ДУХОВНО ВОЮВАНЕ
/ПЪРВА ЧАСТ/

Добре дошли отново в клас. Днес ще започнем със серията уроци в две части на тема “Воюване” и това се отнася за духовното воюване. В Христовото училище сме познали истината, че ние сме в постоянна борба с властите, началствата и управниците на тъмнината. Ние изявяваме, че тъй като се опитваме да постигнем нещо за Божието Царство, дяволът ще се съпротивлява, но ние можем да го победим. За това ще говорим в тези уроци – за духовното воюване. Ще започнем като прочетем от Исая 58:1-7 – “Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба та изяви на людете Ми беззаконието им, и на Якововия дом греховете им. При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, те искат от Мене праведни постановления и желаят да се приближат при Бога. Защо постихме, казват, а ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите, за да се препирате и карате, и за да биете нечестиво с плестници; Днес не постrте тка, щото да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал,-ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек глвата си като тръстика, и до си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не това ли е постът, който Аз съм избрал-да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни?”
В първите пет стиха на тази глава, пророк Исая говори по една тема, която вероянто е причинила повече объркване и въпроси, отколкото другите теми в Библията. Тук четем за людете, за които Бог признава, че Го търсят ежедневно, че се радват да знаят Неговите пътища и, че не са изоставили постановленията Му; но са искали справедливост и са се радвали да се приближават при Бога. Те са постили, и въпреки всичко, Бог не ги е видял, нито ги е чул. Думата “виждам” тук означава “да познавам”. Бог не е познал тези люде. Защо? Бог отговаря ясно на този въпрос в 3,4 и 5 стих. Забележете отново-Исая 58:3,4 – “Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите, за да се препирате и карате, и за да биете нечестиво с плестници; Днес не постите така щото да се чуе горе гласът ви.
Техните молитви бяха напълно противни на Бога. Чрез всичките религиозни дейности, /които бяха изпълнение на Божиите заповеди/, те само се опитваха да накарат Бог да приеме греховното им естество, което Той беше отхвърлил още в Едемската градина. След падението на човека, неговата върховна хармония бе нарушена и духът стана покорен на душата. Човекът стана едно напълно различно същество. Редът и функциите на неговия живот бяха променени. Той не беше вече духовно същество, способно да общува с Бога. Той стана душевно същество, напълно управлявано от желанията на плътта. Ето защо, Бог го изгони от Едемската градина, която символизираше Божието присъствие. Божието присъствие постави пламенен меч на портата, защото Той заяви, че никой такъв не може да се върне в присъствието Му. Оттогава до сега, човеците са се опитвали да накарат Бог да ги приеме, въпреки грешната им природа.
Този дух е очевиден в днешната религия. Много хора оказват натиск върху вярващите и се опитват да събират пари, за да накарат Бог да ги подкрепя, а Той въобще няма интерес от техните дела. Исмаил започна да издига една огромна Вавилонска кула и след това искаше Бог да го подкрепи. Някои хора се опитват да ви изнудват, като християни, да им давате постоянно пари ден след ден. Това са служители, които строят Вавилон в днешно време. Те се опитват да си създадат велико име и престиж, като проповедници, и да накарат Бог да ги подкрепи. Бог им отговаря: “ТОВА Е ПОСТА”. Той ни призовава да се отървем от това грешно отношение, което е враждебно на Божията правда.
“Не това ли е постът, който Аз съм избрал, – да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни?” /Исая 58:6,7/
Бог ясно ни показва, че постенето не е пазърлък с Бога. Не можеш чрез пост да накараш Бог да угоди на религиозните ти планове. Бог не ти е задължен, ако си постил няколко дни. Постенето не влияе на Бога, то има влияние върху теб. Бог не е накарал никой човек да Му направи план за евангелизация. Неговият план седи от дясната Му страна. Исус каза просто: “А когато Аз бъда издигнат, ще привлека всички при Себе Си”. /Иоан 12:32/ Апостол Павел казва: “И Бог благоволи да ми открие Сина Си” /Гал. 1:16/. Работата на Църквата е да бъде инструмент, чрез който Христос да Се изяви. Ако грешниците видят Исус, те ще бъдат спасени. Това е ключа. В днешните религиозни събрания е трудно да се види Исус. Вместо това, там ние веждаме изява на религиозна плътщина. Хората ходят на тези служби, като че ли ходят на кино – за да видят световните суперзвезди. Вместо да отразява Хритос, Църквата е произвела своите суперзвезди и резултатите са трагични. Ние сме станали най-западащото общество на земята, въпреки че живеем във времето на най-фрапиращите религиозни изяви в Америка. Бог е избрал чрез поста да строши хомота на плътското естество и да освободи човека, за да живее в Духа. Ние говорим за духовно воюване. Когато духовният човек е свободен, само тогава Божията Сила може да се изяви. Исус потвърди тази истина, след като изцели обладаното от бесове момче в Марк 9:28,29. Ако прочетете същата история в Мат. 17, ще видите, че преди да каже за поста, Исус им беше тоговорил: “Поради вашето неверие…” /Мат. 17:20/ Щом неверието е грях, а “роденият от Бога не съгрешава”, то е очеведно, че техният провал беше в това, че те се опитваха да изгонят чрез собствената си сила, въпреки че бяха използвали духовни термини. Гал. 5:17 – “Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате”. Ние нямаме успех в нашите опити да изцелим болните и да изгоним демоните, точно поради тази битка между Духа и плътта: Докато конфликтът не се реши, ние ще бъдем объркани, защото няма да можем да правим това, което Бог ни е казал. Оръжията на тази война са много ясно определени, като “пост и молитва”. Когато Исус каза: “Този род не излиза, освен чрез пост и молитва”, Той в действителност казваше, че ако искаш да имаш успех и победа в Святия Дух, трябва да отстраниш плътта, а когато се молим, ние издигаме Духа. Това е единствения начин да спечелим войната.
