьр на гласа, същите  гласни, точки и запетаи. Беше поднесено по един и същи начин. Известието за църквата беше поднесено  съвършено. Виждате ли как става. Трябва да благодарим на Бог. Не се хвапете с тези неща. Ако го  направите, ще паднете. Дявола ще ви хване. Бъдете смирени и кажете: „Господи, задържай ме. Не ми  позволявай никога да говоря ненавреме.“ Той никога няма да ви позволи да сте извън порядъка.

Но дори и да ви се случи, не се притеснявайге, пастора ще ви каже. Вижге, даровете не би трябвало  да  се  проявяват  по  време  на  проповедта.  Ако  духовните  дарове  са  в  църквата,  тогава  хората  обикновенно се събират много преди да започне служението. Тогава оставете Господ да действа чрез  вас. И после няма да прекъсва ге проповедта. Когато сме в събранието трябва малко да се въздържаме,  но ако Бог има някакво известие, Той ще го даде по някакъв начин. Оставете това на Него, но нека  всичко да става според учението в Библията. Може би брат Невил ще поучава за тези неща. Ще се  опитаме. Аз ще му помагам до колкото мога. Заедно ще изследваме и ще ви покажем как трябва да се  използват тези дарове.

Добре ли се чустваш мой полски приятелю? О, как го благослови Г оспод. Преди осем години му  казах какво ще стане. Той беше напълно объркан, истински, строг защитник на Троицата.

Няколко дни преди това Господ ми каза: „Ще дойде един пълен мъж с тъмна коса и кафяви очи. Не  го отпращай, защото Аз го пращам при теб.“ Написах си местото от Библията и го сложих настрана.  След няколко дена жена ми ми каза: „Един мъж иска да говори с теб.“ Аз и казах: „Това е той, покани го  да влезе.“ Той ми каза какво му било казано под инспирацията на Святия Дух и че винаги е вярвал на  това известие. И въпреки, че остро го критиковали. оставал твърдо върху това. Каза ми, че преди време  съм говорел с него в събранието и че съм го бил нарекъл по име. Не знам как съм успял да изговоря това  име. Гжой ми каза, че съм го изговорил на срички. Тогава държал на ръце дете, което имало цирей на  лицето си и че било наггьлно очистено.

Казах му: „Сега ти трябва да отидеш и да се покръстиш на името на Исус Христос.“ Той се покръсти.  Сега щастлив се връща у дома. Надявам се един ден да ми превежда в Полша, в Германия и на други  места. Бог да те благослови брате мой.

Нашият Господ прави много големи, превъзходни неща. Само като гледаме милосърдието Му, с  коего Той притегля децата Си от запад, изток, север и юг, събира ги заедно и ги кара да Го следват.  Толкова много би могло да се говори за това.

И да не забравите. Ако даде Господ, в неделя ще имаме изцелително събрание

В сряда вечер има молитвено събрание. Вие, който сте от тук, елате в часа на молитвата. Не го

пропускайте. Молете се, зада се приближите повече към Бога. Не допускайте никакъв фанатизъм. Има

 

 

 

 

достатъчно от истинското, не приемайте фалшофикати. Не заставайте на обратната страна. Стойте по  правилния начин.

Чух едно познато Амин, което слушам дълги години от брат Ръссел Крийч. Някой ми каза, че Нетти  е говорела на езици преди няколко дена. Петти, къде си? Тук ли си? Няма да я позная. Спомням си, че я  държах като дете и я посветих на Господа. Меда ми каза, че сега е хубаво младо момиче. Силата на  Святия Дух е върху нея и тя говори на езици. Ръссел, ги си истински мъж. Да.

Кьде е сестра Крийч? Там отзад. Толкова съм благодарен, сестро Крийч. Тя е във възраста, когато  младите девойки се смеят и правят най- различни глупости и с момчетата. Правят си разни фризури и  т.н. Но гова манко момиче под силата на Святия Дух говори на езици. О, колко много петдесятни  проповедници биха дали и живота си да може това да стане и с техните млади дъщери, който ходят по  разни рокенролови забави. Бъди благодарен за това, брате.

Бог да те благослови, Петти. Не бих те познал, ако те срещна. Никога не напускай правия път. Да не  позволит на дявола да вложи в теб нещо, като те лъже, че е златна ябълка, а пък то е лимон. Стой  настрана и недей да имаш нищо общо с него. Съсредоточи погледа си върху Исус на кръста. Върви  напред, защото часа е близко.

Не бях в състояние да посетя много хора. Тази седмица се молих за около петдесет души. Идваха и  си отиваха. Докараха и спешни случаи. Но аз се задълбочих в четене.

Аз май изобщо няма да започна с този период, защото знам, че е последния. В него ще са обхванаги  всичките седем. Сега, в края ще повторя това, което вече съм говорил. За много от нещата може да  имате коренно противоположно мнение, затова не ми се сърдете. Обичайте ме въпреки това. Каквото и  да кажете, или направите, пак ще ви уважавам, защото ви обичам. Бог го знае.

Обичам всеки човек, който призовава името на Исус Христос. Не бих искал между нас да има  никаква  горчивина,  или  равнодушие,  независимо  дали  сме  единомислени  във  всичко.  Точно  както,  когато при една и съща маса едни ядат един сладкиш, а други – друг. Когато става въпрос за общение  между нас, трябва да се обичаме. Ако още не го правим, трябва да го правим.

Не  го  забравяйте!  Не  забравяйте,  че  най-ценния  от  всичките  дарове  е  любовта.  „Ако  говоря  с  човешки и ангелски езици, ако раздам целия си имот и ако премествам планини и имам знание и т.н., не  бих бил нищо. Но ако нямаме това, което е съвършенно – любов…“ Ако даровете на Духа не са свързани  с любовта, не могат да издържат. Любовта никога не престава. Така е написано в 1 Коринтяни 13.

Тази вечер ще започнем с този велик период на църквата. Може да продължи и до 21.15 часа.  Съжалявам, че няма достатъчно места за седене. Но един ден може би ще имаме. Бих искал да ви  помоля  за  нещо.  Вие  знаете  моето  мнение  и  знаете  какво  ще  ми  струва  го  един  ден.  Този  час  се  преближава. Бих искал да се молите за мен. Винаги съм бил откровен. Вече не съм млад. На 51 година  сьм. Не мога да си отида преди Бог да ме повика. Ще си отида така, както го иска Той. Но трябва да  бъда откровен и да говоря истината без да се съобразявам с никого. Знам, че много пъти това е самотен  път, но когато Той е с мен всичко е добре.

Сега, преди да започнем, бих искал да станем за кратка молитва. Колко от вас биха искали да се  молим за тях. Вдигнете ръцете си към Бога. Помни ме, о, Господи в края на периода и ако живота ми се  приближава към края си. Помни ме.

Наш небесни Отче, ние нямаме достатъчно езици да Ти изкажем благодарноста за присъствието на  живия Бог през тази седмица в тези събрания и за нещата, който научихме от Теб. Благодарим Ти, че Ти  си се открил в това последно време пред нас и ни обясняваш Словото Си. Ние Те очаквахме и се  опитахме да Ти изявим любовта си, защото си ни спасил и си ни дал глад по Теб. Не можем да го  направим, защото човешкия език не е способен на това. В Словото се казва: „Блажени гладните…“ тези,  който са гладни и жадни са справедливост. Ти си дал мощно обещание: „Те ще бъдат наситени.“ Ние  вярваме  на  това,  Г  осподи.  Прости  нашата  неспособност.  Когато  днес  навлизаме  в  този  последен  Лаодикийски период и като виждаме как събитията в историята съответстват на Писанието, можем да  разберем великото пророчество за гова последно време. Всичко върви към изпълнението си, както и в  предишните векове. Отче, молим Те, нека Свягия Дух да дойде днес вечерта тук и ни благослови,  докъто ние Те очакваме. В Исусовото име. Амин.

Може да седнете.

Ако Бог иска, скоро ще имаме това като книга. Брат Jleo стенографира от звукозаписа. После ще се

преиише и ще се издаде като книга. Освен това искам да съобщя, че Росела вече довьршва книгата  „Спасения алкохолик“. Всички вие знаете нейния случай. Святия Дух я извика в събранието. Четирите

 

 

 

 

най.известии болници за апкохолици и болницата в Чикаго са я считали за неспасяем случай. Обаче  Господ Исус я освободи в един миг. Днес ходи в затвора и на други места да свидетелства на хората, че  Бог може да освобождава. Разговаря и с алкохолици. Със свидетелството си тя вече е спечелила много  хора за Христос.

Кой от вас може да ми каже кой беше първия период на църквата? Ефес. Втория? Смирна. Третия?  Пергам. Чегвъртия? Тиагир. Петия? Сардис. Шестия? Филаделфия. И седмия? Лаодикия.

Първия период, Ефес, е бил от 55г. до 170г. Смирна, от 170г. до 312г. Пергам, от 312г. до 606г.  Тиатир от 606г. до 1 520г. Сардис, от 1520г. до 1750г. Филаделфия, от 1750г. до 1906г. Там е започнап  периода на Лоадикия, преминало е в него. Снощи разглеждахме тези преходи. Тази вечер ще говорим за  края на Лоадикия.

Ние вярваме, че периода на Лаодикия е започнал в 1906г. Предсказвам, моля ви, особенно тези,  който ще слушате този запис: не казвам, че така ще стане, само предсказвам, че ще свърши до 1977  година. Църквата ще стигне до пълно отпадане и ще бъде изплюта от Божиите уста. Второто идване на  Христос и грабването може да стане когато и да е. Може да сбъркам с година, двадесет, или сто години.  Не знам, аз само предсказвам. Говоря това въз основа на виденията, който Той ми е дал. Впредвид на  напредналото време, казвам, че това ще бъде между годините 1933 и 1977. Във всеки случай този велик  народ ще бъде засегнат от война, в която ще бъде разбит на парчета. Всичко е много близко. Може и да  бъркам. Аз само исказвам предположение. Всички ли ме разбрахте? Тогава потвърдете го с едно Амин.  (Събранието казва Амин.)

През 1933 година Господ ми показа във видение една голяма, мощна жена. Беше написано каква  роля ще изиграе Рузвелт и ще сгане причина света да започне война. Как Мусолини ще осъществи  инвазия в Етиопия, как ще я превземе, но това ще бъде краят му. И че ще възникнат три системи:  нацизъм, фашизъм и комунизъм и ще свършат в комунизма.

Колко от вас си спомнят как ви накарах да станете и да повтаряте: Обърни внимание на Русия!  Обърни внимание на Русия, краля на севера. Пази се от Русия, краля на севера!

Колко от вас са ме чули тогава как отново и отново го повтарях. Вие, по-възрастните, който сте от  началото тук. Стоях тук и повтарях отново и отново: Наблюдавайте Русия, краля на севера. Гледайте  какво ще правят, защото всички тези системи ще се обединят в Русия. После казах: Този народ накрая  ще влезе във война с Германия. Германия ще изгради бетонова крепост – Зигфридовата линия.

Това стана единадесет години преди да я построят. Казах: Американците там ще претърпяг голямо  поражение. Някой от братята бяхатам. Попитайте ги. Брат Рой Робертсон и други. ГТопитайте ги какво  ставаше тогава там. Всички го преживяваха. Казах още : Но накрая ще ги победим и ще бъдем на  страната на победителите над Германия.

По-нататък казах: „Науката ще направи голяма крачка напред.“ И я направи. Направиха атомната бомба  и всякакви неща. Още казах: „Ще конструират кола във формата на яйце.“ Спомняте ли си колите от  1933 година? Формата на каросерията и задната част с резервното колело? Погледнете колите днес,  облите линии като на яйцага. Казах: „Накрая ще конструират кола, която няма да има волант.“ Във  видението видях една кола, която имаше стъклен покрив и в нея пътуваше семейство и колата вървеше  по нещо като автострада. Голяма, хубава автострада и красива кола. Колата вървеше сама и чудесно  взимаше  завойте.  Те  вече  са  конструирали  такава  кола.  Тогава  казах  какъв  прогрес  ще  отбележи  науката.

Още казах, че жените ще получат право на гласуване и един ден ще изберат неправилния мъж. Точно  това  направиха  при  последните  избори.  Жените  избраха  Кенеди.  Това  стана  чрез  манипулация  на  машините. Хората от ФБР го откриха. Защо никой не предприе нищо срещу това? Защо никой нищо не  каза? Страхуват се, че ще си загубят работата. Виждате ли, това е до крайност развратена политика.  Нищо повече. Нито за този народ, нито за който и да било народ има спасение. Спасението е единствено  и само в Исус Христос. Така е. Аз съм благодарен за Америка. Предпочитам да живея тук, отколкото  където и да е другаде, освен в Канада. Канада и Америка са близнаци. Гова го знаем. Съседски народи.  Прекрасни места. Предпочитам да живея тук, а не кой знай къде другаде. Тук съм у дома. Радвам се, че  съм американец и съм благодарен за това. Обаче казвам, че е необходимо анти-съживление. Само че те  няма да нриемат. Не, те повече няма да станат. Свършено е.

Спомняте ли си какво казах в Чикаго преди пет години? „Или ще го приемаг сега, или ще падат все  по-дълбоко.“ Има го записано. Те го направиха. И ще продышат да го правят, докъго стигнат до края.

 

 

 

 

Но гук ще има една силна жена. Помнете го това. Записано е. Силна, мощна жена. Или ще бъде  президентка,  или  представлява  католическата  църква.  Аз  мисля,  че  е  по-скоро  второго.  Един  ден  католическата църква ще вземе връх тук и ще овладее тази земя. Гова е народ на жени. Една женае  направилазнамето с числото 13. Започнало е с тринадесет звезди, тринадесет раета, тринадесет колонии.  Всичко от самого начало е 13. Тринадесет звезди на сребърния ни долар. Всичко е с числото 13 и се  явява в тринадесета глава на Откровение. Все 13. И всичко жена, жена, жена. От началото. Завзеха  всички  учреждения.  Превзеха  Холивуд.  Превзехатози  народ.  Завзеха  позиции.  Превзеха  всичко.  Еманципирани,  гласуват  с  мъжете,  кълнат  като  мъже,  пият  като  мъже  и  всичко  останало.  Просто  примамка за католическата църква за поклонение на жените. Те вече се покланят на жената.

Неморалната жена е най-добрата примамка, която дявола има. Тя е по-лоша от всички кръчми взети  заедно. Може да изпраги в ада повече души от всички кръчми на света. Най-мъдрия мъж на земя га е  казал, че добрата жена е като скъпоценен камък в короната на мъжа. Мъжа би трябвало да уважава  добрите жени, но лошата е като вода в кръвта. Кръвта е живот. Вие, мъжете, конто имате добри жени  даже и не знаете колко трябва да сте благодарни на Бог за тях. Ако Бог имаше нещо по- добро за мъжа,  отколкото помощницата, щеше да му даде. Жената е най.добрата помощница, която Бог е могъл да даде  на мъжа.

И точно нея е избрал сатана в Едемската градина като свой инструмент. Не е избрал мъжа, а нея.  Защо не огишъл при Адам да му предложи страст? Отишъл при жената и го предложил на нея, защото  си избрал нея. Бог си взел мъжа, сатана – жената. Проследете го това до края.

Когато изградили Вавилон – жена. Така е написано в книгата „Двата Вавилона“. Ако това успее и в  днешното  време,  това  ще  е  края  на  народите.  Така  е  започнал  Вавилон  и  така  ще  завърши:  да  се  покланят на жената – Мария в църквата. О, в какъв ден живеем!

Що се отнася до периода на Лаодикия. Тази дума значи „хладък“.

Забогатяла и си мисли, че нищо повече не и е нужно. Но Библията казва, че е окаян, нещастен,

сиромах, сляп и гол. О, какво състояние!

Наградата за победи гелите от този период е, да седнат с 1 оспода на Неговия престол.

Звездата, ангела-вес гител на този период на църквата още не е известен. Кой е бил вестителя в  първия период? Павел в Ефес. В Смирна – Иреней. Пергам – Мартин. В Титатир – Колумба. В Сардис –  Лутер. Филаделфия – Уесли. Лаодикия – не знаем и може и да не узнаем, докъто всичко премине.

Бих искал малко да ви подскажа какъв ще бъде ангела-вестител, когото чакаме. Искате ли? Имаме  малко време и ще се занимаем с това. Написал съм си един цитат. Ангела на Лаодикийската църква ще  дойде да довърши нещата. Според Библията, той ще се появи в края на века на църквата, както е било и  при останалите. Ще бъде тук на края, не в началото, защото ангела идва , за да ги коригира в нещата,  конто не са направили по правилния начин.

До ангела на сардийската църква пиши…

До ангела на лаодикийската църква ниши…

Винаги е адресирано до ангела в края на периода. Павел е дошъл в края на периода. И така е

продължавало нататък до края. Така се осъществява преминаването от един период в следващия. На  ангела е съобщено за какво става въпрос. В края на периода, ангела е получил известие. Виждате ли, тук  е  подчертано.  Всичко  е  така  свързано  като  стълбище,  което  отива  нагоре  –  седем  времена,  седем  периода.

Та ангела, който ще дойде за гози период в тези дни… Искам да ви покажа какво съм си отбелязал.  Ще ви го прочета. Ще се появи в последната част на този период. Тъй като вече сме много близко до  века на светлината, възможно е и да е вече тук. Ние не знаем кой е той. Той ще бъде мощен пророк,  когото целия църковен свят ще отхвърли, защото ще остават в греховете си, докъто Бог ги изплюе от  устата Си, от присъствието Си. Мисля, че това ще бъде някой като Илия. Ще го обясня. Нека да отворим  книгата на Малахия. ще ви обясня защо си мисля, че това ще е някой, който ще бъде помазан с духа на  Илия. Бих искан да бъдете облечени в милоста. Малахия – последната глава. Слушайте внимателно,  докъто чета а и вие четете в своите Библии.

Защото  ето,  иде  денят,  който  ще  гори  като  пещ;  и  всичките  горделивы  и  всички,  който  вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Сипите, та  няма да им остави ни корен, ни клонче. (ст. 1)

Какво казва Той тук? Г овори за деня, който идва. Съгласни ли сте с гова? Деня на идването на  Господа. Тук внимавайте! Той говори към Израел. Какво казва?

 

 

 

 

Иде денят, който ще гори като пещ…

А на вас, който се Сюите от името Ми, ще изгрее слънцето на правда та с из целение в крипа 

та си; И ще излаете и се раз играете като телци из обора. Ще стьпчете нечестивите; Защото те  ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви, в деня, който определим, Казва Господ на Силите. (В  деня,  в  който  ще  изгори  земята  ние  ще  ходим  по  тяхната  пепел.  Това  ще  стане  в  Хилядолетното  царство.)

Помнете закона на слугата Ми Моисея, който му заповядах в Хор ив за целия Израил, сиреч  повеления та и съдбите. Ето, Аз ще в и изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен  ден Господен; И той ще обърне сьрцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите  им. Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.

Исус се обосновава на това слово в Мат. 17:10. Всички Евреи очакват идването на Илия. Обърнете  внимание какво казва Исус в Мат. 17:10. Ще четем от девети стих: И като слизаха от планината Исус  им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкия Сип не въскръсне  от мъртвите. (Не говорете за това. Вие видяхте, но оставете го за себе си )Никому не съобщавайте за  това видение, докле Човешкият Син не въскръсне от мъртвите. Учениците Му Го попитаха:  Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде? (Не трябваше ли Илия да дойде  преди Христос, Който е Слънцето на справедливоста? Защо са го казали това? Ти вече Си тук, а учените  в Писанието казват, че най-напред трябва да дойде Илия.)

Сега внимавайте!

А Той в отговор рече: Наистина Илия иде и ще въстанови всичко. Но казват ви, че Илия вече е 

дошъл, и не го познаха, (Той не е казал за кого става въпрос), но постъпиха с него както си искаха.  Също така и Човешкия Син ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говореше за  Йоана Кръстителя.

Иоан Кръстител е бил онзи Илия, който е трябвало да дойде там тогава.

Сега ще се върна към последната глава на Малахия. Бъдете внимателни. Помнете, че преди да дойде

онзи велик и страшен ден на Господа, ще ни изпрати пророк Илия.

Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен.

Кога е този ден Господен? В края, когато всичко ще изгори. Помните ли, когато поучавахме за това и  Го  видяхме  с  бялата  глава?  На  гърдите  Му  имаше  златна  лента.  Спомняте  ли  си?  Доказахме  чрез  Библията, че това не е нито събота, нито неделя, а денят Господен. Така ли е? Това е денят, в който Той  ще дойде като Съдия и ще рани земята с проклетия. Нали?

Аз ще ви изпратя пророк Илия преди да дойде великият и страшен ден Господен….

Да проследим идванията на Илия. Ако забелязвате, местата в Библията са с няколко значения, но те

са скрити пред очите на мъдриге и са открити на младенците. Не вярвате ли? Запомнете добре това  слово от Малахия.

Сега да отидем в Лука 2.

Святия Дух дойде върху мен в стаята ми и аз побързах да си го запиша. Беше превъзходно време.

Ще  четем  от  Лука  1  :\4:Той  ще  ти  бъде  за  радост  и  веселие;  и  миозина  ще  се  зарадват  за 

неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие;

Този мъж, който тогава е излязаъл е бил от рождението си воден към това да не пие и да не върши

такива грехове. Разбрахте ли го това?

и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си; и ще обърнемнозина от израилтяните към  Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата  на  бащите  към  чадата  и  непокорните  към  мъдроста  на  праведните,  да  приготви  за  Господа  благоразположен народ.

Ние виждаме, че за него е било пророкувано и че тази личност е Иоан. Иоан Кръстител е бил Илия в  деня, в който е трябвало да дойде.

Ние знаем, че Писанието често има две и повече значения. Например, както вече съм го казвал,  Матей пише: „Из Египет повиках Сипа Си. “ Същото слово можем да намерим и в пророк Осия 11:1,  където под названието „син“ се има впредвид Израел. Така че това има няколко значения и най-голямата  тяжест е при идването на Исус, Който е по- голям от Израел. Можем да установим, че Неговото идване  не е било във връзка с „деня Господен.“ Така ли е?

 

 

 

 

Сега да се върнем пак към Малахия, за да го обясним. Идването на деня Господен. Проследете  Неговите идвания на няколко пъти. Първото и второто идване.

Той ще изпрати Илия преди да дойде великии и страшен ден Господен.

Когато е дошъл Иоан, нито е дошъл деня Господен, нито земята е била изгорена. Така че разбираме,

че това не се отнася за него, а за едно бьдещо идване на Илия. Той е казал: „Аз ще ви изпратя Илия и  след това ще изгоря земята, ще я очистя и вие ще ходите по пепелта.“ Така ще бъде в Хилядолетното  царство. След като я опустошат атомните бомби, отново ще бъде въведена в ред. Това ще бъде един  велик ден на земята. Църквата ще царува заедно с Исус тук на земята хиляда години. Така ли е?

„Но преди онзи велик и страшен ден на Господа, в който земята ще бъде унищожена, ще ви изпратя  Илия.“ Затова тук не може да се има впредвид Иоан Кръстител, защото тогава, когато той е дощъл, не е  настъпил този страшен ден Господен. Бил е далеч две хиляди години.

Сега следете следвагция стих. Надявам се сега наистина да сте в духа. Това е любовно писмо и вие  трябва да четете между редовете, за да го разберете правилно. Спомнете си онзи стих, в който Исус  благодари на Бога, че го е скрил пред мъдрите и го е открил на младенците.

Често илюстрирам тези неща като ги сравнявам с писмата, който ми пише моята жена. Виждам какво  е написано в писмото, но чета между редовете, за да разбера точно какво е искала да ми каже, защото я  обичам. Познавам характера и. Вие трябва да познавате характера на Бога и да Го обичате, за да може да  разберете Писанието по правилния начин. Той го открива. Вижте следвагция стих.

 

за  да  обърне  сърцата  на  бащите  към  чадата,  (сега  внимавайте!)  и  сърцето  на  чадата  към  бащите им.

Иоан е дошъл като Илия и е обърнал сърцата на Израилтяните, който приели известието му, към  децата.  Но  когато  дойде  този  следващ  път,  тог  ава  ще  обърне  сърцето  на  църквата  обратно  към  петдесятните отци. Сега е точно обратното. Разбрахте ли го? Прочетете го:….и ще обърне сърцето на  бащите към чадата…

На старите ортодоксии свещеници казап: „Бог може и от гия камъни да въздигне чада на Авраама “ С  една дума, казал им е да не си мислят, че са способни на нещо.

Той е трябвало да заведе сърцето на тези стари, отъпяли ортодоксии свещенници към вярата на  децата; на тези, конто са се покръстили с водното кръщение и са очаквали идването на Месия.

„Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?“

Виждате ли? обърнал сърцата на бащите към чадата.

Но и сърцата на деца та трябва да бъде обърнато към бащите. Сега, в края на този период, когато

дойде Илия, той ще вземе веста за деня на Нетдесятница и ще обърне сърцата на децата към бащите.  Той ще ги смъмри, защото не се държат крепко за същата вяра както в началото. Амин.

Мисля, че сега вече ни е ясно какъв ще бъде този Илия. Напи? Сега ни е ясно.

Виждате ли, това още не е сганапо. Страшния Господен ден още не е дошъл. Често съм си задавал

въпроса дали този мъж ще бъде само проповедник. Илия е правил чудеса без да проповядва. Когато  същия този Дух бил върху Иоан Кръстител, той само проповядвал, без чудеса. Защо? След него е идвал  Исус – Той е вършел чудесата. Грябвало да изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си. Не е  било необходимо Иоан да върши чудеса. Той само е известил идването на Исус Христос.

Не забравяйте, че Илия, който има да дойде ще бъде зле разбран. Той ще бъде толкова мощен мъж  пред Господа, че хората ще си мислят, че той е Месия. И Иоан са го питали: „Ти Месия ли си?“ Той им  отговорил: „Аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това е Този, Който идва след мен.“  Те са очаквали Месия. Чакали са да Го видят. И когато веред тях се появил този феномен, те помислили,  че това е Месия.

На Иоан отговорил: „Не съм аз. Той идва след мен.“ Разбрахте ли? Неговите приятели ще си мислят,  че той е Месия.

Тогава ще се случи и още едно подобно нещо. Той ще дойде кратко преди Господния ден. По  времето на Иоан земята не е била изгорена. Това е все още в бъдещето. При първото идване той само е  проповядвал.  При  второто  идване  ще  прави  и  двете  –  и  ще  проповядва  и  ще  прави  чудесата  и  знаменията, който Исус е обещал. Можем да се замислим за характера на този пророк, който трябва да  дойде. Какъв ще бъде?

 

 

 

 

Ние сме спокойни, защото ангела на гози период е бил предсказан в Стария Завет. С другите не е  било така. Павел, Иреней, те не са били предсказани. Но този последен период – края, унищожението,  края на света – това е толкова грандиозно време, и е толкова близко пред нас. В Стария Завет е бил  предсказан ангела на това велико време. Това е помазания, мощен Илия. Какъв ще е характера на този  Илия?

Първо на първо ще бъде пророк, който е верен и стой на Божието Слово, точно както Илия и Иоан  Кръстител. Чрез него ще се извършват чудеса и знамения и той ще обърне сърцата на децата към вярата  на петдесятните отци. И той, както Илия ще мрази деноминациите. Ние вече загючнахме с тези неща.  Вече е време той да се появи. Илия е мразел деноминациите. И Иоан ги е мразил.

Иоан казал: „Фарисеи и садукеи, не си мислете: Нашият баща е Авраам, а вие сте змийско племе,  защото ви казвам, че Бог е способен и от камъните да събуди деца на Авраам.“

А Илия казал: „Всички се заблудиха. Останах сам.“

Ще мрази гримираните и натруфени жени. И Илия е мразел Езавел. Така ли е? И Иоан е бил същия.

Иродиада. Тези двама пророка са имапи един и същ дух, Божият Дух. Те са мразели деноминационния  свят,  организиран  от  църквата.  Мразели  са  гримираните  и  неморални  жени.  Нещо  в  духа  им  се  е  противопоставяло  на  тези  неща.  Езавел  е  искала  да  убие  Илия.  Иродиада  е  станала  причина  за  убийството на Иоан.

Този пророк ще обича пустинята, както и Илия, който е живял сам в пустинята. И Иоан е живял сам  в пустинята. Това е пророка, който остава върху Божието Слово. Да, ще остане с цялото Слово. Защо?  За да възвърне онази вяра, която е била в периода на Ефес и която с течение на времето постепенно е  изгаснала – вярата на църквата, пред която е била посгавена отворена врата; но те я отхвърлят.

Този Илия няма да бъде образована личност. Тесвиецът Илия не е бил образован мъж. И Иоан не е бил  обраюван. В Лука 1 от 67 стих се казва какъв ще бъде. Още като дете е отишъл в пустинята и излязъл от  там, когато се е явил на Израил. (Лук. 1:80) „А детенцето растете и крепнете по дух; и беше в  пустините до деня, когато се яви на Израиля.“

Този пророк ще бъде своеобразен в настроенията си. Илия се молил и огън паднал от небето и  изгорил жертвата. След това разчистил сметките с пророците на Ваала и след всичко това избягал в  пустинята и казал: „Стига толкова Г осподи, искам да умра. Не съм по-добър от бащите си.“ След такова  мощно съживление, той седял под един храст и искал да умре.

Когато затворили Иоан Кръстител в затвора заради онази лоша жена, настроението му паднапо. Ако  не  се  лъжа  Пемберман  беше  написал  за  него:  „Върху  орловите  му  очи  в  затвора  паднапа  пелена.“  Изпратил няколко свои ученика. Защо? Та нали той е казал: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на  света.“ Иоан е видял Святия Дух да слиза като гълъб и да остава на Него; и той е свидетелсгвал пред  всички: „Това е Божият Агнец.“ И още казал: „Защо Ти идваш при мен, след каго аз трябва да бъда  покръс ген от Геб,?“

Исус му отговорил: „Остави сега да бъде така.“

11о когато го затворили много бързо загубил равновесие. Било трудно да го успокоят. Той казал:

„Идете и попитайге Ти ли си Оия, Който има да дойде, или друг да очакваме?“(Лук.7:19)

И с него се случило подобно нещо, както с Илия. Виждате ли, като че ли неуравновесеност. Ние му

съчустваме, защото познаваме тези състояния.

А как е постъпила църквата ? Предпочитам да не се изказвам по този въпрос. Кагота този велик

Илия, когото Бог ще ни изпраги, дойде и застане на мястото си, църквата ще бъде ли съгласна да се  освободи от ярема на езичничеството? Когато тогава Илия излязъл, той казал: „Нека се изяви истинския  Бог.“ Това е освобождение за църквата. Същото нещо направил и Иоан. Когато видял Исуса, казал: „Той  трябва да расте, а аз да се смалявам.“ Когато Иоан започнал да проповядва, станал популярен. А на края  дошло откровението.

Ние вече разбираме какъв трябва да бъде Илия в нашия период на църквата. Ние искаме да докажем, че  ще е Илия. Илия е донесъл откровение. Той не е умрял. Бил е променен и взет горе. Образ за църквата в  края на времето, когато ще се появи този Илия.; в края на своето време тя ще бъде грабната и взета г оре  без да мине през сянката на смърта. Това ще е грабването. Вярвам, че този Илия, който има да дойде е  помазания Илия, за който е предсказано чрез пророка, че грябва да дойде в това последно време. Убеден  съм, че той ще бъде ангела вестителя на този последен период на църквата, за отхвърления и унизен  народ на Бога. И сега вече църквата на Христа се намира в това състояние. В Библията е предсказано, че  Илия ще дойде. Предсказано е, че ще дойде в тези дни на последния период. Вярвате ли го и вие?

 

 

 

 

Сега ще минем към периода на Лаодикия и ще видим какво иска да ни каже Господ днес.

Поздрав към църквата:

„До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, 

начинателят на всичко, което Бог е създал…“

Това би могло да ни стигне за цялата вечер, ако ни го открие Господ, който е този „Амин“, т.е.

„Последен“. Във всички периоди Той се открива различно. Тук, в последния период се казва: „Аз Съм  Последния.“ Това е заключението, края. Той е също така и Първия, този „A3 БЯХ.“ Той е началото на  Божието сътворение. Разбрахте ли го това? Как би могъл Бог да е създаден, след като Той е Дух? След  като е вечен. Той никога не е бил сътворен и не може да бъде сътворен, защото Той е Бог от началото.  Но този Който е началото на Божието създание е Исус Христос, когато Той се е явил и Бог е бил в Него.  Той е Божие създание. Първия и Последния, Амин, начинателя на всичко, което Бог е създач. Бог Сам  Си приготвил гяло. Той дошъл долу и живял в Него. Това е началото на Божието сътворение. О, не е ли  превъзходен?

Виждаме, че най-напред Той ни изявява Своята Божественост. Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ,  Бог, Който е, Който е бил, и Който иде, Всемогъщият. „

Това го е казал три пъти на църквата в Ефес. Когато минава в Лаодикия казва: Аз Съм Амин. В  началото бях Първия, а тук Съм Последния. Аз Съм началото на Божието сътворение. В течение на  периодите на църквата вие би трябвало да разберете, че Аз – Бог -Съм Божието създание в човешки  образ. Аз Съм началото на Божието сътворение.“ Амин.

Заради това можем да ликуваме. Само си представете! Началото на Божието сътворение. БОЖИЕТО  СЪЗДАНИЕ – когато Бог е станал тяло в Исус Христос и е живял сред хората.

В следващия стих Той е похвалил първата църква но тази не я хвали. Той я смъмря. Той няма за  какво да хвали църквата в периода на Лаодикия. Въпреки светлината, която са имали са се върнали  назад. Затова не могат да бъдат похвалени, а са порицани. Тази църква има за какво да бъде порицана,  но няма за какво да бъде похвалена.

Сега бих искал да прочета 15 и 16 стих.

„Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, 

понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.“

Това похвапване ли е? Това е изобличение за безбожния период на Лаодикия, който е най-лош от

всички. 11редишните църкви са били в гонения, мъчения и преследвания. Не са имали нищо. Били са  бедни, ходели са в овчи и кози кожи, нямали са домове, рязали ги с трион. горяли ги, хвърляли ги на  лъвовете, убивали ги… Но те се държали здраво за вярата.

А тази група е богата и от нищо няма нужда. Има всичко. Тя е блудница. Такава е тя. Ще получим  голяма лекция. Вярвам, че Господ ще ни помогне. Той казва: понеже си хладък, нито топъл, нито  студен…

То е каго с млекото. Студеного мляко е вкусно. Горещото мляко сыцо е вкусно и здравословно. Но  ог хладкого ви се повръща. Помня как преди около 25 години там долу при реката се разболях. Живеех  в една малка лодка. Разболях се. Зет ми ме заведе при доктор Ислер и той мс попита какво ми е. Аз му  отговорих, че ми е лошо на сгомаха. А той ми каза да изиия една чаша хладко мляко.

О, брат, като го изпих ми стана толкова лошо, че ми се обьрна сгомаха.

Бог казва: „Дано да беше ти студен, или топъл.“ Кдното, или другото. Но не хладък. Така стой

тази църква пред Бога. Гя Му създава проблеми. Не бъдете хладки. Бъдете топли, горещи, или студени.
Студенината на англиканскага църква накарала Джон Уесли да прави сьбранията извън църквата. И

студенината  на  методистката  църква  накарала  Виллиям  Боот  да  стане  запален  проповедник  на  спасението. Виждате ли, Бог е казал: „Покай се, защото иначе ще дойда и ще вдигна светилника ти от  мястото.“ Методистите приели посвегцението, което е проповядвал Уесли. Веднага след това дошъл  Виллиям Боот с Армията на спасението и продължил напред. Защо? Онези се организирали. Направили  от това организация. Бог казва: „Аз мразя това.“

Виллиям Боот го разбрал и излязъл. И какво направи Армията на спасението? Същото. Организираха  се. След него излязъл Кампбел и просъшествували още известно време. После дошъл Джон Смит с  баптистите. След тях назареите и после петдесятните.

Какво  направиха  назареите?  Направиха  си  организация.  От  това  израстнаха  две  малки  клончета.  Божията църква и т.н. Какво направиха всички? Организации. Оставете ги нека си вървят. И накрая

 

 

 

 

дойдоха петдесятните с благословението на Късния дьжд. И какво направиха? Организираха се и Той ги  остави да си вървят.

А сега се приближаваме към края. След няколко минута ще получите нещо много силно.

Гака, Той иска да ви има или топли, или студени. Не бъдете хладки! Не се правете, че нямате нищо.

Или бъдете горещи за Бога, или се върнете обратно в организациите. Не бъдете хладки.

Същото е и днес. В тази църква. Той иска да бъдете топли, или студени. Не иска да бъдете хладки.

Петдесятните  стигнаха  до  това  хладко  състояние.  Отвреме  навреме  някой  седне  на  пианото.  Имат  барабан, удрят по него и правят доста шум. Може някой да стане и да каже: Слава на Бога! и Алилуя!.  Музиката затихва. Да, на Бог вече Му е омръзнало.

Те дават вид като да стават големи неща, като да има съживление. Те имат структури в тези църкви  на  последното  време.  Виждате  ли?  Богати  са.  Събират  се,  имат  многохилядни  сьбрания.  Те  са  преживели в гази църква и добри времена. Но сега всичко е само механична машинерия.. Там липсва  топлината на Святия Дух.

Вижте какво казва: „Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен, u.iu  топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.“

О, да беше студен, или топъл. Но понеже си хладък, трябва да те изхвърля. Ще те изплюя от устата  си. Е, те имат много пари, големи сгради, имат и големи програми. Обаче нямат топлината на Святия  Дух. О, те имат машинерия. Имат събрания с много народ, огромни сгради, обаче нямат Святия Дух.  Точно това, което Бог е изпратил на църквата – Свя гия Дух.

Веднага ще продължим с 16 стих.

Имат най-различни комитета, правят най-различни мероприятия. Общество на стари дами, игри за

млади мъже, петък вечер иматлотария, в неделя сутрин-баскетбол, бейсбол, мъжки клубове за дискусии  и т.н. и т.н. О, имат най-различни работи. Сгьстена програма – общества, събирания и тем подобии, но  топлината  на  Святия  Дух  я  нямат.  Виждате  ли,  машинерията  ви  е  голяма,  но  нямате  с  какво  да  я  стоплите. Вие се разпалвате за света, а не за Бог. Затова са хладки. Естествено, че имате повече членове  от когато и да било.

Баптистите  казват,  че  в  1944  г.  спечелили  един  милион  членове.  Но  какво  имате?  Една  голяма  машинерия.  И  в  същата  тази  църква  трябваше  да  направят  петнадесетминутна  пауза,  за  да  може  проповедника, дяконите и останалите да си изпушат по една цигара. И после пак се върнаха вътре.  Виждате ли го? Тези неща Библията ясно ти осъжда. Който замърсява тялото…

И лекарите го осъждат и казват, че цигарите са пълни с рак. В радиото пък казват: Филтъра на  мислещия човек. (В рекламите за цигари с филтьр)

Както каза Били Грехъм: „Който мисли така е луд.“

„Филтьр на мислещия човек.“ Мислещия човек въобще не пуши. Така е. Мислете преди да правите

нещо. Но на жените им казват, че ще са слаби и ще могат да носят рокли по модата. И после си продават  добре цигарите. Днес жените повече пушат от мъжете. Пушат три пъти повече от мъжете, защото искат  да бъдат слаби. Не разбират, че това предизвиква туберколоза и рак. Съвсем незабележимо влиза в  тялото и после го разяжда и убива. От това не е излязло нищо друго, освен зло. Гака е. А според тях  това трябвало да бъде филтъра на мислещия човек!

Не! Вие може да се противопоставите и да кажете: „Браг Бранхам, не съм сы ласен с това. Ние имаме  големи събрания. Погледни какво имаше Били Грехъм в цялата страна.“

Е, да. Голяма машинерия, платени евангелиста, платени сбормайстори. Те си наемат евангелисти:  „Колко ще ми платите за едно съживление?“ И ако не сте в състояние да съберете толкова и толкова  хиляди долара, няма да дойдат. Това е така. „Кой ще води хвалението?“ „Иди повикай едикой си, той е  известен солист. Покани го. Половината от слушателите ще дойдат заради него.“ Платени солисти,  платени евангелисти. До там се стигна спасението на душите да стане бизнис. Спасението на душите не  е бизнис на църквата. Спасението става чрез силата на Святия Дух в църквата. Спечелването на душите  е Божия работа. Не можете да го купите с пари. Не, всичко това са дела. Бог не иска такива дела. Той  иска във вас да действа Святия Дух.

„Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаяният,  нещастен, сиромах, сляп и гол.“

Петдесятните  в  този  последен  период  си  мислят,  че  са  богата.  Външно  са.  Наистина  са  богата.
Спомнете си само какви бяха преди години. Стояха по ъглите на улиците, трябваше непрекъснато да си

 

 

 

 

сменят мястото на събранията. Беше им трудно. Обаче днес имат едни от най-големите сгради, който  съществуват.

Погледнете на Assemblies of God. Техните събрания ставаха в една дървена сграда, подобна на тази, а  сега строят една за шест миллиона долара въпреки, че говорят, че Исус ще дойде скоро. Делата ви  доказват, че не го вярвате. Лицемерие! Сграда за шест милиона и такива неща, а бедни мисионери без  обувки, истински богобоязливи мисионери, боси, който получават две порции ориз на седмица и така  носят евангелието до своите братя в джунглата. А тук се строи сграда за шест милиона долара. С големи  стъкла на прозорците. Понякога имат толкова пари, че си създават общество за даване пари на заем.

Лекар издава бележка за мисионерите, дали са годни, или не за мисийна работа. Ако някой иска да  отиде на мисия, най-напред трябва да отиде да се прегледа на лекар, евентуално и при психиатър, който  да даде оценка за интелигенцията му. Този тест се прави от Святия Дух. За това не е нужен психиатър.

Казват: „Забогатяхме и от нищо не се нуждаем.“ Наистина, имате много пари. Външно сте много  богати.  Имате  големи  сгради,  проповедниците  ви  умеят  да  говорят  превъзходно.  Ще  ви  кажа,  те  наистина са превъзходни оратори. Стоят там, говорят цялата вечер и не казват нищо. Казвам го, защото  те се занимават с неща, за конто изобщо не би трябвало да говорят. Вие знаете как стой въпроса с  платените певци. След това излиза проповедника и ако не е в смокинг с обърната яка, хората са в  недоумение.

А тия певци излизат, жени с подстригани коси и с такъв грим, че могат да боядисат цял плевник. И  щом съблекат униформата на хора, обличат къси панталони, или мъжко облекло, макар, че Библията  казва, че е мерзост пред Бога жена да носи мъжко облекло. Ходят по улицата с вирнат нос. Умни  главички, арогантни, избухливи Езавели. Това е причината, задето нямаме никакво съживление. Имат  една голяма машинерия.

О, те може да имат коси и като на архангели. Бог ще търси отговорност. Гия Елвис Преслиовци,  Ерни Фордови и т.н. Както и да се казват всички тези с хубавите гласове, който са се продали на дявола.  Бог е казал, че ще търси сметка.

Много уважавам сляпата Фани Кросби, защото тя не си продаде таланта на света. Тя го е получила  от Бога. А всички тия проповедници, знаменити оратори, талантливи певци, големи мъже, вместо да  използват таланта си за Бог, дявола ги е излъгал и те работят за него. Големи личности се продават на  света чрез радиото и телевизията, вместо да служат на Бога. Много от тях ходят на църква. Добре  облечени, пеят там, а на следваща вечер пеят рокенрол. Много от популярните певци са членове на  църкви, но се снимат в разни филми.

Там пеят рокенрол. Те са крале на рокенрола, а искат да бъдат набожни. Това е дяволски трик.

Един от тях искаше да е проповедник . Искаше в неделя сутринта да проповядва в църквата, а след

това да пее рокенрол по радиото. Накрая се застреля. Уважавам този човек, но той имаше точно толкова  разум, колкото свинете, в конто са влезли онези демони и се хвърлили в езерото. Някой хора нямат и  толкова разум.

Познавам ви и затова не искам да съм много строг. Но брате, сестро, оставете тези неща дълбоко да  проникнат във вас. Това е денят, в който живеем. Исус беше казал за Ирод, че е стара лисица. Иоан ги  нарече рожби ехиднини.

Да, те имат големите сгради, платените певци, оратори проповедници. Но какво имат вътре? Нищо  от Святия Дух. Стоят там на подиума, пеят в хора, а после ходят по шорти. О, вие, лицемери!

А  ти  проповеднико,  който  отиваш  на  дадено  място,  само  защото  са  ти  платили  там  повече  от  другаде. Ти, негоднико, ти вьобще нямаш право да се качиш на подиума. Пари! „Ако не ми дадете  толкова и толкова хиляди долара, няма да дойдем. Нашите менежери ще ви подминат. Но ако съберете  тази сума, ще дойдем. Трябва да получа гези пари, за да си платя дълговете, иначе няма да дойда.“

Брате, истинския Божи мъж, воден от Святия Дух би огишъл там дори и ако би трябвало да пие вода  от реката. Предпочитам да ям хляб и сол и да пия вода от някой поток. Така е. Такъв е истинския Божи  служител.

Те приемат различии ангажименти с радио и телевизионни предавания и с разни друг и неща от  света. Затова им трябват пари. Това не е от Бога. Той е казал: „Богат си и от нищо нямаш нужда…“

Само че нямаш точно това, от което се нуждаеш. Ти, обаче не го знаеш. „Богати и от нищо нямат  нужда.“ На тях им плащаг, за да правят нещата, конто правят. Те играя г карти. Казвате: „О, ние имаме  голямо общество.“ „Имаме най-голям брой хора в събранията. И при нас ходи и кмета на града. И знаеш  ли, че когато дойде в нашия град едикой си и едикой си, идват в нашата църква.“

 

 

 

 

Обаче, когато при вас дойдат бедните и освегените, вие се срамувате за тях. Изобщо не ги искате при  вас. Страхуват се някой да не каже Амин по време на проповедта.

Един път четох за една жена, която възпитавапа децата си в страхопочитание към Бога, в някаква малка,  старомодна църква някъде  в планинско селце. Един ден дошъл един млад мъж и се оженил с дъщеря и.

В града принадлежал към църква от същата деноминация. Казал на тази майка, че е християнин.  Оженил се с дъщеря и и я взел в града. И след време я отучил от всичко, което имала там в онази малка  църква. Тук била голяма, приятна църква. Само че там в планината имали Святия Дух. Тук нямали  нищо.

Един ден майката решила да отиде на гости на дъщеря си. Те се питали какво да правят с нея и къде  да я заведат. Като дошла там изглеждало като че ли дошла от някаква приказка. Роклята закопчана до  шията, дълги ръкави, гладко вчесани назад коси, чисто лице. Дошла там при тях и казала: Алилуя,  миличка, как живеете?“ После казала: „Утре е неделя. Нали всички отивате на църква?“

Нейния зет казал: „Какво ще правим с нея? В този вид не можем да я вземем там с нас.“

А жена му казала: „Нямам представа какво да правим.“

Той казал: „Майко, бих искал да ти кажа нещо.“ Но тя го прекъснала: „Миличък, аз не мога да остана

без църква в неделя. Със сигурност тук някьде има нещо наблизо.“

Така че на другия ден отишли там. Когато влезли вътре, оставили я да върви напред, защото ги било

срам заради нея. Тя минала там в своята дълга рокля. В ръката си носела Библията. Брате, може би  името и не е било записано в списъка на видните личности, но съм сигурен, че е било записано в  книгата на живота на Агнето. Това е главното.

Тя влезла в запата и седнала. Отворила си Библията и започнала да си чете. Всички започнали да се  оглеждат и да си мислят, че това е много старомодно. Всички били много хубаво облечени, типични  лаодикийски. Гледали тази стара майка да се усмихва и да си чете Библията.

После дошъл проповедника. След всичките други неща, в последните петнадесет минути дошло ред  и на проповедта. Той казал: „Господ е добър.“ Тя казала: „Слава на Бога, това е така. Алилуя!“ Всички  си изтеглили шиите като гъсоци да видят кой го казал.

След кратка пауза той казал: „Във всяко време християните би трябвало да бъдат честни и мили….“  Тя казала: „Слава на Бога, така е.“ Пак почнали да се оглеждат. Проповедника погледнап към дяконите  и те веднага разбрали. Отишли при нея, хванали я за ръка и я извели от там. После и казали: „Ти пречиш  на проповедника.“

Мъртви сте и не го знаете. Какво ще ви помогнат цветните стъкла на прозорците? Какво ще стане с  вашите тапицирани столове, с вашите големи събрания? Те са пряк път към пъкъла. Защото ако сте без  Святия Дух, загубени сте. Само ако сте новородени, иначе не можете да видите Божието царство. Знам,  че това е доста горчи во.

То е както когато майка ни ни даваше рибено масло. Казвах и: „Мамо, аз това не го понасям.“ А тя  ми каза: „Ако не ти стане лошо, няма и да ти помогне.“ Мисля, че и с това е така. О, когато поискате да  отидете  в  техните  големи  сгради  и  да  проповядвате  там,  те  веднага  казват:  „Вие  сте  сигурно  петдесятни.“

„Да, петдесятни сме.“

„Вярвате ли в новораждането?“

„Да.“

„В  такъв  случай  бих  искал  да  ви  покажа  тази  сграда.  Знаете  ли  колко  струваше?  Три  четвърти

милиона долара. Виждате ли? Преди това бяхме на улицата.“

Ако човек се поогледа малко ще види с колко скъпи неща са се снабдили. Само за изгубениге души

няма никаква грижа. Те винаг и ще искат да ви разказват за големите си сгради.

Казва се: „Вижте колко много хора идват на неделното ни училище.“ Какво ги ползва това, като

нямат Святия Дух? Богаги във всичко и от нищо нямат нужда. Това го ка?ва Той. Така си миелите,  обаче не знаете, че сте окаяни, нещастнн, сиромаси, слепи и голи. Не го знаете.

Те казват: „Ти спомняш ли си онази малка църковна сграда, която имахме? Тя сега е голяма.“

Казвам ви, те се грижат за всички тези големи неща, обаче нямат място за изгубениге души. Грижат

се за всичко; да се помогне на жените и подобии неща, но няма кой да се погрижи за изгубените души.  О, хора, до къде е стигнало всичко?

 

 

 

 

Нямали  грижа  за  изгубените  души,  но  се  грижели  за  богатствата.  1  рижата  им  е  изкълчена,  неправилна. Целта им е богатството, а не изгубените души. Писанието казва: „А не знаят, че са окаяни,  сиромаси, нещасгни и слепи.“ Те си мислят, че им трябват пари, за да спасят света.

„О, ако успеем да организираме програма, от която да можем да спечелим много пари, сигурно  бихме могли да спасим света.“ Така казват.

„Ако успеем да привлечем в нашата църква богати хора и ако успеем да ги накараме да се бръкнат  дълбоко в джобовете си, брат Бранхам, тогава бихме могли да създадем едно общество и да обърнем  света  към  Бога.  Бихме  могли  да  наемем  самолети  и  да  хвърлим  върху  Африка  и  на  други  места  литература. Ако имахме пари.“ Така говорят.

Брате,  света  не  можеш  да  го  спасиш  с  пари.  Света  ще  бъде  спасен  чрез  Святия  Дух,  чрез  проповядване на кръста в пълната сила на Святия Дух. Само така може да бъде спасен света.

Божията програма не са парите, а Святия Дух. Това е Божията програма за Лаодикийския период и  за всеки друг период. Необходим им е Святия Дух.

Те казват: „Ние имаме злато.“ Имаг злато, но то не е истинското злато. Затова Исус ги смъмря. „Зная  делата ти и зная, че си богат; мислиш си, че от нищо не се нуждаеш.. Съветвам те да си купит злато от  Мен. Такова злато, което е изпитано в огън.“ То е друг вид злато. Пречистено и изпитано в горящата  пещ, минало през смърт, през Голгота и отишло горе.

Голяма част от златото, което имате днес те се прогизне във вода и ще ръждяса. Ако искаге да  погледнеге какво пише в Яков 5:1-3, ще разберете за какво говоря.

Дойдете сега вне богатите, плачете и ридайте; породи бедствия та, който идат върху вас.  Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и  ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън.“

Това злато не е трайно. Но златото, което дава Исус е Святия Дух. Златния елей на Духа се излива в  сърцата ви. Той ви дава съвет: „съветвам те да купит от Мене злато, ако искаш наистина да си богат.“ А  те  били  слепи.  Много  е  лошо  да  си  сляп.  Аз  мисля,  че  тези  християни  не  са  напълно  слепи,  а  са  късогледи.  Единственото,  което  виждат  са  техните  големи  сгради  и  многолюдните  им  събрания.  Измислят как да бъде облечен хора на хвалението. да имат хубава униформа и такива неща. Мисля, че  са  късогледи  и  едвам  виждат  края  на  носа  си.  Не  са  напълно  слепи,  но  виждат  само  своята  си  деноминация, с войте сгради, многого си членове, неделните си училища и т.н. Но Исус е казал, че им е  необходим Святия Дух. Господ им казва: „Очите ви са много лоши, късогледи сте и освен сградите си и  събранията си не сте в състояние да видите нищо друго. Кмета на града идва във вашите събрания, а и  други видни личности, но Мен сте Ме забравили.“

„Но ако ви болят очите, елате и си купете or Мен мехлем за очи (колурий).“

Шокиращо е, обаче тия доктори по теология я нямат. Имат много парфюм и изобилие от геология, но

им трябва очен мехлем- Божия Свят Дух, да намажат очите си, за да могат да започнат да гледат и  очакват  идването  на  Господа.  И  да  видят  това  Слово  в  Библията.  Те  знаят  как  трябва  да  се  каже  правилно „Амин.“

Имат  парфюми,  най-различни  мазила,  обаче  Библията  казва,  че  им  трябва  мехлем  за  очите.  „Нуждаете се от очен мехлем, за да ви се отворят очите.“

Вече съм ви разказвал за детството си. Сега ми идва на ум. Израстъл съм в планините, в Кентаки.  Живеехме в една стара, дървена къща. Горе имаше една малка стаичка със сламенници. Завивахме се с  юрган. Не знам дали знаете за какво става въпрос. Просто бяхме много бедни. Леглото на баща ми и  майка ми беше долу. Ние се качвахме горе по една мъничка стълба. Майка ни премяташе през леглото  брезент  от  палатка.  И  когато  си  лягахме  можехме  да  броим  звездите.  Светеше  ни  месеца.  Защото  покрива беше с големи дупки.