В Римл. 7:15-24, ап. Павел ни дава ясна представа за войнана между плътта и Духа. Борбата тук е много напрегната.
“Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша. Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч плътта ми, не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу. Защото колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”
Има хора, които не вярват, че има “старо естество” и те казват, че ап. Павел не е бил спасен, когато е водил тази битка. Аз ви заявявам, че няма нито един новороден човек, който да не е водил тази борба между духовното и плътското естество. За да победим “тялото на тая смърт”, което е старото Адамово естество, ние сме получили освещение. Богословът, Адам Кларк, казва ледното относно стих 24: “Ап. Павел използва термина “тялото на смъртта”, защото е имало определен начин, по който римляните са екзекутирали някои престъпници. Те връзвали човешки труп на гърба на гърба на наказания престъпник. И той трябвало да живее, спи и яде с трупа на гърба си, докато не умре от мириса, паразитите и болестите. Павел прави този паралел тук и показва, че по същия начин плътското естество умъртвява духовния човек, ако той продължава да го носи”.
Войната мужду плътта и Духа може да се види в Писанията и е показана, като основната причина за неефективността на Църквата. “Копнежът на плътта е смърт”. /Римл. 8:6/ това изразява силно, че ако Църквата толерира това грешно естество, резултатът винаги е смърт. Това е простата истина. Ние или сме духовни, или сме плътски. Няма компромис.
Алегорията между двамата Авраамови синове показва, че никога не може да има съгласие между тези две естества. Исмаил, роден по плът беше Авраамовия човешки опит да помогне на Бога да изпълни обещанието Си. Бог беше обещал син на Авраам, когато Той го призова. Той му обеща, че чрез този син, всички негови желания към Авраам ще бъдат изпълнени. Много години минаха и сина не беше роден. Авраам и Сара бяха остарели и решиха да помогнат на Бога. Със Сарината слугиня, Агар, Авраам имаше син по плът, Исмаил. Това беше опит да се помогне на Бога. Всичко вървеше добре в Авраамовия дом, докато не се роди духовният му син, Исаак. Но тагава започна войната. Нямаше примирение, нито възможност за сътрудничество между тях. Палатката не можеше да се раздели и докато двамата се опитваха да живеят заедно, войната продължи.
Тази война, започната в Авраамовия дом, духовно представлява плътта и Духа; Буквално, тя и до сега продължава с Арабско-Израелския конфликт. Божието единствено разрешение на въпроса беше: “Изпади тая слугиня и сина й”. /Битие 21:10/ Това е и единствения отговор днес. “Не промишлявайте за плътта” /Римл. 13:14/. Това е Божия ултиматум към Христовата Църква. Ние нямаме позволение да отпускаме плътта в никакъв случай. Няма значение колко сме надарени, признати, известни или силни, никоя плът не може да се слави пред Него. “Толкова ли сте глупави, че като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?” /Гал. 3:3/
Сатана разваля. Той знае, че всеки плътски опит да се напрви духовно дело е мерзост пред Бога. Ето защо, Сатана използва всичко възможно да накара истинската Божия Църква да действа по плътски. Той осъществява пъкления си план чрез две основни тактики.
1. Той се опитва да въвлече Църквата в дейности, които ще отвлекат вниманието й от Божия план.
2. Дяволът подлъгва Църквата, че не е проблем да се използват плътски средства, за да се изпълни Божието дело.