Когато  вапеше,  или  когато  падаше  сняг,  ние  се  криехме  под  брезента,  за  да  не  се  намокрим.  Понякога ставаше течение. Беше ни студено и ни се възпаляваха очите. Сутрин майка ни ни викаше  долу. А когато ми се възпапяваха очите аз казвах: „Мамо, не мога да сляза, защото не мога да си отворя  очите.“ Очите ни гноясваха и не можехме да ги отворим.

Дядо ни слагаше капани за бобри. Маета от бобър се използваше у нас като лекарство за всичко. И  обущата си г и мажехме с нея. Когато ни болеше гърлото, смесваха я с нещо и трябваше да го глътнем.

 

 

 

 

Когато ни гноясваха очите, майка ни взимаше тази мае и казваше: „Изчакай малко, миличко.“ После  я разтопяваше и идваше при нас горе. Мажеше ни очите, докъто започнеше да действа. След някое  време можех да си отворя очите и да прогледам.

Казвам ви, голямо течение има по цялата земя. Баптистите казват: „Дните на чудесата са минапи.  Няма нищо такова като Свят Дух. Никакво говорене на езици, никакво такова кръщение на името на  Исус Христос.“ О, течение. Много очи са затворени заради духовния студ. Братя, нуждаем се от повече  боброва мае, за да се отворят очите. Нуждаем се от пресно кръщение със Святия Дух. С това очите ви  ще  бъдат  помазани  и  изчистени.  Късогледсгвото  ви  ще  бъде  премахнато  и  ще  можете  да  видите  истината в Словото. Така е.

„Съветвам те да си купиш от Мен елей (мехлем за очите).“ Да ви се помажат очите. Докторите по  теология си имат своя теология. Имат си своя парфюм. Обаче е необходимо нещо повече от това.  Необходим ни е Святия Дух, за да имаме духовен поглед и да видим небесната сила в действие. Святия  Дух, елея на Святия Дух.

Маета е топло олио. Това го знаем. Така и Святия Дух е Божието олио. Всичките напарфюмирани  теологии от рода на: „О, скъпи брате, всичко е наред с теб. Няма нищо нередно. Всичко е добре. Нашата  църква е най-голямата в целия град.“ Този парфюм няма да свърши никаква работа. Само ще гледате  пред себе си и ще викате: „Да, нашата църква е най-голямага.“

Какво ще стане, обаче при идващия съд, когато Ног ще търси отговорност от вас, вие членове на  Лаодикийската църква? Не говоря само на вас, конто седите тук. Тези записи ще отидат по целия свят.  Аз говоря на милиони хора в това време.

Така е с Лаодикия. Хладка, отпаднала, късогледа и какво още. Муле. Мулето е кръстоска. От самото  начало му липсва искра (живец). Когато му говорите нещо, той си мьрда тия големи уши и вика: „Иа, иа,  иа.“  Няма  никаква  привлекателност.  Той  е  смесица  между  кон  и  магаре.  Смесете  николаитите  с  лаодикийците и ще получите муле. Нищо не разбират. Говорите им за кръщението на имею на Исус  Христос, или за Божието изцеление, а ге викат: „Иа, иа, иа. Моя проповедник това не го поучава. Ние  ирезвитерианите не го вярваме това.“

Можете да ги наречете неграмотни. Какви са? … Аз не обичам мулетата.

Обаче обичам чистокръвните коне. Тях може да ги научите на мною неща. Може да го вземетс и в

цирка. Той разбира мною. Те са чистокръвни. Мулето не знае каква е майка му и какъв е баща му. Не  може да се размножава. Същото става и с много стари, формални и студени деноминации. Те не могат  повече да се вдигнат. Всяка деноминация е вече мъртва и повече няма да се изправи. Какво е станало?  Кръстоска.

Мартин Лугер е бил наред. Но какво е станало като се организирали?

Методистите и те са били наред. Но какво стана след като се организираха?

И петдесятното движение беше наред. А какво направихте като се организирахте? Смесихте ги и ги

заведохте отново в католико- николаитскага църква. (очно това направихте. Взехте от тях кръщението,  начина по който те действат и както казва Библията, сганахте дъщери на блудницата.

Добрият, чистокръвен кон е приятелски. Обичам ги. Може да си сложи главата на рамото ви. Той е
кротък и мил. Знае кой е дядо му и кой е баща му. Ние можем да проследим родословието му. Той е
чистокръвен.

Обичам  истинския,  чистокръвен  християнин.  Не  такъв,  който  носи  препоръчителните  си  писма  едната седмица при баптистите, следващата при методистите, после пък при петдесятните и т.н. Такъв  не знае ни коя е майка му, ни кой е баща му. Но ще ви кажа – ако някой е роден от Божия Дух, той ще  отиде при първите петдесятни. Ще бъде чистокръвен петдесятен. Амин. Аз бих искал да съм петдесятен  от  главата  до  петите.  Имам  впредвид  истинската  сила  на  въскръснапия  Христос  и  истинските  петдесятни благословения.

Мехлем за очите, за да можем да се върнем назад и да видим от къде идва всичко. Вие гледате каква  е църквата днес, но погледнете назад на началото. И тогава тръгнете, за да се срещнете с Бога и да  избегнете всичко това.

Още нещо забелязах. Те са голи, но не го знаят. Такъв човек е в ужасно състояние. Сиромах, сляп и  гол. Е, ако го знае все някак си ще си помогне. Обаче ако не го знае, значи не е със всичкия си. Той е  загубил разсъдъка си. Не разбира нищо и не може да си помогне.

Ако вървите по улицата и срещнете някого, който е сиромах и гол и му кажете: „Брате, ти си гол.“

 

 

 

 

„О, аз ли? Брате, помогни ми, помогни ми да се облска.“

Обаче отивате и им казвате: „Приехте ли Святия Дух, когато иовярвахте?“

„Кой си ги, светецо? Какво си въобразяваш? Не говори така с мен. защото аз съм презвитериан,

баптист, ходя там и там.“

Гол, а не го знае. Това не съм го казал аз. Това го казва Библията за този период. Голи са, а не го

знаят. „Елате и вземете от Мен облекло – бяла дреха.“

Белите дрехи са на светиите. Това е праведноста на светиите.

Голи! Вие казвате: „Брат Бранхам, ио не нашата църква. Нашата църква е най-добре облечената в  целия град.“ Не се съмнявам в това. Последна мода. Най-скъпи материапи. Носят се като холивудски  звезди, толкова секси, че на улицата всички мъже се обръщат след тях.

Една  дама  ми  беше  казала:  „Защо  ми  го  казваш  това,  брат  Бранхам?  Тия  рокли  ги  куиуваме  в  магазините. Друго не се продава.“

Аз  и  отговорих:  „Да,  но  все  още  се  продават   Платове  и  шевни  машини.  Това  не  е  извинение.“  Библията казва, че когато мъж гледа една жена, той вече прелюбодейства с нея.“ Това е така. Обаче,  когато една жена се облече секси и така се демонстрира пред мъжете, кой е виновния? Тази жена. Точно  така   е.

Вие може да сте чиста като лилия. Верна на мъжа си. Млада девица, която никога не е направила  нищо нечисто. Но ако се обличате по този начин и предизвиквате мъжете да ви гледат по този начин, те  са прелюбодействали с вас в сърцето си. Този грешник ви е заглеждал.

Вие може да се облечете в най-скъпите и модно скроени рокли. Но това не прилича на Божиите  светии. Не прилича на Божиите деца.

Те казват: „О, не. В нашата църква всички са мног о добре облечени.“ „Богати сме и от нищо не се  нуждаем.“ Казват: „И проповедника ни се облича в талар. А хористите са в униформа.“ Само че зад  всичко това стой дявола. Така е. Но по-добре няма да говоря.

Всички тези неща – хористите в униформиге, платените хорове, платените проповедници за толкова  и толкова, защото иначе ще отиде някъде другаде. Той събира старшите и им казва: „Братя, бяхте много  мили към мен, платихте ми толкова и толкова на седмица, обаче петдесятните, презвитерианите и т.н.,  ми предлагат толкова и толкова повече.“

Какво им остава на онези бедни светии? Какъв шанс имат?

Какъв шанс има една малка бедна църква изпълнена със Святия Дух? Те не могат да си позволят

такова нещо. Сам Господ ще ви избере някого. Амин. Такъв, когото Той Сам си намери, избере, изиълни  със Святия Дух и го поста в и да ви надзирава. Той казва: „Съветвам те, ела да си кугшш от Мен бяла  дреха.“

Библията казва: „…защото висонът е праведните дела па светиите.“ (Откр. 19:8)

Сега да преминем към стих 20 и ще свършим. Бъдете смирени и слушайте внимателно:

„jЕто, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще влеза при него 

и ще вечерям с него, и той с Мен.

На този, който победи ще дет да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с 

Отца Си на Иеговия престол.

Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“

Гова е едно от най-важните изявления, конто съм намерил в Новия Завет. Бих искал да обърнете
внимание на това: „стоя пред вратата и хлопам.“ В най-общия смисъл това е адресирано към
грешниците, напи? На грешниците им казваме: „Исус стой пред вратата и хлопа.“ Обаче тук Той стой

пред вратата на църквата, защото преди това Той е ходил веред нея. Но чрез организирането Го
изхвърлили навън. Той е отвън, извън църквата.

Забележете! В началото на църковните времена Той ходи веред седемте светилника. Така ли е? И в  коя църква Го виждаме да е отвън? В Лаодикийската. Вънка. Изгонили Го. Той е отвън и се старае да  влезе  вътре.  Колко  тъжна  картина!  Спасителя  на  света  стой  извън  църквата,  която  е  изкупил  със  собственага Си кръв. Срамота!

Стоя пред вратата и хлопам.

След като са Го изхвърлили навън, Той стой пред вратата, хлопа и иска да влезе вътре. Никое

известие от Новия Завет не е така точно обяснено. Мисля, че и нищо не е толкова гьжно като това.  Спасителя на света изгонен навън от собсгвената си църква в Лаодикия, след като ги смъмрил какво са

 

 

 

 

направили. Богатство, хладки и т.н. той не ги е изплюл, те са го изплюли, а въпреки това Той хлопа на  вратата и иска да влезе вътре. Защо? За да им даде вечен живот. Дори се е опитал да спаси душите и на  онези, който са Го убили на Голгота. Това е най-тъжната картина, която съм видял в живота си, или за  която съм слушал.

Изг онен! От къде е бил изгонен? Чуйте сега това, приятели и вижте дали не е точно. Оставете тази  картина да вникне дълбоко в сърцето ви. Когато нашия Спасител е бил на земята, бил е отхвърлен от  собственият Му народ. Бил е отхвърлен и изгонен. Света Го отхвьрлил и разпънап на кръста. Днес е  изгонен от Своята църква. Вече никъде не е желан. Не им е нужен. Те имат своиге си деноминации. Той  не им трябва. Имат си папа. За какво им е Той? Имат си арциепископи, заместници и т.н. Не им трябва  Святия Дух. Не им е нужен. Не им е нужен Христос, Святия Дух.

Аз не смятам, че са го изгонили съзнателно. Те не знаят, че не е там. Защото продължават да пеят за  Него, проповедниците продължават да проповядват за Него. Така че Той не им липсва. Но са станали  светски в своите организации и казват: „А, дните на чудесата са минали. Такива неща вече не стават.“

Питам сега вас, историците: Тези църкви някога имали ли са съживление? Винаги е ставало извън  организациите. Винаги този, чрез когото е идвало съживлението е бил извън организациите. И винаги,  когато е идвало съживление, ставали са чудеса и знамения, хората са говорели на езици и е имало  изцеления. И щом като основоположника умирал, веднага се организирали и са умрели. Бог повече не  бил с тях.

А тук, в последния период на църквата е останал навън и хлопа на вратата. Той, всемогъщият Бог. Къса  ми се сърцето като мисля за това. Моят Господ стой пред вратата на собствената си църква, след като  чрез деноминациите си, равнодушието и студенината си са Го изгонили навън. Той стой пред вратата и  хлопа, опитвайки се да влезе отново вътре. Когато преди време мислех затова, разплаках се.

Често мисля за това как Исус е стоял в кьщата на фаризея и как никой не се е погрижил за Него, като  е влезъл с мръсни крака. Не са Го посрещнапи при вратата да Му умият краката и да Го помажат. Той е  ходил по мръсните улици. Дрехите Му са се влачели по земята и са събирали прах и мърсотия. При тях  е бил обичай да измияг краката на гостите. Този, който миел стоял при входа. После им давали сандали  да се преобуят. Намазвали му главата, за да мирише приятно и да се намажат изгарянията от слънцето  по врата. Вчесвали им косата. И тогава влизапи вътре.

Посрещането на гостите ставало в следния ред. Пите, ела моля те гук. Бих искал да ви покажа как  приблизително е ставало. Така някак си се прегръщали. С това госта бил посрещнат.

Но кагота Исус дошъл, станало както в тази петдесятница. Не Го забелязали. Занимавали се със  своиге си работи. Имали гам на гости кардинапи и т.н. И Исус е бил поканен, но никой не му умил  краката. Седял там някъде в ъгъла. Може и да не са го забелязали. Краката му били мръсни. Целия бил  прашен.

А после там дошла една проститутка. Огледала се и видяла Исус, че е с неумити крака. Сърцето и  било сломено. Казала си: „Та това е Мъжъг, който прости греховете на онази жена и който изцели  толкова много хора. Защо никой не Го забелязва?“

Игнорирапи го, защото там са седяли всичките онези епископи и кардинапи. Обаче Го поканили да  дойде. Точно същото правим и ние. Каним Го в нашите събрания, но когато дойде срамуваме се за Него.  Не се очаква някой да каже: „Слава на Господа. О, ами сестра Джонсова би си помислила, че съм  фанатичка.“ Ти лицемерецо. Окаян сиромах.

Всичко това става. Окаяни, сиромаси, нещастни, слепи, голи, а не го знаете.

Исус седял там с неумити крака. Виждам да идва една проститутка. Хайде да поговорим малко за

нея. Тя влиза в магазина. По лицето и падат сълзи и тя си казва: Той със сигурност ще знае от къде имам  тези пари, но това е единственото, което имам.“ Той не иска повече. Само иска да дойдеш. „Нямам  какво да донеса….“

Тя купила миро и отишла там. Незабелязано влезла въгре. Отворила алабастровото шишенце и помазала  краката Му. Плачела. „О, това трябва да е Той, за Когото съм чела в Библията. Знам, че Той ще го  приеме.“ Каква превъзходна вода за краката Му. Сълзите на покаянието, конто падали долу. Нямала  никаква  кьрпа  да  Му  изтрие  краката  и  затова  разпуснала  косата  си,  прекрасни  къдри  и  с  нея  ги  изтривала. Измила краката Му, плачела и ги целувала.

Исус седял там с неумитите крака, но никой не обръщал внимание на това. Днес носи присмехулно  име „фанатик“, или нещо подобно. Хората нямат кураж да Го защитят.

 

 

 

 

Брат Бранхам лее:

Ще понеса този свещен кръст

нека смърта ме освободи

вървя по пътя с няколко презряни, Господи,
Започнах с Исус

О, Господи, води ме

преведи ме. Господи, независимо каква е цената.

Дори ако би грябвало да сложа под главата си камък вместо възглавница, като Яков, какво е то в  сравнение с това, което Той е направил за мен.

Онази  нещастна  проститутка  там  плачела.  А  тогава  станал  Симеон,  уважаван  мъж.  този,  който  поканил Исус и си помислил: Ако Този беше пророк, щеше да знае що за жена е тази. Лицемер!

Исус не си помръднал краката, докъто тя не свършила. Седял там и я гледал. Харесвам това. Ме  големите неща. конто правим, а мал ките, който даже понякога и не забелязваме. Той седял тихо и я  наблюдавал. Преди гова никой не Му обръщал внимание. Едвам, когато влезла тя и започнала да Му  мие краката и да плаче. Тогава Го забелязали.

А стария Симеон си казал: „Сега Го виждате що за пророк е. J lain ви казвах. Ако беше пророк щеше  да знае що за жена е тази. Виждате ли, ние сме голяма църква ние веднага разбрахме, че не е никакъв  пророк, защото това би трябвапо да го види.“

Предполагай, че когато е свършила, когато сълзите на покаянието паднапи долу и краката на Исус  били измиги, че се е почуствал по-свеж.

О, Боже, така бих искал да бъда там. Щях да Му ги измия още веднъж.

Ами да, днес жените щяха да имат проблем да Му избършат краката с косите си. Трябваше да се

изправят на главите си, за да го направят. Така са подстригани.

Исус  бил  там,  незабелязан,  игнориран,  с  мръсни  крака,  но  тя  дошла  и  Му  ги  измила.  Когато

свършила, погледнш! я и като да и казал: „Всичко е наред.“

После погледнал на другата страна и казал: „Симоне, искам да ти кажа нещо. Ти Ме покани, обаче

при входа дори и не Ме поздрави. Не Ми подаде вода да си измия краката. Не ми помаза главата, нито  Ме целуна. А тази нещастна жена, улич на проститутка нямаше и вода, за да Ми измие краката. Затова  ги изми със сълзите си. Нямаше и кърпа, за да ги изтрие и ги изтри с косите си. И непрекьснато ги  целуваше. И сега ще ти кажа нещо: Греховете и са много, на са и простени.“ Обаче не е могъл да каже  това за Симеон.

„Греховете и са много, но са и простени.“

Днес Исус стой пред врагите на баптистите, петдесятните, методистите, пред врагите на техниге

организации и се опитва да влезе вътре. Но хората не Го забелязват.

Вашата светщина и всичко останало са Го избугапи вън от църквата. Той стой там отвън. тъжен, и се

опитва да влезе вътре. О, това е най- тъжното нещо, което съм видял през живота си. Той не им е нужен.  А Той стой отвън, чука и иска да влезе вътре.

Ге  не  са  Го  изгонили.  Те  продължават  да  пеят  и  да  проповядват  за  Него,  но  не  се  нуждаят  от  присъствието Му. Продължават напред. Късогледи са. Г’ледат на големите си сгради. Богати са, виждат  тези големи организации, към конто принадлежат, старая г се да ги изграждат като печелят повече и  повече членове. На тях Той не им липсва. Не, говоренето на езици не им липсва. Не им липсва мощного  Божие слово, което прониква дълбоко и обрязва сърцето, като издухва навън като плява всичко светско.

Ако  проповядвате  гака  в  техниге  събрания,  ще  ви  изключат.  Но  това  е  начина,  по  който  е  проповядвал Святия Дух. Исус казал: „Рожби ехиднини!“ И Йоан Кръститиел, помазан мъж, и той е  проповядвал така. Винаги са им „смъквапи кожата“. Но не им е липсвал, въпреки че не са имали тези  неща. Винаги са имали красиви фрази. 11отупват по рамената и казват: „Може да постъпите при нас, да  се запишете тук и ще ви приемем за членове. Донесете препоръчително писмо от предишната църква и  ще ви приемем. Колко ще внасяге годишно?“

Виждате ли ги? Богати. От нищо не се нуждаят.

Само че вие се нуждаеге от големи неща, конто нямате. Исус стой отвън и се опитва да влезе вътре с

пегдесятно съживление. Можете ли да си представите какво би станало при методист и ге, ако би  паднал Святия Дух с радост, с въеклицание, с говорене на езици, да започнат да скачат и да се държат  като пияни?

С решение на конференцията щяха да ги изключат. Вие го знаете това.

 

 

 

 

Какво би станало в баптистка църква? Същото. И същото е и с петдесятните. На много от тях са се
случвали тези неща. Но те не искат да имат с това нищо общо. Страх ги е да не се повреди новия килим.

Но Той е бил с тях. Той е ходел веред седемте светилника. Но това е отговора: Деноминациите със  своите светски неща и със своите кардинапи, епископи и със всичките си ритуали са Го изгонили навън  и Той въобще не им липсва.

Какво би трябвало да направим, за да влезе Той отново вътре? Трябва единодушно да го отгласуваме  ли, или да изберем нов папа, или нов кардинал? Или пък да основем нова организация? Няма да стане  така. Нито новата организация, нито новия кардинал ще могат да направят нещо. И нов проповедник,  или добре платения евангелист няма да успеят. Нищо не може да го направи. Само вие самите. Как  може Той да влезе вътре?

Чуйте т ова: ‘Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата. ..“ Това не го прави някаква църква, или  орг анизация. Той не се занимава с тях. Те са мьртви и ликвидирани. Той винаги е мразил това. Той е  казал, че го мрази и това важи и до днес. Ако някой, който и да е, методист, баптист, петдесятен,  презвитериан. католик, православен- Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще влнза при него и  ще вечеряй с него; и той с Мен.

Това  е  посланието  за  петдесятната  църква  Не  да  се  опитват  отново  да  съжнвят  петдесятната  организация,  а  да  бъде  събудено  петдесятното  благословение  в  сърцата  на  отделни  хора.  Това  е  единственната възможност. Ще вечерям с него и той с Мен.

Какво ни учи всеки един вестител с веста си за църквата? Те не са имали никакъв растеж в Духа.

Във всеки период на църквата, вестителя е осъждал деноминацията. Те са отстьпили винаги след

всяка весг за църквата. Деноминациите изобщо не са и забелязвали веста за църквата, защото те са  „кръстосали“ хрисгияните. Тези християни. който не са преживяли Бога, нито Святия Дух.

Това е така вярно, както че сега стоя на този подиум. Всичките тези приятии, хладки членове ще  бъдат изплюти от устата Му.

11авел е предупредил езичниците, който са присадените клони. Може да го прочетете в Римляни  11:15-17.

Чуйте го това преди да завършим с църковните времена. Павел казава: „Защото ако Бог не пощади  естествените клони, нито тебе ще пощади.“ – поради неверие.

Защо са били отрязани? Защото отхвърлили петдесятница. В деня на Петдесятница те се присмивали  и хулели Святия Дух. Когато Исус бил на земята, нарекли Го Велзевул. Казвали, че е ог дявола, че е  ясновидец и подобии неща.

Той казал: „Затова в и казвам: Всеки грях и хула ще се прости па човеците; но хулата против  Духа няма да се прости.“ ( Мат. 12:31)

Мислете върху това! Когато Исус изпратил учениците Си, казал им: Не отивайте при езичниците, а  само при изгубените Израилеви овце.“

Как са се осъдили сами? Като хулели Святия Дух и обявили Божия Дух за нечист. Те на Него са се  присмивали, когато на Петдесятница се танцувапо и т.н.

И в същия този град, в който са се присмивали, още в същото столетие са били умъртвени от генерал  Титус. Кръвта им е текла извън портите на града. Ядяли собствените си деца. Гака е било. Един от най-  големите народи на света станал един от най-мапките и бил разпрьснат по целия свят. Защо? Неверие!  Това е било оригиналното дърво – Израел.

Какво казва гам Павел? Кой от вас ще намери това место в Библията? Пети, излез да го прочетеш.  Почни от стих 15.

„Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако  не оживяване от мъртвите. А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и  ако коренът е свят, то и клоните си свети. Но ако някой клони са били отрязани и ти, бидейки  дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал сьучастник с тях в тлъстия корен на  маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш знай, че ти не държиш корена, а коренът  тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а  ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото ако Бог не пощади естествените  клони,  нито  тебе  ще  пощади.  Виж,  прочее  благоста  и  строгоста  Божия;  строгост  към  надпилите, а божествена благост към теб, ако останеш в тая благост; иначе и ти ще бъдеш  отсечен.  Така  и  те,  ако  не  останат  в  неверие,  ще  се  присадят;  защото  Бог  може  пак  да  ги  присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива и против естественото си 

 

 

 

 

бил  присаден  на  питомна  маслина,  то  колко  повече  ония,  който  са  естествени  клони,  ще  се  присадят па своята маслина. Защото, братя, за да не се миаште за мъдри, искам да знаете тая  тайна,   че   частично   закоравяване   сполетя   Израиля,   само   докъто   влезе   пълното   число   на  езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: Избавител ще дойде от Сион.  Той ще отвърне нечестията от Якова; И ето завета от Мен към тях: Когато отнема греховете  им.“

Разбрахте ли го това? Павел пише: „Ако Израел, който е видял
знамеиията на Святия Дух, е бил отсечен“ ………………… защото не приели

посланието на Павел – покаяние и кръщение на името на Исус Христос и знаменията и чудесата, кои го  са съпровождали това послание, обърнал се към езичниците.

Така ли е? Ако не се лъжа най-напред в Антиохия са били наречени християни.

Ако  корена  е  свят  и  клоните  на  оригиналния  корен  са  святи.  Но  понеже  отказали  да  приемат

петдесягното послание, което Павел проповядвал, Бог ги отсекъл и присадил нас, клоните на дивата  маслина, езичниците, за да получим живот от същата субстанция на дървото.

С), колко повече, ако днес не приемаме петдесягното послание, което е издържало по време па  църковпите времена. Бог ще е способен да отсече клоните на дивата маслина, за да могат да бъдат  присадени другите. Той ще ги отсече поради неверие.

Направете връзка с лекцията, коя го имахме днес сутринта. Виждате къде се намираме. В края на  времето преди грабването на църквата от езичниците, за да може Святия Дух да започне да действа при  Евреите. Исус ще се открис на онези 144000, конто ще бъдат запечатани. Естествената маслина, Израел,  пак ще бъде възобновен и ще се върне към благословенията.

Исус няма да е завинаги пред вратата и да чука. Ще дойде време, когато ще се отвърне. Тогава ще  започнете да чукате вие, но повече няма да Го намерите. Елате, докъто е време. Елате, докъто още чука  на вратата. Не правете компромиси, защото ви е необходимо кръщение със Святия Дух, точно така,  както са били кръегени онези на Петдесятница. Трябва да се покръстите със същото водно кръщение  както и те и да правите всичко гака, както са го правили тогава. Не приемайте в сърцата си нищо по- малко от това.

Мои католически приятели, на вас искам нещо да ви кажа. Вие вярвате в дева Мария. Макар, че е била  майка на Исус Христос, трябвало е да преживее Петдесятница и да бъде изпълнена със Святия Дух; и тя  се е държала като пияна, защото е била една от онези 120 души, конго приели кръщението в Святия  Дух, конто са говорили на езици и чрез действието на Божия Дух са се държали като пияни. Ако дева  Мария е трябвало да преживее всичко това и така да влезе в славата, как искате вие да влезете с нещо  по-малко от нея? Размишлявайте върху това! Така е.

Онзи баптистки проповедник, който е седнал там отзад би искал да е сигурен, че това важи и за  баптистите. Важи за всички. Абсолютно все едно е какъв сте. Ни най-малко няма да ви помогне ако сте  членове на църква, ако декламирате изповеди на вяра и всяка неделя сутрин ходите на събрание на  църквата. Само се присмивате на Бога. Или бъдете истински християни, или не бъдете нищо. Бъдете или  горещи, или студени. Не можете да видите птица, която е едновременно и черна и бяла. Нито пък може  да има трезвен пиян. Нито осветен грешник. Не, няматакива. Или сге изпълнени със Святия Дух и Бог  пребивава във вас, или не сте нищо. Или сге, или не сте.

Затова помнете, че Исус стой пред вратата и помнете обещанията, който Бог в тези дни иска да  изпълни.

Каква е била причината? Отрицание. Защо е бил отсечен Израел, който с бил оригиналната маслина?  Защото  са  отхвърлили  петдесятното  послание  на  Павел.  Вярвате  ли,  че  гова  е  последния  век  на  църквата? Библията го казва.

И какво казва, че ще стане с тях? Ще бъдат отсечени, защото не са приели петдеся гното послание.  След това Бог ще се обърне отново към Евреите и целия Израел ще бъде спасен. Той ще ги приеме каго  народ, не като отделяй личности. Но при теб и мен – при нас са отдел ни личности. Най-напред е дошъл  при Евреите. После в Деяния 15 четем, че Той ще вземе измежду езичниците люде за Своето име. (Ст.  14) Своя Невяста. Едного от тук, едного от гам. С нас Той се занимава поотделно, без да гледа на раса,  цвят,  или  църковна  принадлежност.  Това  е  Неговия  букет,  който  Той  полага  на  олтара  Си.  Но  по  отношение на Евреите, с Израел той винаги се занимава като с народ. Това са хората на Неговия народ.

 

 

 

 

Тази вечер съм много щастлив заради това послание. Много съм радостен, че бяхте тук. Уважавам  това, че присъствахте. Благодарен съм на Всемогьщия Бог, че ми дава да видя това, което виждам. И за  това, че ми беше дадена възможност да го дам на тази църква. Сега вече това отпадна от сърцето ми,  защото Святия Дух действаше там от известно време. Не можех да го отлагам настрана. Трябваше да  реагирам на това.

Бях воден да направя две неща. Да отида до Шревепорт в Луизиана в едно събрание с брат Моор.  Моята жена, която седи там може да ви потвърди. Почти цяла седмица плачех, защото исках да отида в  Шревепорт. Всеки, който беше там тогава, вече знае защо. До сега не бяха чували и виждали такова  нещо. Бяха дошли проповедници отвсякъде. Някакъв мъж разказваше. че точно отварял хладилника и  Святия Дух дошъл върху него и му казал: „Отивай в Шревепорт. Там ще ти се каже какво да правиш.“  Било му съобщено името ми и къде да ме намери. „Той ще ги каже какво трябва да направит.“ Аз казах:  „Басейна е приготвен за кръщение! Нуждаеш се от кръщение в Святия Дух.“

Такива неща се случиха там. Хората говореха и пророкуваха и предварително казваха неща, който се  случиха там.

После казах: „Трябва да отида в Джеферсонвил и да напиша тази книга, защото не знам колко време  ще бъда още тук. Ако го напиша, думите ще продышат да живеят и когато няма да съм вече тук.“

Написах историческата част, която ще е към книгата. Дойдох тук да го обясня пред събранието, за да  получа инспирация от Святия Дух, защото тези неща и аз не ги знаех. Сега се чус гвам успокоен. Знам,  че това послание ни го даде Бог. Вярвам, че сме на края на пътя. Вярвам, че това е часът на Божието  откровение и че това ще ни бъде изявено. Не знам колко още ще продыши, но този час е близко.  Очакваме да се яви гози вестител. Може да дойде по моего време, а може и да е по-късно. Не знам. А  може и да е вече веред нас. Не можем да кажем. Святия Дух е тук да ни въвежда в тези неща. Гози водач  естествено ще е помазан със Святия Дух, за да ни преведе на другата страна. Илия ще дойде. Той ще  бъде водачът, който ще заведе сърцата на децата обратно към посланието на бащите. Обратно към  посланието на нашия Небесен Отец в деня на Петдесятница. когато е излял Святия Дух.

Обясних всичко по възможния най-прост начин, колкото се може поточно според Библията и според  историята. Показах как това нещо е преминапо през вековете и днес още е тук. Обясних ви, че Бог е  проклел деноминациите. Надявам се всичко това да сте го приели на основание на Библията, Деяния на  апостолите и на историята на църквата.

Бог   никога   не   си   е   организирвал   църквата.   Майката   на   организираните   църкви   е   римско- католическата иерархия. Римско- католическата църква е майка на всички организации. Щом дойде  съживление в някоя протестантска църква, веднага се организирват. Библията говори за блудницата и  нейните дъщери, а това са църквите, който са излязли от нея. Те са блудници. Такава е и тя.

Но Той е казал също и това: „Не бой се, малко стадо, защото на Отец…“

Всички вие, баптисти, методисти, каквито и да сте: „Който отвори вратата, ще вляза при него и ще

вечерям с него.“

Мои братя и сестри, нека в онзи ден да принадлежим към малкото стадо. Да принадлежим към онова

малко стадо, което очаква Неговото пришествие и което ще бъде грабнато горе. Грабването ще бъде от  целия свят ще бъде. „Двоима ще бъдат в леглото, единия ще бъде взет, другия се оставя. Двама ще  са на полето, единия е взет.“ Това ни показва, че в този момент в едната част на света ще бъде нощ, а  в другата, ден. Двама са в леглото, двама са на полето. Единия се приема – по същото време.

Какго вече казах днес сутринта. Един ден ще вървите по улицата, ще разговаряте с майка си и в един  момент тя ще изчезне. Или ще седите около масата и ще пиете кафе и ще закусвате, в един момент ще се  огледате и ще видите, че баща ви го няма. Така ще стане.

Това ще дойде. Обаче не знаем кога. Но когато се случи, нищо повече не може да промениге. Може  да кажете: „А, това го слушам вече от дълго време.“ Но един ден ще бъде за последен път. Ще стане,  защото така казва Словото на Господа.

Мислете за това. През тези осем вечера удари ли някъде неточно? Всичко, което е казал Исус се е  изпълнило абсолютно точно във всеки период.

Разбираме, че тези периоди на църквата съответстват на това време. Когато днес сутринта говорихме  за десетге девици – Библията казва, че когато прозвучи онова „Женихьт идва…“ което е Господното  пришествие, преди това ще бъде проповядвано Словото. Тогава ще се изявят неразумните девици. И  какво   е   станало   след   това?   Времето   е   близко.   Атомните   бомби   са   приготвени   навсякъде.  Проповедниците ще търчат по улициге и ще проповядват това послание.

 

 

 

 

И тцом това стане, онази голяма църква, неразумните девици ще каже: „Ние сме от толкова време  презвитериани. Може би ще се занимаем малко с това, за да разберем. Да, ние се нуждаем от Святия  Дух.“ Тс вече сазапочнали да гшшат трактата по този въпрос. После казали: „Дайте ни от вашия.“ А  другите отговорили: „Не можем, ние имаме колкото е потребно за нас.“ Но когато отишли да се молят,  за да получат Святия Дух, както правят вече днес онези красиви, големи църкви – онези организации –  когато  отишли  да  си  купят  масло,  Жениха  дошъл.  Тези  големи,  организирани  църкви  сега  казват:  Необходимо  ни  е  петдесятно    съживление.  Трябва  да  се  върнем  към  тях.  Трябва  ни  Божествено  изцеление в църквата. Трябва да имаме такива, който говорят езици и конто тьлкуват. Трябва да имаме в  църквата всички дарове на Духа. Трябва да започнем с това в събранията.“ Те започват да дискутират по  този въпрос. Но докъто отидат да се съветват. Жениха ще дойде, за да вземе тези, конто имат масло в  лампите си.

Какво станало, когато се върнали? Били хвърлени във външната тъмница – в голямата скръб. Там ще  бъде плач и скърцане със зъби, докъто Невястата ще е в небето. В края на три и половината години Той  ще дойде и ще се открие на братята си, както е направил Йосиф. Това ще предизвика голям плач. Ще се  отделят по семейства и ще плачат поотделно. И ще попитат: „Какви са тия рани?“ Те са Го проболи. И  тези, който са Го проболи ще Го видят. Той ще се изяви на братята си.

Но сега, Той иска да се открие на Своята църква. Но те са Го изгонили. Той все още чука на вратата и  казва: „Има ли там още някой, който иска да отвори, да вляза при него и да говоря с него?“

Аз съм толкова радостен и благодарен. Преди около 28 години почуствах това чукане в моего сърце.  Той влезе вътре. От тогава вечерям с Него и Той с мен. Приех петдесятното благословение, Святия Дух,  бях покръстен на името на Исус Христос за прощение на греховете.

В живота си съм бел покръстен само един път. Още от детинството ми никой не можете да ми  внуши, че има трима богове. Не, това никой не може да ми го внуши. Не може да го внушите на никой,  който знае кой е Бог. Така е. Когато един баптистки проповедник щеше да ме покръсти, аз му казах:  „Искам да бъда покръстен на името на Исус Христос.“ Д-р Рой Дейвис ме покръсти на името на Исус  Христос още когато бях момче. Вярвах на това и останах там. Знам, че това е истината. Това е вечного  Божие Слово.

Щастлив съм, че мога да кажа, че съм един от тях един от тях, един от тях,
щастлив съм, че мога да кажа, че съм един от тях ………..

И вие ли сте щастливи? Ако сте щастливи вдигнете ръката си. Един от тях, един от тях….

Напи сте щастливи, че сте един от тях? Да! Амин! Алилуя!

(Един брат говори на езици, друг брат тьлкува.)

Благодарим ти, Отче, за Твоята доброта и милост към нас, който с нищо не сме я заслужили. Когато

мислим за това, че Ти сега потвърждаваш Словото си. Господи, точно, както си обешал. Моля се, Отче  Твоята милост да почива върху нас.

Ако има сего тук някой, който още не Го познава като Спасител, искате ли да Го примете като свой  Спасител? Моля ви станете, за да се молим за вас. Той е казал, че иска да потвърди и при вас Словото  си. Ако се намират тук някой, конто не Го познават и не са прили Духа Му, Той сега ви говори.

Там е някой. Би ли станал, брате? Бог да те благослови. Остани прав. Иска ли още някой да стане и  да  каже:  „Бих  искал  да  бъда  покръстен  със  Святия  Дух.“  Бог  да  те  благослови,  брате.  Бог  да  те  благаслови.  Станете  и  останете  прави.  Има  ли  още  някой  да  иска  да  приеме  Святия  Дух  и  да  се  покръсти? И да се молим за вас? Има ли още някой? Искате ли да се молим за вас и да станете?

О, би ли искал да принадлежит към стадото Му?

Гой те се върне. Искаш да бъдеш Иегов враг, или Негово дете? В онази сутрин Той те бъде сърдит

Бог. Ще приеме само кръвта на Исуса, не членство в църква. За Него то нищо не значи. Нищо, само
кръвта. Какво ме очиства от греха? само кръвта на Исуса Христа…

Вие приятели, който станахте, приемете милоста на Господа Исуса. Тези неща, който са обещани в  Библията се изпълняват съвсем точно. Петър тогава казал: „Това обещание е ни вас и на чадата ви и  на всички дшечни, колкото Господ, нашият Бог ще прилове при Себе Си.“

Вие станахте, защото искате да приемете благословения от Господа. Аз ще се моля за вас като Негов  служител. Ще се моля Той да ви даде кръщение със Святия Дух. Бихте ли могли от искренно сърце да  обещаете на Бога: О, Боже, от този момент, в който стоя тук ще очаквам кръщението със Святия Дух,  ще се моля и ще чакам да ме изпълниш със Святия Дух.

 

 

 

 

Искате ли да обетаете това на Бога? Вдигнете ръката си. „Непрекъснато те се моля, докъто ме  изпълниш с нежноста и добротата на Духа.“

Сега ще се моля за вас, а вие наведете главите си.

Наш небесни Отче, те са наградата на Твоето присъствие. Те разпознаха, че тези думи са истинни,

защото са Твои. Те знаят, че бяха дадени чрез Святия Дух и че това са Божии думи. Те са убедени, че се  нуждаят от Теб, че се нуждаят от Святия Дух и че Ти ще ги изпълниш с тази сила. „Те ще бъдат  изпъпнени  със  сила  отгоре…“  ще  приемат  сила  да  водяг  християнски  живот,  ще  получат  сила  да  превъзмогват покушенията. Както в песента, която пяхме. „Те били в горницата и се молили в Неговото  име. Били покръстени със Святия Дух и получили сила за служение.“ И тези искат да получат сила за  служение.

Отче, моля Те като Твой служител, Ти видя техните вдигнати ръце. Те Ти обещаха, че ще се молят  непрекъснато, докъто не ги изпълниш със Святия Дух, Господи и докъто не получат тази част на Твоето  свято присъствие в живота си.

Като Твой служител. Господи, се моля ди ги изпълниш със Святия Дух. Моля Те, Господи, те да не  напуснаг това събрание, докъто това не стане. Да останат тук, докъто всяка една душа на това място се  изпълни със Святия Дух. Дай го, Господи.

Ти си Всемогъщ Бог. Изявил си се в тяло, за да отнемеш греховете на света. Ти си въскръснал на  третие ден. Ти си отишъл в ада. Тази вечер си тук, веред нас чрез Святия Дух. Молим Те, Отче, да  изпълниш със Самия Себе Си, любими Господи, всеки един. Нека да бъдат благословение в Твоето  царство и в бъдещия свят. А един ден, когато стигнат на края на пътя, което може да стане и днес – ние  не знаем кога ще бъде това – но бихме искали да бъдем достойни да бъдем грабнати. Нека всички да  бъдат участници в грабването. Нека всеки един, който стой в Твоето свято присъствие и е изпълнен със  Святия Дух и който Ти принадлежи, да участва в г рабването.

Молим Те, Отче, заеми се днес с тях. Те са Твои. Аз Ти ги предавай в името на Исус Христос. Амин.
Сега вдигнете ръце към Бог и Го хвалете. Благодарим ти, Господи. Изправил съм се, за да Те хваля.

Благодаря Ти за благословението, за Твоята доброта и за кръщението със Святия Дух. Благодаря Ти!  Благодаря Ти, Господи. Благодарим Ти, че ни викаш и че ни прощаваш. Ти изпълняваш обещанията Си.  Ти няма да се отречеш от тях. Ние Ти вярваме.

Не сте ли щастливи? Кажете: Слава на Бога!

ПРЕСЛЕДВАНИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ПАСТОРИ И СЛУЖИТЕЛИ

СПИСЪК НА ПРЕСЛЕДВАНИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ПАСТОРИ И СЛУЖИТЕЛИ ОТ БОЖИИТЕ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ:
ЗАТВОРНИЦИ, ЛАГЕРИСТИ И ИНТЕРНИРАНИ ЗАРАДИ ПРИНАДЛЕЖНОСТТА СИ КЪМ НЕЛЕГАЛНАТА, ПОСТАВЕНА ИЗВЪН ЗАКОНА БОЖИЯ ЦЪРКВА И ЗАРАДИ РЕЛИГИОЗНИТЕ СИ УБЕЖДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944–1989 Г.

1. Пастор Тодор Енчев Тодоров
Роден на 13.02.1930 г. в с.Голец, Ловчанска околия. За първи път арестуван за антикомунистическа дейност на 15-годишна възраст като секретар на Младежкия земеделски съюз в гр. Ловеч. Поради това е изключен от всички учебни заведения в страната един месец преди да завърши гимназия. Като активен деец на Младежкия земеделски съюз, по изричното настояване на Околийският комитет на БКП, съден по обвинение за отрицателно отношение към решенията на политбюро на БКП. На 19-годишна възраст през май 1949 г. е изпратен на лагер. Едновременно активен член на опозиционния земеделски съюз и евангелски вярващ, Тодор Енчев заради убежденията си прекарва последователно в ТВО /Трудови възпитателни общежития/, както тогава наричат комунистическите концлагери – Белене – на всички обекти; както и в ТВО – Добруджа, а именно в лагерите Ножарово, Тутракан, Кофалджа – дисциплинарен лагер за особено провинилите се, Загреб, Главеница, Тертер. В затвора на гр. Ловеч е прекарал 150 дни предварително следствие. Общо по намерени документи е прекарал 3 години в лагерите, като в този срок не влизат многобройните арести и престоят в предварителното следствие. След излежаване на присъдата си е взет в трудови войски, за да отслужи военното си задължение, където по религиозни причини отказва да се закълне във вярност към комунистическата власт и да целуне червеното знаме.
П-р Тодор Енчев, макар да е повярвал в средите на нелегалните Божии църкви в 1950 г., в началото на 1963 г. е ръкоположен за пастор от Костадин Томов и пастор Ангел Динов. От 1963 г . до 2000 г. е пастор на Втора петдесятна църква в гр.София.
2. Пастор Деян Иванов Божков
Роден през 1925 г., умрял през 1980 г. Пастор на нелегалната Божия църква в кв. Булина ливада – София. Интерниран за 2 години заради проповядване Христовото Евангелие и заради ръководство на нелегална – непризната от комунистическата власт църква. Прекарва наказанието си като интерниран в с. Росино – Търговишко от 1969 г. до края на 1970 г. – 2 години. По време на престоя се в с.Росино заболява от тежка болест, вследствие на която умира през 1980 г.
3. Пастор Георги Михайлов Шаранков
Роден през 1910 г. в гр. Плевен, умрял на 27.12.1987г. Интерниран за 6 години в с. Алтимир, Силистренско през 1974 г. по обвинение, че проповядва Евангелието и е в ръководството на поставената извън закона Божия църква. След 4 години интерниране в Добруджа е освободен поради заболяване.
4. Пастор Пейо Иванов Пеев
Роден през 1922 г. в с. Горно Абланово, Русенско, умрял през 1995 г.
Интерниран от комунистическата власт за 1 година в с. Могилино по обвинение за неразрешена религиозна дейност и ръководство на неразрешената и преследвана Божия църква в гр. Русе.
5. Пастор Тома Спасов Стефанов
Пастор на Божия църква в кв. „Булина ливада” – София от 1981 г. Интерниран през април 1985 г. за 3 години в с. Трояново – ТЕЦ Марица Изток по обвинение за ръководство на нелегалната Божия църква и проповядване на Евангелието.
6. Пастор Павел Борисов Игнатов
Роден на 11.11.1948 г. в гр. София. Пастор на Божия църква София от 1973 г. Главен Старейшина на поставената от комунистическата власт извън закона Божия църква. Като Главен Старейшина във време на тежко гонение, успява да обедини в едно движение разпокъсаните и нерегистрирани църкви, организира национална структура и успява да я утвърди под името Божия Църква. Въвежда система за изборност на църковното ръководство, създава и утвърждава първият устав и формулира в писмен вид първите доктрини на Божиите църкви. Свързва Божиите църкви в България със световното движение на Божия Църква Church of God и дава гласност на Запад за тежките репресии срещу евангелските вярващи и другомислещите в комунистическа България. Поради тази си дейност е арестуван и репресиран многократно и интерниран на 10.01.1987 г. за 3 години по обвинение за проповядване на Христовото Евангелие и ръководство на нелегалната национална Божия църква.
7. Пастор Станислав Цветков Тодоров
Роден 1950 г. Интерниран за проповядване на Евангелието и служение в нерегистрираната Божия църква през 1987 г.
8. Стефко Колев Моллов
Роден на 05.09.1939 г. в с. Коиловци – Плевенско. Писател, като най-известните му книги са: „Един мъж в женския затвор”, „Духовен споменик на Божията църква”. Като член на нелегалната Божия църква в гр. Плевен е осъден от Пловдивския военен съд на 4 години затвор за изповядване на религиозните си убеждения, за членство в нелегалната Божия църква, както и за отказ да подкрепя мероприятията на комунистическата власт. Отказ да се закълне във вярност на комунистическата власт по време на казармата. В затвора лежи 2 години.
9. Пастор Ангел Петров Александров
Роден на 21.11.1956 г. в с. Галово – Ломско. По религиозни причини и като активен член на нелегалната Божия църква е осъден от Военния съд през 1976 г. на 15 месеца, лежи 1 година по обвинение за религиозните си убеждения, както и за отказ да се закълне по време на военната си служба във вярност на комунистическите управници.
10. Драган Добрев Душков
Роден през 1895 г. в с. Момчилово, Чирпанско. През 1922 г. заминава за Аржентина, където приема Исус Христос за личен Спасител след проповед на Йончо Хинков–Пророка. По-късно е ръкоположен за пастор и като пътуващ проповедник обикаля Уругвай, където основава църкви. През 1934 г. се завръща в България и се установява на постоянно местоживеене в с. Пъдарево, Старозагорско. Като пътуващ проповедник се грижи за съществуващите църкви и основава нови.
След Деветосетпемврийския преврат през 1944 г. е обвинен от комунистическата власт, че саботира решенията на БКП, както и че проповядва против военната служба и заклеването на войниците, както и против гласуването изобщо. Обвинен е в саботаж при основаването на ТКЗС /трудово-кооперативни земеделски стопанства/.
За неговите религиозни разбирания и заради нелегалната му проповедническа дейност е арестуван и е въдворен в лагер Белене за 1 година през 1950 г.
Умира на 90-годишна възраст през 1985 г.
11. Добри Георгиев Иванов
Роден е през 1900 г. в с. Прохорово, Новозагоско. Приел Христа през 50-те години на ХХ век. Като член на преследваната от безбожните комунисти църква е осъден на 2 години затвор през 1954 г. по обвинение, че изповядва религиозни убеждения, поради които отказва да подкрепя и да гласува за управляващата партия. Обвинен е още, че убеждавал мъжете да не служат войници и да не се заклеват.
Умира през 1976 г.
12. Енчо Борисов Кушев
Роден на 11.10.1923 г. в гр. Никопол, починал на 26.11.1997 г.
Повярвал в Христа през 1951 г. Той е активен член на преследваната и поставена извън закона Божия църква в гр. Плевен. През 1960 г. отказва да изпълнява военните си задължения. По време на запас отказва да служи под червеното комунистическо знаме по религиозни причини. По време на предварителното следствие при посещение в затвора от страна на съпругата му Сета Павлова Кушева, придружена от двете му дъщери Валя на 6 години и Димка на 3 години, те стават свидетели на натиска и терора, упражнявани върху Енчо Кушев. Разследващият следовател в присъствието на съпругата Сета и двете деца заплашва Енчо, че ще го разстреля заради религиозните му убеждения, ако не се отрече от тях. Дори насочва оръжието си към Енчо в стаята за свиждане. Енчо Кушев отговаря: „Позволете да целуна децата и съпругата си, а после ме разстреляйте”./Тази сцена е разказана от съпругата на Енчо Кушев на вече порасналата им дъщеря Валя, за да помни какво е станало с баща й/.
Плевенският военен съд осъжда Енчо Кушев на 4 години затвор, лежи 2 години в плевенския затвор, от тях 6 месеца в концлагера Белене по обвинение за принадлежност към нелегалната Божия църква и за публичен отказ да служи на комунистическата власт и идеология.
13. Найден Тодоров Найденов
Роден на 23 април 1936 г. в с. Девене, Врачанско. Приел Христос като младеж в средите на нелегалната, поставена извън закона, Божия църква. През 1956 г. е осъден от военен съд на четири години затвор заради религиозните си убеждения и отказ да се закълне по време на военната клетва във вярност на управляващата безбожна власт. Лежи в затвора 1 година, като после дослужва във трудови войски 2 години.
14. Марин Маринов Иванов
Роден на 07.10.1935 г. в с. Драгомирово, Свищовско.
Като младеж приема Христос в редовете на поставената извън закона Божия църква. През 1955 г. отказва да се закълне и да служи с оръжие на безбожната комунистическа власт. Осъден от военен съд. Лежи 1 година в затвор.
15. Дончо Илиев Донев
Роден през 1935 г. в с. Катунец, Ловчанско. Приел Христос като младеж, става активен член на поставената извън закона Божия църква. През 1955 г. е осъден от военен съд поради религиозните му убеждения и като „подбудител”, убеждаващ други млади мъже да не полагат клетва и да не служат на комунистическата безбожна власт. Осъден от военен съд на 4 години, лежи в затвора една година и шест месеца.
16. Боянка Димитрова Ваневска
Родена през 1917 г. в с. Козаревец, починала през 1994 г. Приела Исус Христос за личен Спасител като момиче и се присъединява към преследваната от комунистическата власт нелегална Божия църква. Властите използват смъртта на осиновеното й дете и скалъпват шумен публичен процес срещу фанатичните родители, които по религиозни причини не ползват навреме медицинска помощ. Великотърновският съд я осъжда на 4 години затвор, от които Боянка Ваневска излежава от началото на 1960 г. в Сливенския женски затвор 2 години по обвинение за религиозни убеждения, несъвместими с комунистическата идеология, за принадлежност към нелегалната Божия църква и заради вярата в Бога.
17. Иван Тодоров Ваневски
Роден през 1916 г. в гр. Велико Търново, починал през 1994 г.
Приел Христос и станал член на преследваната от комунистите Божия църква. Щастливо женен за Боянка Димитрова. Властите използват трагичния случай, когато дъщеря му поради болест умира скалъпват процес срещу вярващите родители през 1960 г. по обвинения във фанатизъм и принадлежност към поставената извън закона Божия църква, и за религиозни убеждения, несъвместими с комунистическата идеология на управляващите по онова време. Осъден е на 6 години от Великотърновския съд. По-късно във всички атеистичти справочници и книги се посочваше случая със семейство Ваневски като показателен и той беше използван за атаки срещу църквата, както и под предлог тя да не бъде регистрирана като религиозно общество, което да може свободно да практикува религиозните си практики и да споделя религиозните си доктрини.
18. Пастор Никола Найденов
Роден в село Добърско, Разложко през 1922 г. Приел Христос през 1950 г. През 1957 г. по време на основаването на ТКЗС е обвинен от комунистическите власти за саботаж в селското стопанство. Причината е, че религиозните му убеждения са такива, че отказва да събира плодове за варене на ракия и отказва да сади тютюн. Като пастор на местната селска църква той е инквизиран тежко, пребиван в следствения отдел на благоевградската ДС и през 1957 г. е осъден на 2 години строг тъмничен затвор и 2000 лева глоба по обвинение за принадлежност към нелегалната Божия църква, за религиозни убеждения, несъвместими с комунистическата идеология, и за саботаж.
19. Атанас Станков Захариев
Роден в гр. Кюстендил през 1945 г. Приел Христос и станал член на преследваната от комунистите Божия църква. През 1967 г. е осъден на 4 години затвор по обвинение – отказ да се закълне във вярност и да целуне червеното знаме по религиозни причини и за принадлежност към нелегална църква. Лежи в затвора 2 години.
20. Петко Димитров Пушков
Роден през 1934 г. в гр. Плевен, починал през 1975 г. Приел Исус Христос за свой личен Спасител през 1961 г., член на Божията църква в Плевен. Заради критиките му към безбожническата образователна система и към материализма, ширещ се в училищата, както и заради религиозните му убеждения е осъден на 3 години затвор от плевенския съд през 1971 г. След изтърпяване на наказанието си, поради натиска и притесненията, на които е бил подложен, заболява и умира през 1975 г.
21. Емил Костадинов Ангелов
Роден през август 1961 г. в гр. Карнобат в дисидентско семейство на борци против тоталитаризма и комунизма.
Приема Исус Христос за личен Спасител на 18-годишна възраст. Още в детските си години приема от дядо си Ангел, който е бил пастор на Свободно евангелско общество в гр. Карнобат, христовото учение за непротивене на злото. Поради религиозните си убеждения категорично отказва да служи в армията. Отказът му се основава на това, че като убеден християнин не може да се кълне във вярност на човешка институция /според учението на Божието Слово, Мат. 5:34-37 и Яков 5:12/, защото не е могъл да си представи, че може да даде живота си за друг освен за Христос.
Осъден е от Градски съд по чл. 361-а по обвинение за „отклонение от изпълнение на войнския си дълг”. По това обвинение има общо пет присъди, което е прецедент в българското правораздаване, тъй като не може някой да бъде съден няколко пъти за едно и също деяние. Осъден е на 7 години затвор, които заедно с предварителното следствие в ареста са около 10 години лишаване от свобода.
Влиза в затвора през декември 1979 г. Освободен е през 1988 г.
В защита на правата му се обявяват различни международни правозащитни организации, включително „Грийнпийс” и „Амнести интернешънъл”.
Емил Ангелов произхожда от средите на петдесятните църкви в гр. Карнобат. Още дядо му е бил близък с първите петдесятни мисионери в България – Олга и Дионисий Заплишни, които са били чести гости в дома им през 20-те години на миналия век. Въпреки това Емил Ангелов не може да бъде причислен към регистрираните петдесятни църкви от времето на комунистическото управление на страната. Той е в контакт и търси общение с поставените извън закона Божии църкви в този край.
След падането на комунизма, верен на идеала си, Емил Ангелов не търси политическа или религиозна изява. Не търси и възмездие за страданията си. Спобедя чевствата си на удовлетворение и радост от това, че е могъл да изпълни християнския си дълг и да отстоява убеждението си за непротивене на злото. Той е затворникът с най-голяма присъда заради евангелските си убеждения през последните 10 години от тоталитарното управление на България.
22. Стефан Аврамов Колев[1]*
Роден на 27.02.1909 г., починал на 06.10.1979 г.
Приел Исус Христос за личен Спасител през 1940 г. Активен член на Божия църква в гр. София.Работи като банков чиновник в Софийската централна банка.
През 1942 г. е извикан в запас. По религиозни причини отказва да носи оръжие и да облича военна униформа. Отказва и да изпълнява заповеди, издавани от военните командири Осъден е от Военен съд за неизпълнение на войнските си задължения по време на война – поради религиозни причини. Две години от присъдата си излежава в Сливенския затвор.
След завземането на властта на Девети септември 1944 г. от комунистите е освободен.
До смъртта си е член на Божия църква в гр. София.
23. Владимир Павлов Ризов[2]*
Роден през 1920 г. в с. Гложене, Босилеградско. След като по силата на Ньойския договор Западните покрайнини на България, включително и с. Гложене, стават територия на стара Югославия, бащата Владимир Павлов Ризов се изселва в България и се установява да живее в с. Медковец, Ломско. Тогава Владимир е на 3 години. По-късно цялото семейство приема Христа и става част от Божията църква в Ломския район.
През 1941 г. Владимир е извикан да служи. Поради религиозните си убеждения отказва да се докосва до оръжия, не облича войнишки дрехи и не се заклева.
Осъден е на 3 години затвор, които изтърпява в Сливенския затвор. Когато обаче на Девети септември 1944 г. съветските войски влизат в България и правителството е свалено с комунистически преврат, той е пуснат от затвора.
Умира през 1997 г.
Събрал и установил верността на данните:
Пастор Павел Игнатов
18.01.2010 г.
гр. София
[1]* Съден е преди 1944 г.
[2]* Съден е преди 1944 г.