С първото, Сатана е имал огромен успех. Може би 85% от религиозните дейности са вършени с неправилни, егоистични мотиви, подбудени от Вавилонския Дух “… Не ка да си спечелим име…” /Бит. 11:4/
Хора, които желаят да са първи, известни, почитани от човеците, вършат неща в Божието име и събирайки средства, те са станали духовни уличници. За да изнудят дарителите, те използват всякакви трикове, обещания и манипулации. Един такъв писа писмо, че ако партньорите му съберат общо 240 000 000 $, Бог ще му даде изцеление от рака, който има. В действителност, той каза, че Бог може да бъде купен и подкупен и Той не може да се манипулира. Освен това, Бог вече е дал изцеление на рак в Господа Исуса. “…С Неговите рани сме изцелени. /1 Петр. 2:24/ Ако Църквата отхвърли плътското и се отдаде на Духа, тя ще има духовна победа и ще изпълни мисията си.
Интересно е, че за даването се изричат най-преувеличени обещания за просперитет на тези, които подкрепят такива религиозни империи. Вие си мислите, че ако тези обещания за чудеса и благоденствие не се изпълняват, бедните души ще разберат, че Бог не е говорил. Но истината е, че плътта харесва плътското и плътта винаги е играла хазарт и то нечестно. Така че, бедният се надява и продължава да дава. Да дадеш 100$ е същото, като да играеш на слот-машина в Лас Вегас. Тези методи са измислени от дявола и използвани от такива светски служители, и въобще не са Божии план. Ето какво разбираме от Исая 58.
Днес е много популярно да се говори за духовно воюване. Но тази война може да се спечели, само ако ние победим във вътрешната война между плътта и Духа. Като считаме себе си за мъртви и не позволяваме стария човек да се изявява, дяволът няма да намери място, защото плътта е мъртва. Сатана дойде при Исус, но не намери нищо грешно в Него. Бог казва: “Не давайте място на дявола”. /Ефес. 4:27/
Вторият план на дявола е успял в много отношения, както първия, а единствената разлика е, че че той действа в обратната посока, като дава плътски план за осъществяване на духовна работа.
Бог наистина е призвал Своя народ да работи и тази работа е да съгради Църквата Му. Дяволът ни дава плътски план, как да съградим Църква. Можем да видим това във всички карнавали и шоута, които претендират да изграждат Църква. Дяволът кара Бог да отхвърли някои дела, които Той е постановил. Павел каза, че Галатянската Църква, установена в Духа, била измамена от дявола и започнала да върши Божието дело по плът. /Гал.3/ Божиите последни думи към тази Църква бяха:
“Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.”
Ужасна напаст на нечестие е нападнала Църквата и света ни се присмива, защото ние сме тръгнали по плът. Тази плът, това старо естество, за което говорим е контролирано от дявола. Той не може да се изяви без тяло, така че, когато ние откажем да представим телата си в служба на неправдата, ние го побеждаваме напълно и така можем да продължим с Бога. Хората, които са били успешни в своите плътски религиозни опити и са признати от също така плътската Църква, че са герои, са се измамили като са си мислели, че Бог ще направи специално изключение за тях. Резултатите ще бъдат като моралното падение на Църквата в Коринт; там имаше грях, който и между езичниците не се споменува.
Днес Църквата трябва да се очисти. Това не е нито популярно, нито лесно, но компромис не може да се допуска. Ние трябва първо да очистим себе си, за да не ставаме Богупротивници. Писанието казва, че Исус Христос ще се върне за “славната Църква, без петно или бръчка…” /Ефес. 5:27/ Ние също четем, че опетняването идва от плътското. “…като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха…” /Юда 23/ След като Павел изброява плътските дела в Гал. 16:21, той казва: “…Аз ви предупредих, че които вършата такива работи, няма да наследят Божието Царство”. Войната, която водим като християни е на живот и смърт. Но въпреки дявола и плътта, Исус ще има Църква. Въпросът е дали вие ще бъдете част от Църквата и дали вашето служение и проповядване съграждат Църквата. Вие сами си отговорете на този въпрос!? Днес, вие чухте какво трябва да направите: “Прочее ако някой знае да прави добро, а го не прави, грях е нему”. /Яков 4:17/
Веднъж аз бях поканен да се моля с един стар прповедник, над 80 години. Той беше проповедник на Евангелиет от 60 години, изпълнен със Святия Дух. Той вече беше на смъртно легло и беше страшно уплашен. Никога през живота си не бях виждал такъв страх, както у него. След като се молихме, аз се върнах в моя офис в Църквата, заключих вратата и запонах да се моля. Исках Бог да ми даде отговор как човек, изпълнен със Святия Дух и който е проповядвал Евангелието за 60 години, може да се страхува така от смъртта? Бог ми отговори веднага: “Този човек не извърши това, което му бях казал и сега ще Ми дава отчет!”
Така че, може да имаш хиляди хора в Църквата, но ако градиш на плътска основа, няма да бъдеш благословен, но Божиите проклятия ще паднат върху теб.