Пастирските процеси през 1949г. в чуждата преса

Западната журналистика още в дните преди процеса на пастoрите широко отрази събитието в реакционния печат, като направи несполучлив опит да го представи за поход срещу църквите и религията в една социалистическа страна. На процеса присъствуваха представители на американската и английската легация в София, на агенциите „Юнаитед прес”, „Ройтер”, „Телепрес”, „Интернешънъл Нюз Сървиз , в. „Ню Йорк Таймс” и др. На снимката: група чуждестранни журналисти и пастор Чеймбърс (в средата на първия ред) по време на процеса. 

 

The Milwaukee Journal – 12 януари 1949 – Проповедници са арестувани в България

Ottawa Citizen – 8 февруари 1949 Протестантски водачи обвинени в България

Lodi News-Sentinel – 11 февруари 1949 – България арестува 15 протестантски пастора

The Free Lance-Star – 11 февруари 1949 – 15 пастора в България официално съдени за държавна измяна

Ottawa Citizen – 12 февруари 1949 Женева, Световен съвет на църквите:  Българските обвинения са отхвърлени

The Evening Independent – 12 февруари 1949 – Съвета на църквите отрича твърденията за шпионаж

Gettysburg Times – 17 февруари1949 – България съди 15 протестантски пастора на 25 февруари

The Evening Independent – 17 февруари 1949 – България формира нова национална православна църква

Pittsburgh Post-Gazette – 22 февруари 1949 – 15 протестантски пастори обвинени в шпионаж

Schenectady Gazette – 24 февруари 1949 – България отхвърля американските протести срещу пасторските арести

The Milwaukee Journal – 24 февруари 1949 – Българските библейски вярващи под огън в доминирана от червените страна

The Deseret News – 25 февруари 1949 – Църковен водач моли за молитва за жертви на червените

The Deseret News – 25 февруари 1949 – Асошиет прес: Двама български пастори се признават за виновни

The Evening Independent – 26 февруари 1949 Трети църковен водач се признава за виновен

The Deseret News – 26 февруари 1949 – Главен обвиняем се признава за виновен – трето признание само за два дни

Pittsburgh Post-Gazette – 26 февруари 1949 – 5 пастора се признаха за виновни в България

The Milwaukee Journal – 28 февруари 1949 – Още служители се признават за виновни в шпионаж – пет български пастора разказват за отношения с американци

The Pittsburgh Press – 28 февруари 1949 – Русия поставя под въпрос религия и патриотизъм

The Milwaukee Journal – 1 март 1949 – Всички се признават за виновни в Пасторските процеси в България

The Pittsburgh Press – 1 март 1949 – 15 пасторa пледират в България – всички освен един се признават за виновни

St. Petersburg Times – 2 март 1949 – Прокуратурата свидетелства в българските шпионски процеси след признания на обвиняемите

Prescott Evening Courier – 2 март 1949 – България внезапно спира 42 свидетелски показания

St. Petersburg Times – 4 март 1949 – Църквата в България е репресирана

The Telegraph – 5 март 1949 – Процесът в България завършва с молби за милост

The Pittsburgh Press – 6 март 1949 – 15 протестантски пасторa в България застават на подсъдимата скамейка за да пледират за живота си

The Glasgow Herald – 12 март 1949 – Българските процеси под съмнение – признанията под въпрос 

Pittsburgh Post-Gazette – 7 април 1949 – Пасторските процеси с отзвук и в ООН

The Milwaukee Journal – 30 април 1949 – Българската църква спира връзка с методизма

The Pittsburgh Press – 1 май 1949 – ООН заклеймява обвиненията срещу църквите

 

Sarasota Journal – 22 януари 1969 – Пастор д-р Ладин Попов – Българския Били Греъм ще проповядва в сряда

The Evening Independent – 24 февруари 1973 – Х. Попов ще проповядва след 13 г. затвор зад Желязната завеса

Schenectady Gazette – 22 януари 1985 – Българската църква на п-р Куличев не приема държавен пастор

ПАСТИРСКИТЕ ПРОЦЕСИ през един нов исторически поглед

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“

В началото на 1948 г. се случват поредица от инциденти с пастири от СЕПЦ. На 6 февруари 1948 г. на ръководителя на петдесятната църква в с. Полско Косово (Великотърновско) е забранено да проповядва, а вследствие е и пребит от околийския началник на милицията. На 15 февруари с.г. в Поморийска околия са арестувани 6 пастори и проповедници от петдесятната църква по обвинение, че нямат открити листове въпреки разрешението, което имат от местната власт за участие в неделни опреснителни курсове. На 17 февруари в гр. Бургас е арестуван още един пастор от църквата195.

Първата жертва е Георги Чернев, председател на СЕПЦ. Според Митко Матеев през май 1948 г. той е арестуван на улицата. Скоро е арестуван и синът на п-р Г. Чернев – Вениамин, а съпругата му е интернирана в Свищов [Матеев 1993: 46]. Христо Куличев обаче твърди, че едва навършилият 24 години Вениамин е арестуван на 17 март 1948 г. Баща му, п-р Г. Чернев, е арестуван през лятото на с.г. на път за църквата в Елхово, която е в близост до турската граница. Това е използвано от органите на Държавна сигурност, за да бъде обвинен, че прави опит да премине нелегално българотурската граница [Куличев 2012: 12].

На 24 юли 1948 г. в дома си е арестуван и п-р Харалан Попов пред очите на съпругата си Рут, дъщерята Рода и сина Пол. Няколко часа по-късно в дома им пристига съпругата на п-р Ем. Манолов Пенка и съобщава, че и нейния съпруг е арестуван [Попов 2013: 9-10]. Ладин Попов е задържан на 18 август 1948 г. 196

След арестуването на пастирите197, съпругите им се обръщат към п-р В. Зяпков, като официален представител на властта в качеството си на председател на Съвета на Обединените Евангелски църкви в България. Той получава един и същи отговор – че задържаните са в Стопанския отдел на Народната милиция във връзка с незаконна обмяна на валута, предимно американски долари [Куличев 2012: 43].

Подготовката на пасторския процес198 започва от средата на 1948 г. 199 Онова, което веднага прави впечатление при четене  на архивните материали от т.нар. „пасторски процес“ през 1949 г., са неговите подчертани политически характер и цели. Могат да бъдат четени и анализирани два важни протокола на Политбюро на ЦК на БКП, отнасящи се пряко към този процес200.

В началото на 1949 г. Политбюро на ЦК на БКП провежда три заседания, по време на които се вземат важни решения за протичането на „пасторския процес“. Това личи от Протоколите на Политбюро през месеците януари – март. В края на януари е взето Решение, състоящо се от 11 точки. Решено е колко и кои да бъдат обвиняемите, кой и как да изготви обвинението, кой да председателства съда и как да се организира процедурата по събиране на показания, които да подсигурят необходимата фактология на обвинението и съда201. Предвижда се процесът да има широк обществен отзвук, за да се предизвика негативното мнение на масите, независимо от факта, че повечето от негодуващите хора дори не знаят за какво става дума. Тези директиви довеждат до нехуманното отношение към обвиняемите и безпардонното незачитане на справедливите реакции на чуждестранните журналисти, дипломати и политици. Нещо повече, чрез специални тезиси „Пасторите от шпионския процес – агенти на англо-американския империализъм” години наред лектори от Доброволната организация за съдействие на отбраната съзнателно убеждават гражданите на Народна република България във вината на протестантските пастори202.

Политбюро замисля „да се организира централен публичен процес, в който да бъдат включени 15 от обвиняемите, шефо-вете на сектите и влизащите в състава на Върховния съвет на „Обединените евангелски църкви“ (т. 1). Чрез привличане под отговорност „шефовете на сектите и влизащите в състава на ОЕЦ“ Политбюро цели да обезглави българския евангелизъм като цяло [Попов 2013: 74].

Прокуратурата и Софийският областен съд отправят най-тежките обвинения и налагат най-тежките присъди на следните водачи на четири евангелски деноминации, които влизат в състава на ОЕЦ: пастирите Васил Зяпков (конгрешанска), Янко Иванов (методистка), Никола Михайлов (баптистка) и Георги Чернев (петдесетна).

Поради тежките обвинения за „шпионаж“ в полза на „империалистическото шпионско разузнаване“ подсъдимите са заплашени отначало с доживотни присъди, които поради международния натиск са заменени с 15 години „строг тъмничен затвор“203. Същевременно се предвижда „да се организират 4 други процеса по линия на отделните секти, в които да бъдат съдени и разобличени останалите обвиняеми“, като някои от съдебните процеси „могат да бъдат организирани в провинцията, без да се вдига голям шум по тях“. Последвалите по-малки съдебни дела са насочени срещу пастирските колегии на отделните деноминации и показват намерението на режима да смаже всяка възможност за отпор от страна на евангелистките водачи [Куличев 2012: 41–42].

Политбюро се готви да упражнява пряк контрол върху процеса посредством редица инициативи. Неговите членове Минчо Нейчев (председател на Президиума на НС), Владимир Поптомов (гл. секретар на НС на ОФ) и Антон Югов (вътрешен министър) отговарят „за общо наблюдение по организацията и изнасянето на процеса“ (т. 5).

Създадена е „комисия за непосредствено ръководство на процеса“ (т. 6), състояща се от помощник министри на правителството, в която влизат: Димитър Георгиев (гл. прокурор), Руси Христозов (първи пом.-министър на МВР), Владимир Топенчаров (зам. министър на външните работи), Илия Тимев (пом. министър на правосъдието) и Георги Ганев. Полит-бюро определя за прокурори на централния процес срещу 15-те пастири главния прокурор на републиката Димитър Георгиев и прокурора при Софийска областна прокуратура Тодор Цаков (т. 7). В обвинителните речи на двамата прокурори дори не се прави опит да бъде прикрита политическата основа – тя се натрапва на вниманието от самото начало204.

Тоталитарният режим налага своя контрол и върху съдебната система. В т. 8 е посочено, че Политбюро определя за председател на съда Константин Унджиев и съдебните заседатели Лука Вълчев и Велю Джевизов [Куличев 2012: 52]. Политбюро определя и времето, когато трябва да започне, да протече и да приключи „пасторският процес“. Крайният срок „за връчване на обвинителния акт на обвиняемите е 7 февруари т.г.“ (т. 3). Т. 4 определя започването на главния процес да стане „най-късно до 25.II.1949 г.“ и да приключи до 2-3 март с.г. Съдебният процес започва на 25 февруари в препълнената централна зала на Софийския областен съд при пълна публичност, с огромен интерес от страна на българи и чужденци [Попов 2013: 71]. Специални кореспонденти от чужбина са представители на „Юнайтед прес“, „Ройтер“, „Ню-Йорк Таймс“, „Телепрес“, „Интърнешънъл Нюс Сървис“, „Сент-Лойс пост“ и други периодични издания.

Но Политбюро подчертава директивата за политическото ядро на „пасторския процес“ в последната т. 11, състояща се от три подточки. В обвинителния акт (на главния прокурор и областния прокурор) трябва да се има предвид: (а) „основният момент в обвинителния акт трябва да бъде политическото обвинение за шпионаж, изменничество и предателство на обвиняемите срещу собствената им родина“; (б) „обвинението и процесът да бъдат юридически издържани и законно обосновани“; (в) „изхождайки от политически съображения, въпреки че мнозина от обвиняемите заслужават най-тежко наказание, при произнасянето на съда да се избегне издаването на смъртни присъди“.

Съдия К. Унджиев се обръща към обвиняемите след прочитането на тежките присъди: „Пред съда се разкри, че вие сте извършили най-тежките престъпления срещу българския народ – шпионаж и предателство, вършени през най-съдбоносните дни на българската държава, като широко сте злоупотребили с дадената голяма религиозна свобода на вероизповеданията в НРБ. По цял свят, във всички държави, по всички закони тия престъпления се наказват с най-тежкото наказание – смърт. Съдът обаче приема, че признанията, които вие направихте, са искрени и са плод на истинско разкаяние и поради това ви наложи по-меко наказание“ [Матеев 1993: 178].

Присъдата, произнесена на 8 март 1949 г. е за петнадесетте евангелски пастири205. От СЕПЦ са арестувани Г. Чернев, Х. Попов206, Иван Зарев, А. Динов, Д. Кинарева, Й. Дрянов. Йончо Дрянов е обвинен в „шпионаж”, „предателство” и „оклеветяване” на новата отечественофронтовска власт. Обвинението е, че е предавал на ръководителите на ОЕЦ сведения от военен и стопански характер. Присъдата му е десет години строг тъмничен затвор207. Харалан Попов е обвинен, че изпълнява разузнавачески задачи, а пастир Куриян е интерниран в Попово208.

Докато български евангелистки водачи като пастирите В. Зяпков, Я. Иванов, Н. Михайлов, Г. Чернев, Х. Попов и още неколцина получават тежки присъди за опозиционната си дейност в подкрепа на водещи политически опоненти на комунистите като Никола Петков и Гемето (Г. М. Димитров)209 и „шпионаж в полза на чужди държави”, пастири като Александър Захариев и Ангел Динов излизат някак бързо от затвора и се приспособяват съм новата власт. Още повече, че техните присъди са условни. А през
същата 1949 г., само 4 месеца след шумния процес по дело № 1166 от 5 юли 1949 г. на Софийски областен съд, съвсем безшумно са осъдени други 9 души от протестантската деноминация210.

Скоро след пасторския процес в София се провежда съвещание на ръководното тяло на Петдесятната църква, което има за цел да организира подготовката и провеждането на 14-ия годишен събор на СЕПЦ [Зарев 1993: 137]. Софийското съвещание се председателства от п-р А. Динов, тъй като ръководителят на СЕПЦ п-р Г. Чернев е с доживотна присъда. Избира се ново ръководство на СЕПЦ, начело с п-р А. Динов211. За Й. Дрянов съвещанието е 14-ия събор на СЕПЦ, но за В. Пеев сбирката не следва да се определя като „събор”. По своят същност тя е предварително съвещание, на което присъстват ограничен кръг пастири, инициирано от п-р А. Динов, от което събитие не са запазени и документи. Като съвещание сбирката се приема и от И. Зарев [Дрянов 2015: 38; Зарев 1993: 137].

Новият ръководител на СЕПЦ А. Динов се „грижи” за пастирите и техните семейства. В църквата, в която той служи чистачка е Рут Попова212. Тя получава и малък хонорар, за това че свири на органа по време на служба. Скоро обаче е освободена, тъй като властите предупреждават Динов, че помага на семействата на затворените пастори [Попов 2013: 83].
Петдесетте години на 20 век според Павел Игнатов са години на контролирана толерантност. Отварят врати евангелските църкви, деблокирани са църковните сметки, възстановяват се редовните богослужения. Дирекцията на вероизповеданията разрешава провеждането на две конференции на СЕПЦ през пролетта и есента на 1950 г. [Игнатов 2004: 25].

Конференцията, проведена през есента на 1950 г. в Пловдив слага началото на централизацията на СЕПЦ. Печатен орган за връзка на съюзното ръководство и отделните петдесятни църкви стават т.нар. „Послания”, чийто главен редактор е п-р А. Динов. Посланията се печатат на циклостил в ограничен тираж. Освен тях е отпечатана и „Библейска география” [Игнатов 2004: 25].

Четиринадесетият годишен събор на Съюза на Евангелските петдесятни църкви е свикан на 24 и 25 май 1951 г. в Ямбол213. По това време сградата на Евангелската петдесятна църква в Ямбол вече е отнета214. Въпреки това съборът се провежда. Присъстват само пастирите на Петдесятната църква в България215.

Съборът се председателства отново от младия п-р А. Динов. Според В. Пеев тази практика216 – председателят на някакво съвещание в рамките на пастирската колегия или дори само ръководството на СЕПЦ да обявява себе си за председател на Съюза – продължава в следващите десетилетия на тоталитарния режим в страната и управлението на деноминацията до Петнадесетия „годишен събор” на СЕПЦ, проведен отново в Ямбол в края на 1989 г.217 Това е висок скок в йерархията за А. Динов, тъй като 36-годишния пастор на малката Подуенска общност прескача образованите и с опит служители като Ем. Манолов, Б. Кузманов, Е. Куриян. Архивите обаче насочват към правилното обяснение – Държавна сигурност и тоталитарната държава вече са сложили тежките си ръце върху СЕПЦ чрез него. Самият той обещава: „Съзнавам също, че провежданата вътрешна политика на народното правителство за изграждане на социализма в страната ни, както и външната за вечна дружба с Съветския съюз е единствено правдива, която е от полза за целия народ, а не само за една класа и която ни гарантира целостта и независимостта на родината. Ето защо аз се разкайвам за миналата си дейност, осъзнавам я като вредна и противонародна и решително заявявам, че за в бъдеще ще се наредя под редиците за осъществяване на социализма и комунизма в страната ни, провеждана от народното ни правителство”218.

През 1952 г. спира отпечатването на „Посланията” и се поставя началото на „Неделни библейски уроци”. Разрешено е отпечатването на песнарка и книгата „Систематични библейски уроци”. Провеждат се курсове за подготовка на пастири [Игнатов 2004: 25]. Като че ли остротата на спазване на Закона за вероизповеданията, приет през 1949 г., се притъпява. Забелязва се известно смекчаване на отношението към вярващите. Нещо повече, през 1956 г. Комитетът по вероизповедните въпроси разрешава отпечатването на книгата за живота на Бранхам220 – „Това, което става по света” [Игнатов 2004: 38].

През 1960 г. ръководството на СЕПЦ с Окръжно №51 е принудено да напомни на поместните църкви да спазват член 20, забраняващ духовна работа с подрастващи до 18-годишна възраст. Скоро след това ръководството е критикувано, че разпространява книгата на Бранхам221. Нещо повече – наложено е отстраняването на п-р Никола Стефанов от Ямбол по същата причина [Игнатов 2004: 38].

Въпреки тези трудности състоянието на Петдесятната църква според документи на ЦК на БКП е следното: „Евангелската петдесятна църква, която е най-многочислената протестантска секта у нас има основани: църкви в 128 населени места, от които 70 са организирани след 9.ІХ.1944 г.; общества с членски състав от 1 до 3 души – в 95 населени места, от които 53 са образувани след 9.ІX.1944 година. За действената връзка с тези църкви и общества Съюзът на петдесятните църкви (централното ръководство) е обособил 11 „районни“ междинни организации (надзирателска), на които е поделена цялата страна. Същата притежава общо 36 недвижими имота, от които 32 са придобити след 9.ІХ.1944 година”222. Документът косвено потвърждава факта, че Петдесятната деноминация е най-многобройната в страната сред евангелската общност. До 1989 г. Петдесятната църква в България не провежда събори, както и библейски курсове223.

Завършва един съзидателен период в развитието на Петдесятната църква в България. Период, в който тя организира своята структура вертикално и хоризонтално; издава своя периодика, духовна литература, календари и др.224 Макар и късна деноминация в рамките на протестантството в българските земи, тя успява да се приспособи и нещо повече – да заеме водещо място сред деноминациите в ОЕЦ и да постигне, за три десетилетия повече от това, което другите успяват за век. Ниското образование на съюзните кадри не дава възможност СЕПЦ да изгради силно ядро от проповедници, които да продължат и разрастват делото със същата сила и величина. Често ръководството се държи елитарно и дели църквите и обществата в Северна и Южна България. За това допринасят личностните особености и взаимоотношения сред ръководството на СЕПЦ. Чуждата финансова помощ за Съюза довежда до отдалечаване на една част от пасторите от вярващите и тяхното деморализиране материално. Макар СЕПЦ да не стои встрани от обществено-политическия живот225, тя изпитва трудности както другите религиозни общности. /Следва…/

195 ЦДА, ф. 166, оп. 2, а.е. 31, л. 72–73.

196 Popov, L. with D. Coomes. The Man They Couldn’t Break (London/Sydney/Auckland/Toronto: Hodder & Stoughton, 1973), 13.

197 Част от пастирите оставят свои спомени за събитията – Михайлов, Т. Пастирска голгота. С., 1992; Инсценираният процес срещу евангелските пастори 1948–1949 г. в София. Спомени. С., 1993; Попов, Х. Българската Голгота. С., 2005.

198 Процесът срещу евангелските пастори буди сериозен изследователски интерес във времето – Лечева, М. Из френската дипломатическа преписка за процесите срещу католици и протестанти (1949 – 1954). – ИДА. Т.62. С., 1992, с. 130–165; Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата 1944 – 1953. С., 1997, с. 281–285; Параскевов, В. Съдебните процеси срещу евангелските пастори и Трайчо Ко-стов и българо–британските отношения през 1949 г. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65–годишнината на професор Любомир Огнянов. С., 2006, с. 399–413; Лефтеров, Ж. Политиката на Българската комунистическа партия към евангелските църкви (краят на 40-те – началото на 60-те години на ХХ в.) – В: Реформацията – история и съвременни измерения. Международна научна конференция. НБУ, 27–28 октомври 2005 г. С., 2007, с. 275–298; Грозев, К. Процесът срещу протестантските пастори: личности в сблъсъците на времето. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Искра Баева. С., 2011, с. 101–109.

199 Телеграфното представяне на пасторския процес в книгата е по текста на Пеев, В. Политическите параметри в обвиненията на „пасторския процес“ през 1949 г. – Това е и джентълменска договорка между двамата.

200 До 1989 г. единствено достъпни публикации са изданията на Дирекцията на печата „Процесът срещу евангелските пастори-шпиони“ (1949) под редакцията на Юрдан Кочев и пропагандни статии в официозите на БКП и ОФ.

201 ЦДА, ф. 166, оп. 5, а.е. 611; [Калканджиева 1997: 281–283]

202 ДА Габрово, ф. 91, а.е. 47, л. 1–3.

203 АКРДОПБГДСРБНА, Присъда № 248/8.03.1948, II съд. – 837 „М”, т1.

204 Подробно вж. Калканджиева 1997: 281–283; Лефтеров 2012: 228–229.

205 В първият съдебен процес на 8 март 1949 г. се прочитат следните присъди: 1. П-р Васил Зяпков – 48-годишен, религиозен представител на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) в България, ръководител на Евангелските съборни (конгрешански) църкви и пастир на Първа евангелска църква в София, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор”. 2. П-р Янко Николов – 48-годишен, заместник религиозен представител на ОЕЦ и върховен надзирател на Евангелските методистки църкви, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор”. 3. П-р Никола Михайлов – 49-годишен, председател на Върховния съвет на ОЕЦ и секретар на съюзното настоятелство на Баптистките църкви, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор”. 4. П-р Г. Чернев – 46-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ и председател на Петдесятните евангелски църкви, с присъда „доживотен строг тъмничен затвор”. 5. П-р Ламбри Мишков – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „15 години строг тъмничен затвор”. 6. П-р Георги Васев – 48-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „15 години строг тъмничен затвор”. 7. П-р Х. Попов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „15 години строг тъмничен затвор”. 8. П-р Йончо Дрянов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда „10 години строг тъмничен затвор”. 9. П-р Иван Ангелов – 44-годишен, с присъда „10 години строг тъмничен затвор”. 10. П-р Здравко Безлов – 28-годишен, с присъда „15 години строг тъмничен затвор”. 11. П-р Захари Райчев – 50-годишен, с присъда „10 години строг тъмничен затвор”. 12. П-р Л. По-пов – 36-годишен, с присъда „5 години строг тъмничен затвор”. 13. П-р Митко Матеев – 39-годишен, с присъда „6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор”. 14. П-р А. Динов – 40-годишен, с присъда „1 година условно”. 15. П-р Александър Георгиев – 65-годишен, с присъда „1 година условно”.

206 За преживяванията му вж. Попов 2013.

207 Излежава 8 години и е освободен от затвора през 1956 г. – Пеев, В. , http://protestantstvo.com/arhivite-govoryat-zabraveniyat-p-r-jonch/Забравеният п-р Йончо Дрянов… 21 май 2015 г. ; Присъда № 118/8 март 1949. (II съд. – 837, т. 1, с. 202).

208 Първата евангелска петдесятна църква …, с. 34.

209 Работническо дело, бр. 51, 3 март 1949; Матеев, М. На словото Ти уповавах …, с. 69.

210 Това са п-р Стефан Градинаров – Съборни (конгрешански) църкви; П-р Симеон Илиев – Съборни (конгрешански) църкви; П-р Илия Илиев – Методистки църкви; П-р Спас Милушев – Методистки църкви; П-р Симеон Попов – Методистки църкви; П-р Атанас Георгиев – Баптистки църкви; П-р Христо Нейчев – Баптистки църкви; П-р инж. Милан Костов – Баптистки църкви; П-р Дико Мавродиев – Петдесятни църкви.

211 Според Х. Попов ”комунистите веднага избраха Ангел Динов за председател на евангелските общества. През цялото време на неговото задържане ДС явно го беше подготвяла за тази задача”. – Попов, Х. Изтезаван заради вярата си…, с. 81.

212 АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 1262: Рут Харалан Иван Попова.

213 В Ямбол се провежда и първият възстановителен 15 събор на СЕПЦ през 1989 г.

214 Новозаветен Ямбол …, с. 81.

215 Първата евангелска петдесятна църква …, с. 35.

216 Като “председатели на СЕПЦ” се самообявяват пред пастирската колегия Иван Зарев и Динко Желев, което оспорва тяхната легитимност.
217 Пеев, В. Архивите говорят: пастир Ангел Динов и монополът на комунистическата власт и ДС над СЕПЦ. – http://protestantstvo.com/arhivite-govoryat-p-r-angel-dinov-i-mono/; Нигохосян, Т. Бранхамизмът. http://www.blagovremie.com/.
218 Цит. по: Пеев, В. Пастир Ангел Динов… – http://protestantstvo.com/arhivite-govoryat-p-r-angel-dinov-i-mono/

220 Уилям Марион Бранхам (1909 – 1965).

221 Сведения за Бранхам и учението му вж. Нигохосян, Т. Бранхамизмът. – Благовремие, декември 2012. http://www.blagovremie.com/.

222 Пояснителна записка към окръжното относно регистрацията на про-тестантските секти и верската общност „Бяло братство” (дъновисти). – АМВнР, ф. 10, оп. 10, а.е. 1109, л. 1–7. Оригинал. Машинопис.

223 Зарев, И. История …, с. 137.

224 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 39.

225 СЕПЦ скърби за бомбардировките над София през януари 1944 г. – ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 81.

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

ПАСТИРСКИТЕ ПРОЦЕСИ и периодичното обезглавяване на евангелските църкви

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

д-р Теол. Доний К. Донев

“Периодичното обезглавяване на българските протестантски църкви” бе първоначално засегнато около празнуването на 500г. юбилей на Реформацията през 2017, в един кратък обзор под заглавието „Практично богословие без принципност”. Идеята за циклично обезкървяване на евангелската църква в България чрез насилствено отстраняване на истинските им водачи и административно налагане на нови служебни такива не е нова. Всъщност, в последния век, такива процеси на обезкървяване и обезглавяване на Църквата се наблюдават на всеки 30 години., което е и периода на късопаметност на едно съвременно поколение.

1918-1919г. Навлизането на либерално богословие – особено в депресията след първата световна война, обуславя делителни сътресения сред евангелските църкви в България. Десетилетие по-късно, държавното регистриране на Съюза на евангелските петдесятни църкви, не само утвърждава разделението в младото петдесятно движение, но с него и историческото фрагментиране на българския евангелизъм като цяло. В периода 1928-29г. чрез законова и структурна методология в периферията на движението са изтласкани неговите първи духовни водачи ръкоположени лично от Дионисий Заплишни. На ръководни позиции застават администратори, чиято презумпция за духовност скоро налага национална забрана на пулса на Петдесятница – духовните дарби, и игнориране а в не малко случаи и гонение, на онези които ги практикуват.

1948-49г. Пастирските процеси обезглавяват евангелското движение едва 30г. след навлизането на петдесятното богословие в България. Време в което нови петдесятни проповедници току що завършили богословско образование заемат историческата сцена. Само десетилетие по-късно, след успешно проведената национализация и икономическото бламирани на евангелските църкви по линията на масирани активни мероприятия, водачите на движението са осъдени като чужди шпиони. По ирония на съдбата, на тяхно място са назначени друг тип шпиони, а авангарда на обезглавеното движение остава в застой за още едно поколение.

1978-79г. Процеса срещу евангелистите п-р Георги Тодоров, Натанаил Цачев, Банчо Банчев, Димитър Жеков и Петър Янев е ново напомняне за 30 годишната цикличност в контрола над църквите. Съвсем не е случайно за българското петдесятно движение, трима от тях са от Бургас. Само десетилетие по-късно, след падането на берлинската стена, в ръководството на движението в национален мащаб са наложени агентурно обвързани или зависими от службите. Поколение, което днес преминава и налага нуждата от ново структурно рециклиране.

2008-09 маркирана като „Година на сектите в България  започва с великденското мероприятие по „активизация“ на сектите” в Бургас и продължава по оста Ст. ЗагораПловдив – София. По-млади църкви, предимно в София (но и на др. места като В. Търново), стават обект на ново-формирания ЦРИК (Център за религиозни изследвания и консултации). Използваната терминология от ранните 90г. като „опасна секта”, „откровена секта”, „контрол над личността”„зарибяват с магии и хипнози”, „сектите са легион” и т.н. предизвикват реакция на ниво дирекция „Вероизповедания” след която:

  1. следва разкомплектоване на ЦРИК и кратко затишие
  2. по инициатива на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет е създаден Националният съвет за религиозните общности в България (НСРОБ)
  3. поне три вероизповедания между които: Българска божия църква, Съюз на евангелските петдесятни църкви и Евангелска методистка църква,  ударно сменят националните си ръководства през 2010г.
  4. 20 март 2012г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС осветлява агенти в поне пет протестантски деноминации

И още нещо важно. Само десетилетие по-късно, обектите на активните мероприятия на ЦРИК вече ги няма. Самият ЦРИК е награден като ударник в сферата на превенцията и борбата с негативното влияние на наркотиците, алкохола, тютюнопушенето, сектантството и духовната шарлатания. Експериментът „студентски църкви” от 90те год., приключва с финансови разцепления и членска маса сведена до оперативния миниум. Заместен е от мероприятието „плейбойски църкви.” Което цели вече не само финансово или морално „разлагане сред евангелистите”, а налагането на един цял нов духовен стандарт – този на джендър търпимост и ръкополагане на хомосексуални свещеници. И това няма нищо общо с влияние на Църквата в света! Тази битка е изгубена в момента в който определени идеологически структури насилствено „избират” лидери в църковните ръководства, и с това неминуемо отстраняват в периферията истинските духовни служители. В периферията на регистрираната църква. Но не и на Царството!

КОЙ обезглавява на евангелските църкви днес и КОЙ пред очите ни съвсем законно и целенасочено ги обезкървява финансово, идеологически и най-вече духовно? Не е нужен професионален историк, за да се види тази поколенствена цикличност през 30г. дори по-назад в историята:

  • Освобождението (1878-79г.)
  • Първите протестантски богослужения във В. Търново (1858-59г.)
  • Мъчителното отпечатване на Четвероевангелието на Сапунов през 1828г. и пълното му изгаряне през 1829г.

Ето затова, разказът за Пастирските процеси в тази поредица не е просто припомняне за да не забравим или за да не повторим. А опит за разчупване парадигмата на статуквото, което активно, законово, административно и насилствено налага периодическото рециклиране на самата наша вяра, а с това и курса на българския евангелизъм. За да предадем вярата на поколенията такава каквато сме я приели… /следва/

ПРЕПРАТКА: Практично богословие без принципност (2017)

„За нещастие, а всъщност съвсем целенасочено, периодичното обезглавяване на българските протестантски църкви от разни държавни агенции винаги се е целело във високо образованите протестантски водачи. Пастирските процеси 1948-49г. са активно мероприятие за анулиране на евангелската интелигенция от хабилитирани български пастири както следва:

  • п-р Васил Зяпков – завършил богословие в Манчестър,
  • п-р Георги Чернев (Гданск/Лондон),
  • п-р Ламбри Мишков (Уитън, САЩ),
  • п-р Йончо Дрянов (Гданск),
  • п-р Здравко Безлов (богословие/икономика, Франкфурт),
  • п-р Стефан Градинаров (САЩ),
  • п-р Дико Мавродиев (Гданск)
  • братята пастири Харалан и Ладин Попови (Гданск/Лондон).

След всяко едно такова обезглавяване и обезкръвяване на Църквата, остават само „прагматичните пастори,” които задължително трябва да карат кола с мерник или поне една седмица на задния капак, обличат се с какво ли не, обхождат се как да е, не се бръснат „по принцип” и заставайки с бели чорапи обути в леки летни сандалки в светия амвон, където някога Светия Дух се е изливал върху мъченици и герои на вярата, говорят всякакви откровения, а колко често и откровени глупости – всичко друго, освен свобода за спасение, съвестна святост и сила свише. Хайде холан!“

Очаквайте в поредицата:

  • Младежка дейност при СЕПЦ непосредствено преди пастирските процеси
  • МЕТОДИСТКИЯТ СУПЕРИНТЕНДАНТ ЯНКО ИВАНОВ И АРЕСТИТЕ НА „ПАСТОРИТЕ-ШПИОНИ” ПРЕЗ 1948 Г.
  • Проблемите на семейство Рут и Харалан Попови и Бургаската ЕПЦ преди „пасторския процес”
  • Слуги на много богове
  • Признания на осъдените в Пастирските процеси
  • На Словото Ти уповавах (Митко Матеев: ВЕРЕН, 1993)
  • Изтезаван заради вярата си: Епопея на съвременна християнска храброст и героизъм (Харалан Попов, 1994)
  • ПАСТИРСКИТЕ ПРОЦЕСИ през един нов исторически поглед
  • Служителите, отличили се в процеса срещу 15-те евангелистки пастори
  • Ангел Динов поема ръководството на СЕПЦ през 1948г.
  • п-р Христо Куличев „Процесите – партията срещу църквата”
  • п-р Младен Младенов: Епизод на ВЯРАТА
  • Каталог на публикациите в периодичния печат
  • Въведение към Петдесятната история в България и др.

Навършват се 70год. от първите съдебни процеси на комунистическия режим срещу евангелските пастири. Църквата в България има своите мъченици и герои на вярата от единичните случаи на преследвания и побоища над първите носители на истината до масовите гонения на християните по време на комунистическото управление в България. Тогава цялата страна бе превърната на огромен затвор, в който никой няма право да мисли самостоятелно, да говори свободно, да работи каквото му харесва и да живее където иска.

По справка на ДС от 1948 г. членове на Съюза на обединените евангелските църкви надхвърля 20 000 души, като в него не влизат всички евангелисти”, посочи експертът. По думите му през същата година е открито дело за разработка на съюза, а в документите на ДС е посочено, че евангелистите провеждат „пропаганда по много фин начин”. Те са заподозрени от ДС, че са проводник на американското разузнаване. В периода август – декември 1948 г. са арестувани и разпитани 55 протестанти, а на последвалия политически процес, завършил с присъда през март 1949 г. са осъдени четирима пастори на доживотен затвор и множество други сподвижници на 15 години и 10 години затвор. След основния процес са проведени други четири по-малки политически процеси. С тях комунистическият режим се разправя с протестантите в България, като не престава да ги следи до рухването на тоталитарната диктатура през 1989 г.

ИЗТЕГЛИ: ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ и ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА (IIIч.): Протестантска църква и религиозни секти (1944–1991)

В първият съдебен процес са включени 15 пастири по дело № 248 на Окръжния съд. Процесът продължава 11 дни  – от 26 февруари до 8 март 1949 г., когато четат присъдите.

  1. П-р Васил Зяпков – 48-годишен, религиозен представител на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) в България, ръководител на Евангелските съборни (конгрешански) църкви и пастир на Първа евангелска църква в София, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  2. П-р Янко Николов – 48-годишен, заместник религиозен представител на ОЕЦ и върховен надзирател на Евангелските методистки църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  3. П-р Никола Михайлов – 49-годишен, председател на Върховния съвет на ОЕЦ и секретар на съюзното настоятелство на Баптистките църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  4. П-р Георги Чернев – 46-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ и председател на Петдесятните евангелски църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  5. П-р Ламбри Мишков – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  6. П-р Георги Васев – 48-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  7. П-р Харалан Попов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  8. П-р Йончо Дрянов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
  9. П-р Иван Ангелов – 44-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
  10. П-р Здравко Безлов – 28-годишен, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  11. П-р Захари Райчев – 50-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
  12. П-р Ладин Попов – 36-годишен, с присъда “5 години строг тъмничен затвор”.
  13. П-р Митко Матеев – 39-годишен, с присъда “6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор”.
  14. П-р Ангел Динов – 40-годишен, с присъда “1 година условно”.
  15. П-р Александър Георгиев – 65-годишен, с присъда “1 година условно”.

Само 4 месеца след този шумен процес по дело № 1166 от 5 юли 1949 г. на Софийски областен съд са осъдени още 9 души:

  1. П-р Стефан Градинаров – Съборни (конгрешански) църкви
  2. П-р Симеон Илиев – Съборни (конгрешански) църкви
  3. П-р Илия Илиев – Методистки църкви
  4. П-р Спас Милушев – Методистки църкви
  5. П-р Симеон Попов – Методистки църкви
  6. П-р Атанас Георгиев – Баптистки църкви
  7. П-р Христо Нейчев – Баптистки църкви
  8. П-р инж. Милан Костов – Баптистки църкви
  9. П-р Дико Мавродиев – Петдесятни църкви

Протичат и много единични съдебни процеси, при които пастири и активни членове на църквите са изпратени по концлагери и затвори, както следва

От Баптистките църкви:

  1. П-р Иван Игов
  2. П-р Георги Васев
  3. П-р Константин Бранков
  4. П-р Трифон Димитров

От Методистките църкви:

  1. П-р Марин Глухарав
  2. П-р Васил Маринов
  3. П-р Никола Пулев

От Конгрешанските църкви:

  1. Тодор Шопов
  2. Никола Кьосев
  3. Никола Костов
  4. Любомир Цанов – баща
  5. Никола Цанов – син
  6. Максим Абаджиев
  7. Игнат Проданов
  8. Стефан Янчев
  9. Георги Ушев
  10. Борис Арабаджиев
  11. Марин Маринов
  12. Данаил Бумбаров – син на п-р Крум Бумбаров

От Петдесетните църкви:

  1. Димо Димов
  2. Илчо Господинов
  3. Калмукови – баща и син
  4. Тодор Енчев
  5. Венеамин Чернев – син на п-р Георги Чернев

През декември 1979 г. по следствено дело № 208 на Софийския районен съд са осъдени 6 души от Петдесятните църкви, от които само един пастор:

  1. П-р Георги Тодоров
  2. Натанаил Цачев
  3. Димитър Сивов
  4. Петър Янев
  5. Банчо Колев Банчев
  6. Димитър Жеков

Георги Сивриев е първият осъден пастир от т.нар. Народен съд през 1945 г. с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.

В единични процеси са осъдени още:

  1. П-р Гавраил Цветанов – преподавател по икономика в Софийския университет.
  2. Неофит Цаков – най-дългогодишният редактор на в. “Зорница”, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.

Пастирска ГОЛГОТА: ВСИЧКО за ПАСТИРСКИТЕ ПРОЦЕСИ (1949г.)

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Авторска поредица на Pastir.org & Protestantstvo.com за 70-годишнината от първите съдебни процеси на комунистическия режим срещу евангелските пастири:

  1. Тимотей Михайлов: ПАСТИРСКА ГОЛГОТА
  2. КОЙ прикрива служителите, отличили се в процеса срещу 15-те евангелистки пастори?
  3. Пастирските процеси през 1949г. в чуждата преса
  4. СЪРП И ЧУК АРХИВ: СЛУГИ НА МНОГО БОГОВЕ
  5. п-р Митко Матеев: На Словото Ти уповавах
  6. ПАСТИРСКИТЕ ПРОЦЕСИ през един нов исторически поглед
  7. ПРИСЪДИТЕ на Евангелските пастори – шпиони (1949)
  8. ОБВИНЕНИЯТА на Евангелските пастори – шпиони (1949)
  9. Държавна сигурност арестува всички пастори в 5 сутринта
  10. Евангелските пастори – шпиони (1949)
  11. Самуил П. Василев: Репресираният летописец на ранната протестантска история
  12. Проблемите на семейство Рут и Харалан Попови и Бургаската ЕПЦ преди „пасторския процес”
  13. Харалан Попов: Изтезаван заради вярата си
  14. МЕТОДИСТКИЯТ СУПЕРИНТЕНДАНТ ЯНКО ИВАНОВ И „ПАСТОРИТЕ-ШПИОНИ”
  15. Младежка дейност при СЕПЦ непосредствено преди пастирските процеси

Църквата в България има своите мъченици и герои на вярата от единичните случаи на преследвания и побоища над първите носители на истината до масовите гонения на християните по време на комунистическото управление в България. Тогава цялата страна бе превърната на огромен затвор, в който никой нямаше право да мисли самостоятелно, да говори свободно, да работи каквото му харесва и да живее където иска. Пастири и ръководители на църкви, роднини и приятели на осъдените, както и специални гости ще се съберат в сградата на Първа Евангелска църква в София, не да правят панахида за починалите, а да си припомнят и да предадат на следващите поколения болезнения спомен.

По справка на ДС от 1948 г. членове на Съюза на обединените евангелските църкви надхвърля 20 000 души, като в него не влизат всички евангелисти”, посочи експертът. По думите му през същата година е открито дело за разработка на съюза, а в документите на ДС е посочено, че евангелистите провеждат „пропаганда по много фин начин”. Те са заподозрени от ДС, че са проводник на американското разузнаване. В периода август – декември 1948 г. са арестувани и разпитани 55 протестанти, а на последвалия политически процес, завършил с присъда през март 1949 г. са осъдени четирима пастори на доживотен затвор и множество други сподвижници на 15 години и 10 години затвор. След основния процес са проведени други четири по-малки политически процеси. С тях комунистическият режим се разправя с протестантите в България, като не престава да ги следи до рухването на тоталитарната диктатура през 1989 г.

Младежка дейност при СЕПЦ непосредствено преди пастирските процеси

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“

Младежката група при Плевенската църква е малка и с кратка история. По коледните празници 12 младежи и деца се събират заедно и с помощта на сестрите Зафирка Иванова и Ташмакова подготвят рождественска програма. Ходят по домовете и пеят рождественски песни. На Коледа изнасят две детски сценки – „Звездичките” и „Плодовете на духа” и една младежка „На кръстопът”168.

Активна е дейността по празниците и на младежката група при църквата в Подуене. Тя подготвя и изнася пиесата „Перпетуя” в двете софийски петдесятни църкви. А всяка неделя младежите четат реферати, чрез които се разяснява и обосновава вярата и учението на Библията169.

Младежите от с. Раковски и с. Михайлово, Хасковско организират заедно по празниците пет служби. А младежите от Сливен сами водят младежки служби и поддържат хор с разнообразен репертоар. Те групово посещават болни и нуждаещи се. Издават стенвестник „Спасителен зов”, в който публикуват собствени материали170.

Младежите в Стара Загора провеждат редовни неделни младежки служби. Правят посещения на вярващи и нуждаещи се от помощ семейства. Полагат усилия да сформират оркестър при църквата. Подобна е дейността на младежите в Ямбол. През януари 1947 г. те устройват среща, на която гостуват младежите от с. Крумово Градище и Карнобат. Ямболската група организира презседмични и неделни младежки служби. Имат малък оркестър, който разнообразява службите с изпълнение на духовна музика171.

Повечето младежки групи при църквите списват стен-вестници, а най-добрите материали се отпечатват в младежката колона на сп. „Благовестител”172. Младежкото християнско дру-жество при Първа евангелска църква петдесятници в София го-дини наред издава „Бюлетин Младежки вестител на Съюза на младежките евангелски организации в България”. Тиражът е го-лям, което показва интересът към него. Редактор на изданието е П. Минков, а тиражът 1 500 броя [Ангелова 2003: 26].

Борис Кузманов отговорно и с желание започва работа сред младите. Наред с активизиране и разнообразяване на дейността им започва учредяване на Младежки християнски дружества при църквите. За целта е изработен и разпратен типов устав173.

Устав на Младежкото Хр. Дружество при Евангелската П.

Църква в гр. ……………………………………..

Глава 1 Название и цел.

Чл.1. Младежите при Еванг. П. Църква в гр. ……………… се организираха в дружество под название ……………………………………………….

Чл.2. Целта на дружеството е довеждане души при Христа, всестранното им развитие и запознаването им, както и обществото с вредата от спиртните питиета, упоителни вещества, тютюн, разврат, хазарт, и от всичко което понижава човешкото достойнство. Девизът на дружеството е „за Христа и Църквата”.

 Глава 2

Чл.3. За членове се приемат лица, които са засвидетелствали своето спасение пред цялата църква и изявили че са напълно съгласни с основните учения на вярата, които се приемат и тълкуват от Ев. П. църкви в България. 

Заб. Такива могат да бъдат лицата от 14-35 години. 

Чл. 4. Всички членове имат право да гласуват, а само навършилите 18 години могат да бъдат избирани. 

Чл. 5. Членството престава при провинение в работене против целите и интересите на дружеството. 

Заб. В случай, че някой се премести в друг град или село, където има дружество дава му се надлежно препоръчително писмо, за да бъде приет за член в новото си местожителство. 

Чл. 6. Лица, желаещи да станат членове на дружеството заявяват това устно на председателя, който пък представя молбата му пред редовното или извънредно годишно събрание. 

 Глава 3.

Чл. 7. За постигане целите си дружеството упражнява най -разнообразна дейност, която бива определена от управителното тяло: За всестранното развитие на своите членове, дружеството си служи с всякакъв вид средства, стига те да не са противни на Словото Божие. Урежда събрания, библиотека, беседи, хор и системно изучаване на Библията и пр.

Чл. 8. Членовете на дружеството вършат пионерната работа на дружеството и църквата в раздаване брошури, посещаване на крайните квартали и пр.

Чл. 9. Дружеството урежда събранията си според целите и нуждите, които се явяват винаги с оглед на църковните служби. По ред и характер тези събрания са подобни на църковните, с тази разлика, че се урежда от млади за млади. 

 Глава 4. Управление

Чл. 10. Дружеството се управлява от управително тяло, състоящо се от Председател, подпредседател, Секретар, Касиер и Библиотекар и Контролна комисия, които се избират с тайно гласоподаване за една година при всяко годишно заседание. 

Чл. 11.Управителното тяло се грижи за правилния вървеж на дружеството и определя дневния ред на заседанията.

Чл. 12. Председателят свиква и ръководи събранията и заседанията, изпълнява взетите решения, представлява дружеството там където трябва и подписва дружествените книжа. 

Заб. За председател се избира лице с дълбока духовна опитност и необходимите за този пост познания. 

Чл. 13. Подпредседателят замества председателя когато по-следния отсъства. 

Чл. 14. Секретарят води кореспонденцията на дружеството, протоколира решенията на дружествените заседания, така и тези на управителното тяло. Подписва заедно с председателя дружествените книги.  

Чл. 15. Касиерът събира волните пожертвования в събранията, подаръци и пр. Издава надлежни квитанции, подписани от него и подпечатани с дружествения печат, води касовата книга, инвентарната книга, като се грижи и за дружествените имущества. 

Заб. Той не може да изразходва никакви суми без решението на управителното тяло. Председателят има право да разреши всеки месец разходи до 100 лева без специалното решение на управителното тяло. 

Чл. 16. Библиотекарят пази и урежда младежката библиотека; води специална книга за раздадените и върнати книги. Държи списък на съхраняваните книги за прочит. 

Заб. Подарените книги не се вписват в инвентарната книга преди да се прегледат от управителното тяло на дружеството. 

…..

Чл. 18. Заседанията биват годишни/редовни/ и извънредни. В годишните заседания се проверява годишната дейност на управителното тяло, в което се и избира такова. В извънредните събрания се разглеждат възникнали нужди и се взимат резолюции по тях. Всички решения се протоколират. 

Чл. 19. Всички заседания на дружеството са законни, когато присъстват повече от половината членове на дружеството. 

Заб. Ако при първото свикване на заседанието не дойдат необходимото число членове, при второто, колкото и да дойдат заседанието се счита като законно.

Чл. 20. Съюзът на църквите, чрез свой надзирател упражнява върховния надзор и управление на Младежките дружества при църквите. Той организира нови дружества и ги надзирава, устройва и ръководи редовни и извънредни годишни конференции на младежите, и представлява младежките дружества при съюза, пред Съюза и други лица и организации. Той ръководи и общите финанси и обща каса на дружеството.

Заб. В случай, че възникнат спорове между управителните тела на дружествата и членовете им, надзирателят посредничи на изглаждането им и при нужда определя временно управително тяло до първото редовно заседание, ръководено от него. 

Глава 5. Приходи и Разходи

Чл. 21. Приходите на дружеството се добиват от волни по-жертвования, дарения и пр. 

Чл. 22. Всички разходи се правят съобразно целите и нуждите на дружеството. 

 Глава 6. Дисциплина.

Чл. 23. За да се избегне лошото влияние на провинилите се членове в дружеството за де се предпази от лошо заквасване, необходимо е да се упражнява дисциплина съгласно Словото божие. Галатяном 6:1

Чл. 24. Управителното тяло на всяко дружество, надзирателя на дружеството и пастира на църквата упражняват дружествената дисциплина. 

Чл. 25. Членовете на дружеството се задължават да съблюдават най-строго Словото божие в частния си живот, да не работят против целите и интересите на дружеството и да посещават редовно събранията и заседанията. 

Чл. 26. Когато някой се провини в нарушение на горните правила, председателят изисква от провинилия се обяснение, съветва го и ако последния не се поправи, отнася въпроса до управителното тяло, гдето го предлага за изключване. 

 Глава 7. Общи разпореждания.

Чл. 27. Дружеството има печат в кръгла форма, в средата на който има …на библия със стих 1 Йоаново 2:14 с околовръст Младежко Християнско Дружество при Еван. П. Църква в гр. …..

Чл. 28. В случай, че дружеството престане да съществува, всичко с което разполага същото се предава на църквата. 

Чл. 29. Настоящият устав може да се допълни и изменя само в годишните събрания на Младежките дружества, които стават на Общия събор на църквите. 

Чл. 30. Чл. 29 и 30 са неизменяеми в никое заседание. 

Настоящият устав бе приет на ………………………………….174

Разпратеният типов устав красноречиво говори, че към СЕПЦ съществува младежка организация със свои местни структури и ръководство. Той е в помощ на църквата и организира разнообразна дейност.

168 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 18.

169 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 18.

170 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 19.

171 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 19.

172 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 19.

173 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 44.

174 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 44.

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

  1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
  2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
  3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
  4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
  5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
  6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
  9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
  10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
  11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
  13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
  15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
  18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
  19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
  23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
  24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
  25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
  26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
  28. 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
  29. 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
  30. Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
  31. Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
  32. Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България
  33. Петдесятни църкви създадени в България през 1927-1929 година
  34. п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  35. Архивите говорят:Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
  36. 1946: Заседание на Пастирската колегия на СЕПЦ в Стара Загора (1946 г.)
  37. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
  38. Каталог на Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България(1929-1933г.)31

БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО

Автор:  Мелвин Роудс | Превод:  Соня Илиева

Малко преди разпъването на кръста, Исус пророкува за края на дните (Матей 24, Марко 13 и Лука 21). Съвсем разбираемо, учениците Му го питат: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът за твоето пришествие и за свършека на века”?(Матей 24:3). Исус отговаря с ясно описание на условията и събитията, които ще доведат до Неговото завръщане. Нещо повече, той казва, че това поколение няма да премине докато не се сбъднат тези белези (Матей 24:34). Възможно ли е нашето поколение да е това поколение, за което говори Исус? Предишните поколения са мислили, че Исус ще дойде през време на техния живот, но това не се случило. Много хора днес дори не се замислят за това, че завръщането на Исус предстои. Но Библията ясно говори за събитията, които виждаме в света около нас днес. Пророчества, които са изпълними едва в  нашето съвремие – периода след Втората Световна война. Това са БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО.

1_atomic_3001. Човешката раса ще има сила за унищожение.
В Матей 24:22 са описани световните събития преди завръщането на Исус Христос. Самият Той казва, че „ако не се съкратяха онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните онези дни ще се съкратят”.

Главното послание на Христос е установяването на Божието царство. Имено това е Евангелието (Марко 1:14). Евангелие означава „добра новина”. Докато някои от пророчествата, които се отнасят до събития преди установяването на Божието царство могат да изглеждат отрицателни, че централният фокус на библейското пророчество е добрата новина (евангелието) за установяването на Божието царство.

Матей 24:22 ни показва, че ако Бог не се намесва в световната история, тя стига до естествено самоунищожение. След като САЩ и СССР създават водородни бомби и света свиква с идеята за „взаимоосигурени средства за унищожение”. До средата на 60-те години, когато Франция и Китай се включили към ядрения клуб, в света има само три ядрени сили. Днес не по-малко от осем държави имат ядрени бойни глави и това числото клони към увеличение с надпреварата в ядреното въоръжаване в Близкия изток.

Разбира се, колкото повече ядрени оръжия имаме в света, толкова по-голяма е вероятността някой да използва тези смъртоносни  оръжия. Макар, че през последните няколко години международното внимание е насочено  към ядрените програми на Северна Корея и Иран, много малко внимание се отделя на вероятността част или целия ядрен арсенал на Пакистан да попадне в ръцете на радикални ислямисти. Пакистанската криза помага на талибаните, ал-Кайда и техните последователи да печелят все повече власт, територия и влияние, като с това правят ядрения тероризъм още по-вероятен. Междувременно Русия и Китай решително демонстрират своята военна сила с заплахи за завръщането на епохата на Студената война. Добрата новина във всичко това е, че християните имат увереност, че Исус Христос ще се намеси, за да спаси човечеството от унищожение. Изпълнението на това пророчество става възможно едва след наличието на потенциал за самоунищожение чрез средствата за масово унищожение, което става възможно едва през последните 50 години.

2_israel_300

2. Земята на евреите трябва да бъде възстановена в Близкия изток.

Геополитическият център на събитията в последните дни е Ерусалим и земята около Ерусалим, която много наричат Славната или Свещената земя. Лука глава 21 е паралелна с Матей 24 и съдържа пророчество на Исус в отговор на въпросите на учениците: „кога ще бъде товаи какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това”? (Лука 21:7)

В отговор Исус показа, че Ерусалим ще бъде в центъра на политическите и военни катаклизми, които предшестват непосредствено Неговото пришествие: „А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му… Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано”( Лука 21:20-22).

За хората живели преди век, тези думи биха изглеждали напълно неразбираеми. В древността Ерусалим е превземан безброй пъти, но в продължение на векове от 1517 година градът е в мир на границите на Отоманската империя. Евреите живеят там като малцинство под управление на турците, но през 20 век това положение се променя коренно. То трябва да се промени, за да се изпълни библейското пророчество.

Бог говори чрез старозаветният пророк Захария за да открие много събития от последното време и пришествието. Захария живее и пророкува за Исус  500 години преди Неговото първо идване и въпреки това тази пророческа дава изобилна информация за събития от наше време.

В Захария 12:2-3 Бог казва: „Ето, Аз ще направя Ерусалим горчива чаша за всички околни племена; и когато Ерусалим бъде в обсада, ще бъде и Юда. В онзи ден ще направя Ерусалим тежък камък за всички племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всички народи на света”. А в Захария 12:9 Той добавя: „В онзи ден Аз ще унищожа всички племена, които нападат Ерусалим”.

На пръв поглед тези стихове се отнасят за древни времена, защото Ерусалим е бил поразяван многократно през вековете. Но от глава 14 става ясно, че тук се говори за бъдещи събития, а не за минали. Времето, през което ще се случат тези събития е непосредствено преди идването на Исус.

„Ето, денят Господен иде… Защото ще събера всички народи на бой против Ерусалим; градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани, и жените – изнасилвани; и половината от града ще отиде в плен… Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на  бой. В онзи ден нозете Му ще застанат върху Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата си от изток и на запад, така че ще се образува твърде голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и половината – на юг” (Захария 14:1-4). Съвсем ясно е, че краят на това пророчество все още предстои да се изпълни.

По-нататък в същата глава четем, че тези нации, които са излезли срещу Ерусалим, ще отиват там от година на година, за да се кланят на царя, Исус Христос (стих 16). Тези глави на Захария са пророчество за събития, които предшестват и включват второто идване на Исус. Един Ерусалим, управляван от евреите е в центъра на пророчеството.

Малко преди Захарий, един друг еврейски пророк на име Даниил, живял по време на пленничеството на евреите във Вавилон пророкува за края на дните. Неговата книга разказва за забраната на всекидневните жертви на евреите (Даниил 12:11; виж стихове 1-13) – първото оскверняване на храма при управлението на сирийския цар Антиох Епифаний през 2 век пр. н.е. В Евангелието според Лука обаче, Исус говори за оскверняване на храма като бъдещо събитие, което ще предшества пришествието (сравнете Даниил 11:31; Матей 24:15). Това означава, че еврейската традицията на жертвоприношения трябва да бъде възстановена отново, което изисква еврейско управление на града.

Преди сто години човек трудно би могъл да си представи подобно нещо поради  факта, че независима еврейска политическа сила в Близкия изток тогава просто не съществува. След бунта срещу римляните през 66 г., а след това и през 132г., Юдея в унищожена, а евреите пръснати из Римската империя и отвъд нея. Израел в възстановен отново като държава едва през 1948г. Ето защо, преди век идеята  за независима еврейска държава е просто мечта на една малка група зелоти. Отблъскването на турците и превземането на Ерусалим от англичаните през декември 1916г. е стъпка напред към реализирането на тази мечта. Няколко месеца по-късно самото британско правителство обещава възстановяването на еврейската държава на територията на древната земя, населявана векове от евреите. Ще минат още 30 години преди тази мечта да стане реалност. Едва през 1948г. еврейската държава е възстановена водейки войни за своето оцеляване през 1948г., 1967г. и 1973г. и придружени с безбройни терористични атаки и заплахи за унищожение от враждебните съседски държави, решени да я елиминират. Възстановяването на Израел е едно пророчество, което се е изпълнява в наше време.

3_kings_3003. Царят на севера и царят на юга от края на дните
В Даниил 11 откриваме едно удивително пророчество за двама лидери: царете на севера и юга, управниците на региони, които географски са разположени на север и юг от Свещената земя. За да разберем това пророчество трябва да се върнем към времето на Александър Велики, който в края на 4 век пр.Хр. или около 200 години след  Данаил.
Александър присъства в книгата  Данаил, макар пророкът да не е знаел името му. Бог открива на Даниил, че след Вавилон, Персия ще е най-великата политическа и военна сила в региона, а след нея ще се издигне Гърция. Не е изненадващо, че пророчествата, свързани с издигането на Гърция, визират фигурата на Александър Велики, един от най-големите завоеватели в историята.

В Даниил 8 глава е описан един впечатлителен разказ за сблъсъка между Персия и Гърция. В него символът на рога е елемент на царска власт и авторитет. Персия има „два рога и двата рога  бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израснал по-после”. Това се отнася за Мидо-персийската империя, която обединяване на две нации. Както е предсказано в стих 3, хронологически Персия се е издига след Мидия.

В 5 стих четем за разгрома на Персия от Александър Велики. „И като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше изпъкнал рог между очите си”(стих 5). „Изпъкналият рог” е Александър Велики. Пророчеството за неговата армия, която дори не докосвала земята подсказва невероятната скорост, с която той завладява света. Всичко това постига за много кратко време преди да бъде убит 323г.пр.н.е., едва 33 годишен. Но дори неговата внезапна, неочаквана смърт е пророкувана: „Тогава козелът се възгордя много: но когато заякна, големият му рог се счупи и вместо него излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрове” (стих 8).

Когато Александър умира, неговата империя е разделена между четиримата му генерали – четирите „изпъкнали рога” споменати в стих 8. Двама от тези генерали създават свои династии с огромно влияние върху еврейския народ, който географски се оказва между двете провинции контролирани от генералите. Тези две династии са потомците на Целевк, който управлява една обширна територия от Антиохия в Сирия на север от Ерусалим и Птоломей, който управлявал Египет с център Александрия.

Даниил 11 глава е дълго и подробно пророчество за конфликтите между двете династии, за техните царе, които в пророчеството се появяват като „северния цар” и „южния цар”. От голямо значение е, че винаги когато те са в конфликт, потърпевши са евреите. Това продължава от времето на Александър до средата на 2 век пр. н.е., период от почти два века.

След този разказ изведнъж пророчеството  започва да говори за свършека на света. В стих 40 четем: „ И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще налети върху него като вихрушка, с колесници, конници и с много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине. Ще влезе и в славната земя, и много страни ще бъдат опустошени; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците”(Даниил 11:40 – 41).

Последната част на пророчеството на  Даниил за северо-южния конфликт, разказва за сблъсък на  цивилизациите между лидера на европейската свръхсила – възстановената Римска империя (наследник на целевската сирийска династия) – и един лидер, който е наследник на птоломейската династия от Египет, която страна е сега част от ислямския свят. Едва в наши дни виждаме назрелите геополитически условия за този неизбежен сблъсък. Ето още едно пророкувано обстоятелство, което се изпълнява в наше време.

4_eu_3004. Обединението на европейските страни в края на времената
В Даниил глави 2 и 7 четем пророчества за четири велики езически империи, които ще са водещи между времето на Даниил и предстоящото установяване на Божието царство (Даниил 2:44). Самият Даниил е живял в първата от тези четири велики империи (Даниил 7:4) като изгнаник в древния Вавилон. След разпадането на Вавилон през 539г.пр.н.е., Персия се превърнала в най-великата сила, а след нея била Гърция (стих 5-6). След Гърция най-великата сила е империята на Рим, страшна, ужасна и твърде силна. Тази империя имал десет рога и ще продължат да съществува под една или друга форма до установяването на Божието царство за земята при физическото завръщане на Исус Христос (стихове 7-9).

Както видяхме в предишните части, роговете символизират управници или правителства. В тази част на пророчеството, десетте рога символизират десет опита да се възстанови Римската империя като и се върне властта, която е имала в древността. Различни опити са правени за възстановяването на Римската империя след разпадането и през 476г.н.е. Последният опит трябва да бъде направен точно преди идването на Исус. Повече подробности за това откриваме в Откровение 17 глава, която разказва за един последен опит да се възстанови Римската империя от „десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час ще получат царска власт като царе заедно със звяра” (стихове 12-13). Също така „те ще воюват с Агнето (Исус Христос), но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете” (стих 14). Тук е ясно, че това пророчество все още предстои да се изпълни.

Предишните опити да се създаде обединена европейска империя от Юстиниян до Чарлс Велики, Наполеон, Мусолини и Хитлер включват сила и война. Последното възстановяване на Римската империя няма да бъде извършено по този начин. Откровение 17 глава твърди, че това ще бъде доброволен съюз. Когато тези десет владетели получат власт, те ще я дадат на един световен лидер. Писанията наричат и този световен лидер и новата свръхсила, която той повежда като „звяра”. Този лидер ще признае тази сила като продължение на четирите езически империи, за които пророкува Даниил и всяка от които е описана като звяр или диво животно. Това пророчество се изпълнява едва в наши дни.

През 1957г. шест държави подписват Римския договор и образуват Европейската Икономическа Общност. Днес в Европейския Съюз членуват почти 30 държави. По всяка вероятност, от тях ще се отделят 10 държави или 10 лидери, които ще образуват последното възстановяване на Римската империя. Някои смятат, че тези 10 царе, за които се говори в това пророчество, ще бъдат лидери на 10 региона, които ще преначертаят границите на Европа, като на практика ще изтрият съществуващите сега държави. В Библията не е казано ясно кои са тези 10 нации, които ще очертаят последното възстановяване на политическата и военна римска свръхсила. Казано е само, че тази нова свръхсила ще се появи непосредствено преди идването на Исус. Но изпълнението на това пророчество не беше възможно дори при присъединението на десетата държава Гърция през 1981г. То е запазено за дните непосредствено преди Пришествието.

5_israel_3005. Издигане и падение на Израел и Юда в края на дните
„Израел” е новото име, което Бог даде на библейския патриарх  Яков в Битие 32 гл. Дванайсетте израелски племена са потомци на дванайсетте сина на Яков. Тези племена по-късно образуват обединено царство на Израел. Преди 3000 години царството е разделено на две. Десет от дванайсетте племена се вдиатна бунт срещу цар Ровоам, син на цар Соломон и внук на цар Давид.
В Библията тези десет племена са наречени Израел, а другите две племена (Юда и Вениамин), които останават верни на потомците на Давид са известни като Юдейското царство или просто Юда. Понякога за Израел в Библията се говори като северното царство, а за Юда като за южното царство. Доминиращи сред северните племена са потомците на Якововия син Йосиф –  Ефраим и Манасий, за които Яков пророкува, че ще бъдат водещите нации в края на дните (Битие 49:1, 22-26; сравни с Второзаконие 33:13-17).

Двеста години след разделянето на царството, северните племена падат под асирийско робство и са депортирани в северните части на асирийската империя. Често наричани днес „изгубените племена”, малко по-късно те мигрират в северозападна Европа и накрая се заселват в нови земи далече от Близкия изток. Повече от век след депортирането на Израел, царството на Юда пада под Вавилонско робство, но исторически неговия народ е изгубен и до днес. Ние ги познаваме като евреите.

Името Ефраим понякога е използвано събирателно, за да обозначи цялото северно царство, макар че то може да бъде използвано и само за потомците на сина на Йосиф, за които е пророкувано, че „ще произлязат множество народи” (Битие 48:19). За по-големия брат на Манасий също е пророкувано, че от него ще произлезе велика нация, като отдели себе си от множеството народи. Когато се споменава „Юда” обаче, винаги се имат предвид потомците на царството на Юда, съставено от евреи.

В Осия 5 откриваме пророчество, в което се споменава Израел, Ефраим и Юда: „Гордостта на Израил свидетелства против него; затова Израил и Ефрем ще паднат в беззаконието си и Юда ще падне с тях”(стих 5). По-нататък четем: „С овцете си и с воловете си ще отидат да търсят Господа, но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях. Те изневериха на Господа, защото родиха чада от чужденки. Сега до новолуние ще бъдат погълнати те и наследствата им”(стихове 6-7).

„До новолуние те ще бъдат погълнати” означава, че Израел, Ефраим и Юда ще паднат в рамките на един месец. Това пророчество все още не е изпълнено. Както вече споменахме, Юда пада под Вавилонско робство повече от век след като Израил паднал под асирийско робство. Накрая те ще паднат заедно – в рамките на един месец. Това пророчество предстои да се изпълни.

6_evengelie_3006. Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят

В своето голямо пророчество за последните времена, Исус отговори на въпроса, който учениците зададоха: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът за Твоето пришествие и за свършека на века?” (Матей 24:3). След изброяването на белезите на пришествието, Исус разкрива, че „…това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (стих 14). Евангелието благовестява идването на Божието царство. Това послание не може да бъде проповядвано по света без Библията и свобода за изповядване на религиите. Но едва с технологическия напредък, който включва радио, телевизия и други средства за масова комуникация след периода на Втората Световна Война, става възможно Библейското послание да достигне стотици милиони хора. Евангелието за Божието царство ще продължава да се проповядва във всички нации.
И въпреки тази свобода, през последните 50 години евангелието не може да достигне всички страни. Бившите комунистически държави не позволяват свобода на изповядване на религиите. В Китай, където живее една четвърт от населението на земята, евангелието е забранено. Други нации също се опитват да ограничават библейската истина и дори самата Библия. В много  ислямски държави липсва религиозна свобода, а в други промяната на религията е наказвана със смърт.
Интернет обаче променя всичко. Правителствата не могат да контролират и спират разпростанението на благовестието. Евангелското послание за идващото Божие царство продължава да се разпространява по света. Това ще спре, когато Бог реши, че Неговата работа е свършена и че времето за последните събития от края на времената е настанало. Това е още едно пророчество, което се изпълнява в днешно време.

7_communication_3007. Бързата световна комуникация и последните Божии свидетелства

Още едно библейско пророчество за края не би могло  да се изпълни преди дните на бързата световна комуникация. В своето голямо пророчество за края на дните, описано в Матей 24, Марко 13 и Лука 21, Исус разказва за бедствията, които ще настъпят  на световната сцена с нарастваща интензивност до такава степен, че хората ще треперят от страх (Лука 21:26). Различаване и реагиране на тези събития изисква един постоянен поток, който по времето на Исус не съществува. Тогава, може би са минавали седмици, месеци и дори години докато информация за бедствия и катаклизми достигне от едно място до друго. При това отсъствие на информация за хората не е възможно да разберат за нарастващата  честота и интензивност на бедствията  по света.

С разпространението на вестниците и други форми на масова комуникация информирането за такива събития е вече възможно. И въпреки това, нивото на знание и съответния страх, за които говори Исус загатват за една по-голяма наличност на информация, която е възможна единствено с  развитието на бързата електронна комуникация. Само с развитието на техническия прогрес през последните няколко години е възможно осъществяването на събитията от Откровение 11 глава. Хората по целия свят ще видят съдбата на последните двамата свидетели, които носят Божието предупреждение срещу света през последните 3 и половина години преди пришествието: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни… И когато свършат свидетелстването си, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и техният Господ беше разпнат… И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина, и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един на друг ще си пратят подаръци, защото тези двама пророци са мъчили жителите на земята” (ст. 3, 7-10).

Обърнете внимание, че целият свят ще може да вижда труповете на тези пророци през тези 3 и половина дни, които ще бъдат изложени на показ в Ерусалим. Това не би било възможно без сателитна телевизия, портативните способи за комуникация и интернет. Изпълнението на това пророчество е запазено за наши дни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ще види ли това поколение Божието царство, установено на земята? Видяхме как седем библейски обстоятелства стават възможни едва в днешно време. Всъщност, възстановяването на държавата Израел през 1948г. явно е повратна точка в библейското пророчество, както и снабдяването с водородни бомби от двете свръхсили през 1950г. Сега вече всичко е възможно.

В крайна сметка самият Исус каза, че „ това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това” (Матей 24:34). Фактът, че може да се окажем поколението, което ще стане свидетел на най-важните събития в историята на човечеството е окуражителен, но същевременно ни кара да се замислим. Както Исус каза на своите последователи в Лука 21:28: „А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава”.

Познаването на Бога започва с Христос

Познаването на Бога започва с Христос
Не можете да познаете Богa в пълнота, докато не видите Христос така, както Бог иска да го видите. Господ Исус Христос каза: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9 NKJV). Трябва да видим Исус, не както ни учи човек, а както Духът ни Го разкрива, както Бог иска да Го видим и опознаем.

 

В библиотеката ми има много томове за Исус, написани от добри хора. И все пак вярвам, че много от тези мъже никога не са виждали Исус така, както Бог иска да го видим. Ние трябва да получим Божието видение и свидетелство за Христос, тогава ще познаем Бога, както Той желае да бъде познат. Ето как вярвам, че Бог иска да видим Неговия Син: „Всеки добър дар и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, при Когото няма промяна или сянка от промяна“

(Яков 1:17).

 

Исус Христос е дар за човечеството! Бог опакова всичките си ресурси в Исус и „Той даде Своя единороден Син” (вижте Йоан 3:16). Виждате ли Исус като съвършения Божи дар за вас? Виждате ли Го като всичко, от което се нуждаете, за да живеете радостно, победоносно, праведно и изпълнено с мир и почивка?

 

Бог даде на Израел много прекрасни дарове в пустинята: облак, за да ги защити от пустинното слънце, огън през нощта, за да ги увери и води, вода от скала, клон, за да излекува горчиви води и медна змия, за да излекува ухапаната змия. И все пак всички тези добри неща бяха само преобрази за Господ Исус Христос.

 

Коя беше скалата, от която идваше водата? Кой беше неугасващият огън в храста? Манната? Месинговата змия? Всичко, което Бог направи за Израел, беше сторено чрез Исус Христос. Точно така – Исус беше всеки един от тези дарове. „Нещо повече, братя, не искам да не знаете, че всичките ни бащи бяха под облака, всички минаха през морето, всички бяха кръстени в Моисей в облака и в морето, всички ядяха една и съща духовна храна и всички пие същата духовна напитка. Защото те пиха от тази духовна канара, която ги следваше, и тази канара беше Христос” (1 Коринтяни 10:1-4).

 

Днес имаме много повече от сянката. Имаме истинската същност, самият Христос! И той живее в нас.

 

Източник: World.challenge

Важните въпроси

Важните въпроси
Има един често задаван въпрос от страна на християните, който може да показва духовен проблем в живота им: „Възможно ли е да бъдеш християнин и въпреки това да вършиш . . . ?" (Попълнете пропуснатата думи.) С други думи, „Мога ли да се измъкна, като върша това нещо и въпреки него, технически да бъда спасен?“

 

Вместо това, трябва да попитаме: „Тъй като съм християнин, как мога най-добре да служа на Господ? Какво мога да направя, за да израсна духовно?“

 

Ако някога сте се чудили какво трябва да прави един християнин, помислете върху следните въпроси.

 

Изгражда ли ме духовно? Това нещо, което искате да направите, насърчава ли растежа във вашия християнски характер? Някои неща в живота могат да ви съборят, защото ви откъсват от Божиите хора или притъпяват глада ви за Божието Слово.

 

Дали това нещо има власт над мен? Някои християни казват, че имат свободата да направят определено нещо, защото могат да се справят с него. Те могат да го контролират. Но дали то има власт в техния живот? Могат ли да изкарат един ден без него? Ако не, тогава това не е истинска свобода.

 

Имам ли неспокойна съвест заради това? Може да има нещо, което ви е неудобно да правите. Просто не ви се струва добре. Римляни 14:23 казва: „Защото всичко, което не е от вяра, е грях“ (NKJV). Всички сме различни. Един вярващ може да си позволи да направи определено нещо, но точно това нещо може да му навреди духовно.

 

Може ли да накара някой да се спъне или съблазни поради него? Може да имате свободата да направите нещо, като например да отидете да гледате даден филм или определено телевизионно предаване. Но ако това притеснява друг вярващ, бъдете чувствителни към него. Като християни, ние не живеем сами за себе си. Имаме влияние върху другите, които ни наблюдават.

 

Твърде често хората, които се интересуват и искат да следват Господ Исус, не искат да се откажат от неща, които ще ги забавят. Трябва да пресметнем разходите и истинската цена на посвещението.

 

Източник: Harvest.org

Конституционният съд на Украйна публикува решение, с което потвърди конституционността…

Комунизмът и нацизмът са еднакво престъпни

Конституционният съд на Украйна публикува решение, с което потвърди конституционността на закона, забраняващ пропагандата на комунизма и нацизма. В решението си с…

Моето гражданство е на небето През последните 3 дни участвах…

Моето гражданство е на небето

През последните 3 дни участвах в една конференция с мисионери от повече от 15 държави! Това време ме накара да си дам сметка, че нещата, които правя сега дават отражение за цялата вечност. Това, което правя може да има вечен резултат. Въпросът обаче е правя ли нещо, което води до вечни резултати? Тази седмица ще се събуждам с този въпрос: Какво мога да направя през тази седмица за Неговото Цартство? Кое и кои са нещата, които мога да направя, за да останат те през вечността? Всъщност, това, което ще остане през вечността не са книгите, не са дипломите, не са купоните, не са постиженията, а нещо толково често срещано, но също често забравяно – хората. Хората са единствените, които ще преминат от този свят, а ще може да ги намерим също и в другия свят. Невероятно, нали? А ние може да направим нещо точо за другите! Само остава да го направим.

**Бомбената атака срещу сирийската църква затвърждаваопасенията на християните** Нападението с…

**Бомбената атака срещу сирийската църква затвърждаваопасенията на християните**

Нападението с кола бомба на църква в северна Сирия потвърди опасенията, че християните остават терористична цел.
Най-малко 11 души бяха ранени при експлозията пред Сирийската православна църква в град Камишли по време на молитвено събрание миналия четвъртък.
Местните хора казват, че ако атаката се е случила само няколко минути по-късно, хората биха излезли от службата и броят на жертвите вероятно щеше да е много по-висок.
**Молим ви, молете се Бог да укрепи и поддържа нашето християнско семейство в Сирия.**
Според съобщенията Ислямската държава е поела отговорност за нападението.
Нападенията върху цивилни цели са се увеличили в тази част на Североизточна Сирия, след като сирийската Демократична сила (SDF), подкрепяна от военните на САЩ, обяви победа над ислямската държава през март.
Източници съобщават, че през последните седмици християните в района, контролиран от SDF, са били обект на нападение, както в Хасака, така и в района на Хабур; в разгара на бунта на ислямската държава стотици асирийски християни са били отвлечени от тези райони.

* Молете се Бог да утеши и изцели всички, засегнати от взрива в сирийската църква в Камишли миналата седмица. Благодарим на Бога, че очевидно планът на терористите да убият членове на конгрегацията след срещата беше осуетен.
* Молете се Бог да възстанови Своята църква в Сирия, добавяйки към онези, които са избрали да останат въпреки зверствата от последните години и подновявайки в тях „твърд дух“ (Псалм 51:10).
* Помолете Бог да говори на сърцата на мъжете, потисници,и да ги обърне, спирайки кръвопролитията. Молете се да узнаят прощение и нов живот в Христос.

*(Източници: MiddleEastConcern; Voice of America)*

Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между…

Европарламентa одобри CETA

Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между ЕС и Канада, съ

## 80 убити при нападение над църква в Пакистан *Източник:*…

## 80 убити при нападение над църква в Пакистан

*Източник:* [*vesti.bg*](http://www.vesti.bg/sviat/blizak-iztok-i-afrika/pakistan-78-dushi-biaha-ubiti-pri-napadenie-na-cyrkva-5994233)

Християните представляват 5% от населението на страната и често са подлагани на дискриминация, но рядко са мишена на атентати

📷

Най-малко 78 души са били убити и над 100 – ранени, при бомбено нападение срещу църква в пакистанския град Пешавар, съобщи ДПА, като се позовава на местните власти.

Сред жертвите има 34 жени и седем деца.

Броят на жертвите може да нарасне, защото много от ранените са в критично състояние.

Двама атентатори самоубийци се самовзривили пред църквата в квартал „Кохати гейт“ в момент, когато хората излизали от неделната служба.

Сред загиналите има жени и деца, съобщил пред АП лекар в местна болница.

В момента на нападението в църквата се намирали около 600 души.

Това е едно от най-кървавите нападения в Пакистан срещу християните, които представляват 5% от населението и често са подлагани на дискриминация, но рядко са мишена на атентати, отбелязва АФП.

Отговорност за атентата поеха талибаните и обявиха, че създават нова специална своя фракция, която ще убива чужденци и не мюсюлмани в знак на отмъщение срещу нападенията с американски безпилотни самолети срещу талибани и терористи от „Ал Кайда“.

През юни талибаните поеха отговорност за избиването на 10 чуждестраннни алпинисти в базовия им лагер под Нанга Прадат, вторият по височина връх в Пакистан след К-2.

Премиерът Наваз Шариф осъди жестокия атентат, папа Франциск определи терористичния акт „като лош избор, продиктуван от омраза и стремеж към война“.

Опечалени роднини на жертвите блокираха един от основните пътища край града с телата на загиналите си близки в знак на протест срещу варварския акт. Християни в Карачи, Лахор, Мултан и други градове също излязоха на протести. На някои места се стигна до сблъсъци с полицията.

Благодатта променя всичко Благодат. Една от най-прекрасните думи в Библията….

Благодатта променя всичко

Благодат. Една от най-прекрасните думи в Библията. По благодат сме спасени, по благодат жвеем християнския си живот, по благодат получаваме всеки добър дар от Небесния Баща. Въпреки това, много християни живеят без капка разбиране на това, какво е благодат. Днес (както обикновено), искам да избягаме от мистичните дефиниции и кухите „духовни“ клишета и да погледна към онова, което Бог има предвид. Бог ни спаси по благодат (Ефесяни 2:8), т.е. благодатта е отношение на любов и жертва, което не зависи от получаващия. Бог не ни спаси, защото заслужавахме, а защото е добър. И все пак, има хора, които намираме за недостойни за спасение, твърде трудни за достигане. Ако разбираме божията благодат в живота ни, няма да презираме нито една група от хора. Ние живеем християнския си живот по благодат (Евреи 13:9), т.е. благодатта ни дава сила да живеем угодно на Бога. Ето тук вече много хора се провялат. За някои християни богоугоден живот означава неядене и непиене, неходене по „грешни“ места, неговорене на лоши думи, нелъжене и много други „не“-та. Едва ли има по-тъжна гледка от християнин, за който християнския, богоугодния живот се свежда до думичката „не“. (На това не му ли казваха религия?) Приятели, богоугодния живот е живот с Бога. Той не се управлява от думичката „не“, а от Божият Дух. Затова, ап. Павел говори за хора, „имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни“ (2Тим.3:5). Всичките правила на света могат да ти дадат „вид на благочестие“, но не могат да се сравняват с Неговата благодат, защото правилата поробват и ограбват, а благодатта носи свобода. Тя освобождава всичко. Вярвам, че това означава, че ние трябва да разбираме божията благодат към нас, но също и че трябва да я проявяваме към хората, с които Бог ни е заобиколил. Защо ли? Защото благодатта променя висчко. Нали промени теб и мен?!

Затворен в Узбекистан Местоположение: Азия Население: 28,128,600 (юли 2011) Религии…

Затворен в Узбекистан

Местоположение: Азия

Население: 28,128,600 (юли 2011)

Религии (%): мюсюлмани (84.93), нерелигиозни (13.80), християни (0.75), други (0.52)

Президент: Ислам Каримов

Форма на управление: Република; авторитарно президентско управление

Узбекистан е светска държава, поддържаща умерена, строго контролирана форма на исляма. Надигащото се ислямистко движение е държано с твърда ръка от властта. Този режим оказва непосредствено влияние и на християните. Етническите християни узбеки, в частност, понасят тежестта на тази държавна политика.

Религиозните общества са задължени официално да се регистрират. Само одобрените религиозни организации – мюсюлмански групи, евреи, руски православни и някой протестантски групи – могат да бъдат регистрирани, като регистрацията обикновено се отказва или се забавя. Полицията прави неочаквани проверки по църквите и насилствено затваря тези, които не могат веднага да покажат документите за регистрация. Евангелизациите, дейността на мисионерите и религиозното просвещение са забранени от закона. Християните узбеки са глобявани, бити и затваряни за тяхната вяра.

Можете да напишете писмо на следния затворен за вярата си християнин:

Тохар Хайдаров

На 9 март, 2010, наказателния съд в Узбекистан осъжда 27 годишния Тохар Хайдаров на 10 години затвор за „незаконна продажба на наркотици или психотрпни вещества в големи количества.“ Членове на баптистката църква в Узбекистан заявяват твърдо, че обвиненията са изфабрикувани, и че присъдата на Хайдаров е наказание за неговата религиозна дейност. Неясно е също, защо Хайдаров е осъден на 10 години затвор. Баптистите подчертават, че полицаите са поставили наркотиците, и че той е „човек с чиста съвест и искрен християнин.“ Хайдаров е обжалвал присъдата си.

Prison address:

Tohar Haydarov

UYa 64/49

Otryad 13

Pos. Shaikh-Ali

G. Karshi, Kashkadarya Region 180020

Uzbekistan

Милост искам Вчера поне 244 човека са умрели, заради други,…

Милост искам

Вчера поне 244 човека са умрели, заради други, които са мислели, че вършат Божията воля. Имам предвид онези 244 мюсюлмани, които са били стъпкани от тълпата в Мека, когато е трябвало да хвърлят камъни по един стълб, който е символ на дявола. Най-лесно е да заключим: фалшива религия, заблудени хора, непознаване на Библията и т.н, и т.н. Аз, обаче си мисля за всички онези, които биват „стъпкани“ от християни, които си мислят, че вършат Божията воля. Не ми казвайте, че това не се случва. В Йоан 8:3-11 е описана една интересна история, която ни разказва как пред Исус бе доведена една жена, хваната в сексуален грях. Моисеевия закон изискваше смъртно наказание. Исус знаеше това, но не я осъди. Напротив! Той се отнесе с внимание към жената. Погрижи се за нея по един много обикновен начин – показа и милост. Любовта към Бога не се изразява чрез следването на буквата на закона – моисеев или човешки, а с показването на Христовата милост и състрадание. А това е трудно. Трудно е защото, за да покажеш Христовата милост, първо трябва да свалиш маската си и да признаеш, че и ти си грешен, че и ти има за какво да бъдеш упрекнат, че не си по-добър. Когато камъка е в ръката ти, когато някой е в краката ти, забравяш за своята слабост. Трудно е да покажеш милост. Но както много пъти в живота с Христос, ние трябва да изберем трудното, за да отразяваме Неговата любов. Трябва да изберем малко популярното, за да сме верни на Него и за да не се превърнем в тълпа, която тъпче с вярата, че върши Божията воля. Всеки може да сочи с пръст и да съди, но Христос не го прави! Всеки може да сочи с пръст и да съди, не го прави и ти! Ти и аз трябва да показваме милост! „Защото милост искам, а не жертва и познаване на Бога повече от всеизгаряния“ Осия 6:6

Да направим любовта Му разбираема Tова беше споделил с нас…

Да направим любовта Му разбираема

Tова беше споделил с нас в предишната закуска за шампиони. А пък Исус ни казва, “Нова заповед ви давам – да се обичате един друг!” (Йоана 13:34) Нова ли? Да – предишната е била да обичаш Господа твоя Бог с цялото си сърце, ум, душа и сила, а също така да обичаш и ближния си както обичаш себе си… Аха, идваме до ключа за вратата – толкова колкото обичам себе си, толкова ще мога да обичам и другите! Точно такава е връзката! И тук въпросът не опира до измислен духовен нарцисизъм или самовлюбеност, а засяга това как се отнасям към себе си, как гледам на себе си, какви чувства имам към себе си. Каквото изпитвам към себе си, това ще изпитвам и спрямо другите. Тогава защо е “нова” заповедта Му? Защото вниманието е насочено към другите. Не към мен. Не как се чувствам, какво изпитвам, как ми е минал деня, какви подаръци имам за Нова година, а точно обратното – как се чувстват другите, какво става с техния живот, какви подаръци не са получили за Нова година и дали мога аз да им подаря нещо… Ако искам да живея пълноценно и през 2004-та това е единствената ми възможност – да споделям и дарявам любовта, която съм приел от Него. Затова и няма да изпускам възможността да бъда заедно с другите Негови ученици. Защото искам да бъда част от Неговите хора, където Неговата любов цари и владее. И защото Исус ни казва в следващия стих, че по това ще ни познаят хората, че сме Негови ученици – ако имаме любов помежду си! (Йоана 13:35)

Не спираме да се молим за вас Не преставаме да…

Не спираме да се молим за вас

Не преставаме да се молим за вас “… понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за вашата любов към всичките светии… Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да молим от Бог да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране, за да живеете достойно за Господа и да Му бъдете във всичко угодни, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога, подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата слава, за да издържите и дълготърпите всичко с радост, като благодарите на Отца…” Колосяни 1:4,9-12. От изучаването на различни пасажи, които ни учат на нещо за молитвата, до този момент знаем, че молитвата не е само лична, но също така е и обща. Освен това, молитвата ни не бива да бъде съсредоточена върху нашата собствена воля, а върху волята на Бог. В посланието до вярващите колосяни ще попаднеш на цитираните по-горе стихове, които ни учат на още повече за това как да се молим за нашите братя и сестри по вяра в Исус Христос – как да се молим един за друг. Първият важен урок, който трябва добре да научим от тази молитва е от стих 4. Апостол Павел и Тимотей се молят за вярващите от Колос, не защото са много добри приятели или пък имат някаква по-специална връзка помежду си. Всъщност, апостол Павел дори не е основател на църквата в Колос. Павел и Тимотей се молят без спиране за тези вярващи просто, защото те са техни братя и сестри в Христос. Въпреки че днес в света има далеч повече вярващи и средствата за комуникация никога не са били по-добри, много малко християни се молят без спиране за братята и сестрите си, които живеят в други части на света. Без значение дали ще си признаем или не, повечето от нас имат нужда от някаква по-специална връзка с други вярващи, за да се молят за тях. А Божието слово ни учи, че това съвсем не трябва да е така! Ти молиш ли се непрестанно за вярващи, които не живеят в близост до теб? Ако не се молиш – какво те спира и как можеш да го преодолееш? Вторият урок от този пасаж може да бъде обобщен в една дума: непрестанно. И в предишни размишления е ставало въпрос за постоянството в молитва, но колко по-важно е да се молим редовно когато става въпрос за братя и сестри, които в по-голямата си част имат далеч по-труден живот от нашия! Следващият път, когато се молиш – помисли за тези християни които нямат лукса да хвалят Бог на публични места, защото ще бъдат убити. Спомни си за тези, които ежедневно се сблъскват със смъртта на децата си и близките си следствие от недохранване. Не забравяй и тези, които са посветили живота си на Исус и заради това са отлъчени от семействата си. Щом четеш това размишление в Интернет, то твоите нужди едва ли са толкова големи и настоящи колкото са нуждите на тези братя и сестри. Започни редовно да отделяш време в молитвите си и за братята и сестрите в Христос, които не живеят в близост до теб. Другия важен въпрос, на който тази част от посланието дава отговор е “За какво (или – Как) да се моля за тези вярващи, които не познавам?” Най-лесното, което можеш да направиш е да следваш молитвата на апостол Павел. Моли се тези християни да познават Божията воля и да бъдат изпълвани с Божията мъдрост и духовно разбиране. Също както аз и ти, така и всички останали християни имат нужда от това, за да могат да живеят достойно за Господа. Още повече – познаването на Божията воля и Неговата мъдрост са много по-важни и необходими за всеки един от каквото и да било изцеление или материално набавяне. За преследваните християни – моли се Божият Свят Дух да ги изпълва с дързост и смелост в провъзгласяването на тяхната вяра. Моли се и за Божията защита над тях. За християните, които живеят в бедност и мизерия, и ежедневно са застрашени от всякакви болести – моли се Бог да призовава вярващи, които имат необходимите ресурси да им служат с любов и постоянство. Моли се Бог да набавя за техните нужди и по свръх-естествени начини, защото Бог е велик и мощен Бог, на когото понятието “невъзможно” не е познато. Моли се и за защита от природни бедствия и аварии. За християните, които са все още млади във вярата си – моли се Бог да изпраща помощници, които да ги насърчават, поучават и обгръщат с любов. Моли се Бог да ти разкрива чрез Святия Си Дух за кого и как да се молиш ежедевно. Моли се за Божията помощ, за да бъдеш в постоянно застъпничество за тези братя и сестри, без които Божието тяло от вярващи не може да действа със сила и увереност. Ако имаш нужда от помощ – свържи се с Молитва за България и ние лично ще се опитаме да отговорим на твоите въпроси и ще ти изпратим напътствия за това къде в Библията да търсиш примери за подобна молитва.

Пастор Сеид Абедини е осъден на 8 години затвор Източници:…

Пастор Сеид Абедини е осъден на 8 години затвор

Източници: Mohabat News, Fox News, Asia News, Reuters, The Associated Press, Open Doors, VOM Canada

Колосяни 4:3,4

Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, която е в Христа, за която съм и в окови, да я изявя така, както трябва да говоря.

Пастор Сеид Абедини, 32 годишен, е осъден на 8 години затвор от съдия в Революционния Съд на Иран, който е отсъдил, че дейността на Абедини по основаването на християнски църкви заплашва националната сигурност на Иран.

Роден в Иран като мюсюлманин, Абедини се обръща към Христос през 2000 г. и в продължение на няколко години основава мрежа от домашни църкви.

Според информацията от Mohabat News, въпреки че иранската конституция признава правата на религиозните малцинства, режима преследва обръщенците от ислямски произход.

В своята болка, съпругата на Сеид, Нахмех Абедини моли за нашите молитви. Тя смело ни напомня, че въпреки, че Сеид (който винаги е имал сърце за лишените от свобода) сам е вързан чрез това преследване, Словото на Бога е било освободено по време на процеса.

## Християнка е освободена от затвор *Източник: VOM Sources* *Евангелие…

## Християнка е освободена от затвор

*Източник: VOM Sources*

*Евангелие според Лука 1:46-48 (Песента на Мария)*

*И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си.*

Осемнадесет годишната Ева Абдулах, която прекара последната година в затвор по обвинение в богохулство е освободена, след като Върховния съд в Танзания е отменил присъдата. Ева е арестувана през януари 2012 г., когато местни мюсюлмани от нейния щат Багамойо я обвиняват в уриниране върху Корана, а през юли тя е осъдена на две години затвор. На 9 януари, 2013 г., Върховния съд я оправдава по обвиненията и нарежда нейното освобождаване. Ева е посещавала Библейско училище и е живяла с пастирското семейство, когато я арестуват. Нейните родители се отричат от нея, когато се обръща към Христос, още като млада тинейджърка.

Слава на Бога за нейното освобождаване. Благодарим на всички вярващи в България, които се [застъпиха за Ева](http://www.vombulgaria.blogspot.com/2012/12/a.html) в навечерието на Рождество Христово. Нека сега да се молим Ева да намери сигурно място за живеене, а тези, които лъжливо са я обвинили да стигнат до освобождаващата душата истина за Живия Спасител Исус Христос.

## Процеса на Сеид Абедини *Източник: World Watch Monitor, ACLJ*…

## Процеса на Сеид Абедини

*Източник: World Watch Monitor, ACLJ*

Процеса на Сеид Абедини, 32 г., започна в понеделник в техерански съд и е воден от известния в Иран със строгите си присъди съдия Аббас Пир-Аббасси. Абедини е изправен пред присъда от продължителен затвор или евентуално смъртно наказание заради извършването на престъпление целящо подкопаване на иранското правителство, чрез разпространение на християнството.

От Американския център за право и справедливост *(The American Center forLaw and Justice – ACLJ)* посочват, че прокурорите са представили данни, че Абедини е създал „мрежа от християнски домашни църкви” започвайки през 2000 г., годината когато оставя исляма и се обръща към Христос.

В свое изявление *ACLJ* посочват: „Режимът твърди, че пастор Сеид умишлено се е опитвал да повлияе на умовете на иранската младеж, като е обръщал младите хора към християнството и срещу исляма, официалната религия на Иран“.

Във *Facebook страницата *“[*Молете се за Пастор Сеид Абедини*](https://www.facebook.com/PrayForPastorSaeedAbedini?ref=stream)“, съпругата на Абедини, Нагмех, публикува следното съобщение по повод съдебното заседание в понеделник:
> *“Сеид имаше възможност да свидетелствува от Библията на съдията и каза, че не е политическо лице и няма политически намерения, а че е последовател на Неговия Господ Исус Христос.“*

Няма да има повече изслушвания и официални обвинения, и присъдата най-вероятно ще бъде обявена следващата седмица, според адвоката му в Иран.Имаше моменти, когато сякаш съдията бе докосван от свидетелството на Сеид.

Моля, продължете да се молите за съдията и освобождаването на Сеид и завръщането му в нашето семейство.

Семейно посещение в Иран Източници: Fox News, VOM Canada Псалом…

Семейно посещение в Иран

Източници: Fox News, VOM Canada

Псалом 10:17-18

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си, за да отсъдиш за сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

При посещение на близките си в Иран, 32 годишния Сеид Абедини, понастоящем жител на Съединените Щати, е бил хвърлен в затвора без да му е повдигнато каквото и да е официално обвинение. В момента той очаква процеса си в прочутия с бруталността си затвор Евин, където е затворен от края на месец септември 2012 г. Членове на семейството му, които живеят в Иран (също приели Христос) в момента са под домашен арест. За щастие, съпругата му Нахмех и двете им малки деца не са го придружили по време на това последно пътуване.

От неговото пристигане в Съединените Щати през 2005 г., Сеид периодично е пътувал до родината си за да прекарва време с близките си и да наглежда развитието на сиропиталище, хуманитарно служение, което е започнал преди години. Преди това, Сеид е основал движение от домашни църкви в Иран. По време на това служение, движението е нараснало до 100 църкви в 30 ирански градове с повече от 2000 членове. Неговата съпруга Нахмех споделя: „Те нарастваха толкова бързо, че водачите в страната гледаха на домашните църкви като заплаха, а християнството като инструмент на Запада за да ги подкопае“.

Сеид се обръща към Христос на 20 годишна възраст, след като преминава обучение за атентатор самоубиец в радикална мюсюлманска група. Колкото повече се опитвал да бъде благочестив мюсюлманин и по-дълбоко навлизал в обучението, толкова повече депресиран ставал той. Нахмех добавя: „Христос го спаси“. И все пак, когато Сеид станал християнин, той се превърнал в престъпник в собствената си страна.

Нека Бог да се намеси и да работи мощно, чрез ситуацията на Сеид. Да се молим Божиите ангели да пазят този млад пастор и близките му от допълнителни атаки, а Святия Дух да действа като техен адвокат по-време на съдебния процес.

За съжаление, тези които хвърлят в затвора и лишават невинните от свобода, сами по себе си се предават и стават пленници на силите на тъмнината. Нека тези духовни пленници станат преки очевидци на реалността на славата на Христос и Неговата освобождаваща сила в техния живот.

Благодарни сме на Бог за освобождаването на пастор Надархани на 7 януари. Нека обаче да продължим да издигаме в молитва трима други лишени от свобода християни (и техните семейства): Бехзад Таалипасанд, Мохамедрезер (Йохан) Омиди, и пастор Вруир Аванесиан, които наскоро са били арестувани поради тяхната вяра.

Християните в Сирия До започването на гражданската война, християнското малцинство…

Християните в Сирия

До започването на гражданската война, християнското малцинство в Сирия, което основно е съсредоточено в столицата Дамаск, като цяло е уважавано.

Християните съставляват около 6.3 на сто от населението, и са се радвали на безпрецедентна за Близкия Изток свобода и стабилност.

Православните и католическите църкви са съществували преди исляма и все още са места за поклонение на много благочестиви християни.

Въпреки, че имат свобода да се покланят, ако християни благовестват на мюсюлмани и споделят вярата си открито, е възможно да станат обект на публично преследване. Всяка една активност, която може да застраши правителството или обществения ред се взема под внимание, и това затруднява разпространението на Евангелието. Проповядването на Евангелието е законно, но визи не се дават за мисионерска работа. Обръщането от исляма към християнството в Сирия е рядкост и често е придружено с противопоставяне.

Молитвени нужди:

1) Да се молим християните да достигат мюсюлманите в Сирия.

2) Да се молим за сили, насърчение и мир за християнските работници в Сирия.

3) Да се молим сирийските обръщенци към Христос да бъдат смели свидетели на техните семейства, приятели и съседи.

Ето и част от бележките на журналист, който е имал разговор със сирийски християнин:

Нашият екип се срещна с двама сирийски християни, от които единият все още работи в Сирия, а другия работи между сирийските бежанци в Турция.

Ето някой от нещата, които научихме за Сирия и църквата там:

Бог работи. Един от нашите познати ни каза за район в Сирия, където преди 18 месеца е имало само 12-13 християни. Днес, там има повече от 70 християнски ФАМИЛИИ! Както се е случило и на други места (Иран, Египет), хората виждат истинското лице на исляма, и това отваря хората за Христос и неговото учение.

Чухме сведения за растеж на църквата между кюрдите.

Бог прави чудеса за да привлече хората към Христос. Това беше тема на много истории от Сирия. Един човек е бил изцелен от рак и се е обърнал към Христос. Жена, която е била парализирана от 10 ГОДИНИ поради удар е била изцелена и е дошла при Христос.

Има и гонения … особено от роднините. Сега, новите обръщенци от исляма са най-притеснени за това как техните семейства ще реагират. Това е мястото, където първата линия на гонения се случва. Много пъти сирийските християни не казват на техните семейства – поне в началото – и много не се срещат с други вярващи, поради риска от конфронтация с техните семейства.

Сирийците бягат към съседните страни. Посетихме един турски град, където ни казаха, че през последните 6-8 месеца десетки хиляди сирийци са дошли. Видяхме също и бежански лагер, където сирийци са настанени в Турция. Интересното е, че разделят християните от мюсюлманите в лагера, или поне в лагера, който видяхме.

Трудностите, които изпитват живеещите в момента в Сирия са невероятни. Един от нашите познати ни каза, че има електричество само три часа през деня … и, че това е доста добре! Почти няма лекарства за населението. Пътищата са пълни с барикади … казаха ни за една 60 километрова отсечка, на която има 23 пропусквателни пункта … контролирани от различни групи с различни приоритети и цели. Така че, ако получите разрешение да продължите пътуването си от едната група, може и да не ви послужи на другия пропускателен пункт…. и даже могат да ви убият. Изобщо пътуването от едно място до друго е опасно начинание.

Молим ви, молете се за нашите братя и сестри в Сирия!!!

Нигерия: Християни са нападани всяка неделя Източник: Release International Въоръжени…

Нигерия: Християни са нападани всяка неделя

Източник: Release International

Въоръжени мъже са нападали християнски селища в Нигерия всяка неделя този месец, убивайки най-малко 15 човека. Миналата неделя, нападатели фулани са нападнали селата Овето и Утувуеву, щат Бенуе. Убили са 7 човека, разрушили са домове, принуждавайки мнозина да избягат. Пет войници, които са защитавали селяните, също са убити. Предишната неделя „Боко Харам“ са убили 8 християни в Сабон Гари, област Гвоза. Нападенията продължават и през седмицата. На 16 януари нападатели фулани убили трима християни и ранили четирима други в селата Нвори и Йокдара.

* Да се молим за всички ранени и за тези, които са загубили близки в последните нападения. Да се молим за край на кръвопролитията в Нигерия.

За лагерите в Северна Корея от първо лице Страната на…

За лагерите в Северна Корея от първо лице

Страната на мрачната сянка: На нощна снимка от сателит на НАСА на Корейския полуостров Северна Корея изглежда като част от морето с изключение на блестящата точка Пхенян

Източник: НАСА

Севернокореецът Ахн Мьон-чхол, охранявал в продължение на 8 години затворнически лагери в Северна Корея, съобщи на конференция на правозащитници в Женева, че в севернокорейския Гулаг кучета разкъсват деца, а убийствата се възнаграждават, предаде Франс прес.

„Имаше три кучета и те убиха пет деца. Изплъзвайки се от пазачите, животните се нахвърлиха на децата, които се връщаха от училището на лагера, и умъртвиха три от тях, другите две едва дишаха и бяха заровени живи“, разказа той чрез преводач. На следващия ден, вместо да ликвидират кучетата, пазачите ги наградили със специална храна.

Ахн Мьон-чхол, беглец от Северна Корея, направи покъртителните разкрития, преди Съветът на ООН за защита на човешките права да разгледа през март доклад за нарушенията на правата на човека от страна на Пхенян. Ахн е един от свидетелите, разпитани от Разследващата комисия на ООН.

Според доклада й, публикуван миналата седмица, в КНДР се извършват престъпления срещу човечеството и международната общност трябва да реагира.

Стотици хиляди политически затворници са загинали в лагерите през последните 50 години от глад, принудителен труд, екзекуции, изтезания и изнасилвания, посочва комисията. Ахн разказа, че хората, изпратени в лагерите, не са смятани за човешки същества и на тях гледат като на мухи, които могат да бъдат смачквани.

Той избягал от КНДР през 1994 година. Станал пазач на 18 години, защото произхождал от семейството на местен кадър. След 8 години работа Ахн открива, че баща му се е самоубил, след като се напил и критикувал управляващите. Майка му, сестра му и брат му били арестувани и никога не научава съдбата им.

За да избегне същата участ, Ахн използвал камиона си, за да достигне китайската граница и прекосил реката с плуване. След като се добрал до Южна Корея, работел в банка допреди 3 години, когато се присъединил към неправителствената организация „Освободете севернокорейския Гулаг“.

Ахн служил в 4 лагера, известни като „зони за тотален контрол“. Там затворниците работят по 16 до 18 часа на ден, спят по 4 до 5 часа и получават три пъти по 100 грама овесена каша, ако изпълнят нормата си. „Всеки ден умираха от глад, изтощение и инциденти“, разказва той. На първото му назначение в Лагер 14 на север от Пхенян бил насърчаван да практикува уменията си по Таекуондо върху затворниците, след като се опитали да му промият мозъка, че трябва да ги смята за въплъщение на злото. Убиването на избягали затворници се награждавало с изпращането на пазача в университет, след като покажат трупа, поради което някои пазачи извеждали затворници от лагера и нарочно ги убивали, за да спечелят наградата.

Ахн признава, че е участвал в насилие, но не смята, че някога е убил някого. След като е назначен за шофьор на камион, той има повече възможности да разговаря със затворници и установява, че много от тях са в лагера от 2-годишна или от 4-годишна възраст, а други са родени в него.

„90 на сто от тях не знаеха защо са там“, каза Ахн. Разследващата комисия на ООН съобщава, че семействата на враговете на режима системно са изпращани в лагерите. И въпреки че броят на лагерите и затворниците е намалял поради смъртните случаи и пускането на някои от обитателите им, според данни на комисията в момента в 4 големи лагера се намират между 80 хиляди и 120 хиляди политически затворници.

„Когато се говори за Гулаг, при Северна Корея трябва да се говори в сегашно време, тези ужаси продължават“, подчерта бившият пазач Ахн. „При сегашния ръководител Ким Чен-ун населението е парализирано от страх.“

## Пакистан: Християни скърбят за смъртта на техен брат *Източник:…

## Пакистан: Християни скърбят за смъртта на техен брат

*Източник: Release International*

Приятели на известен пакистански проповедник, който е бил прегазен от кола предполагат, че убийството му е свързано с обръщането му от исляма. Рашид Мехмуд, 33 годишен, е роден в богато и влиятелно мюсюлманско семейство, и се обръща към Христос през 2005 г. Макар, че е учил за адвокат, той решава да стане пастор и да проповядва благовестието независимо от това, че неговите роднини са се опитали многократно да му попречат.

Докато пътувал заедно със свой приятел пастор с мотоциклет, една кола започнала да ги гони, след което умишлено завила към Рашид. Той се е измъчвал от множество наранявания по главата си и по-късно починал в болница, малко след операцията.

Два дни по-рано, Рашид проповядвал, че Исус е единственият истински и жив Бог и въплъщение на Божията любов, цитирайки в някои отношения и Корана. Сътрудници на Release International споделят, че Рашид е бил модел за подражание на други християни с мюсюлманско минало, и че неговата смърт „съкрушила много сърца”.

* Да се молим Бог да утеши църквата, в която Рашид е служел и да усили вярата им, така че да продължават да достигат до хората около тях със своята любов и смелост. Благодарим на Бог, че Рашид го е последвал от цялото си сърце, като със своето свидетелство е променил други животи.

* Да се молим семейството на Рашид да познае Христос.